В следващите редове ще прочетете нещо нетипично за блога – съвременен прочит на любима приказка. Включих се в конкурса на Майко Мила и Мебели Виденов с много ентусиазъм и като цяло при самото писане се забавлявах доста. Надявам се, че хуморът ми ще бъде разбран и оценен. Благодаря! 

– – –

Посадил дядото ряпа, за да има какво да яде фамилията през настаналите смутни времена. И добре че имал ряпата, казвал си дядо Ставри, та да не се налага да се редят по опашки като през соца за и без това изкупената леща, боб и гречка. 

Не щеш ли обаче, бурканите с миналогодишна ряпа свършили, затова дошло ред да вади новата реколта. Тая ряпа обаче не била като оная ряпа, миналогодишната, ами някаква ГМО и пораснала така доста, бая дето се вика. 

Плюл си дядото на ръцете, ама се сетил, че сега с тоя вирус не е много удачно, па се върнал до къщи да си измие олющените от сапуна длани и да си ги дезинфекцира допълнително за тройна защита със специален дезинфектант за 3.50 малката тубичка. 

Нахлузил отново маската на челото – понеже емпирично след 253-те дни домашна изолация установил, че му пази от слънцето и мухите и без това изнеженото от застояването у дома голо теме. 

И така. Загащил се дядо Ставри и приклекнал пред грамаданската ГМО ряпа. Плюнал за всеки случай, тоя път настрани, защото то да тръгнеш да правиш нещо с ръце без да плюнеш, не е на късмет, и задърпал. 

Дърпал, дърпал, изкарал си целия въздух, даже и от зор малко попръцнал, но ряпата не помръдвала. Стояла в средата на градината, досущ като малко келеме пред стелажа с шоколадови бонбони и скръстени ръце тип – докато не ми купиш и това, не мърдам оттука! 

Почесал се дядото за миг и се сетил – ще викне бабата. Повикал я, а тя дошла едва ли не на бегом, мислейки си, че дядото е получил рязко суха кашлица и задух. 

Разгеле – помислила си пътьом бабата. Но не било това, слава на бога, та се наложило да си отдъхне театрално. 

– Ренето, я ме зафани за кръста, че ряпата се дърпа и не ще да излява.  

– Ееее, бре Ставри, от теб направо ми призлява – изграчила бабата. Как да те хвана през кръста, като генарала каза – никакво пипане, а само 2 метра инстанция?! 

– Е, ма Ренето, гладни ли да стоим? Добре, дай ще го измислим, няма да се пипаме. 

Поогледали се старците за подходящи креативни инструменти, с които да разрешат налегналата ги житейска трудност в онзи ми ти момент. Видели да се веят изпраните поизбелели чаршафи тъкмо на два метра от тях на простора. Все пак вчера било неделя и по стара българска традиция – време за къпане и пране. 

Бабата с тежко сърце и още по-тежка въздишка, примесена със старчески хрипове, махнала щипките от простора и овързала двата чаршафа през кръста на дядото и през нейната отдавна не съвсем тънка като на фиданка снага. 

Започнало се неконтролируемо лашкане напред назад, което повече приличало на пиянски танци, отколкото на целеустремено дърпане. 

– Де дърпай, ма! – изгракал старият, но все пак много мил към любимите си внуци дядо Ставри. 

– Е, дърпам бе, не усещаш ли! – опнала му се бабата на свой ред. Иначе и тя много мила баба била, правила мекици, палачинки, тутманици и по две тави с баклава за децата, като идвали на гости за празниците. 

След 45 секунди усилено мятане на гюбеци, дърпане с ръцете на чаршафите, псувни и патардия до небето, старците грохнали изнемощели от канските усилия и поспрели да отдъхнат. 

– Дай да викнем Мимето, тая няма да стане така. Ще останем гладни най-накрая! – предложил с изражение на прозрял смисъла на живота и на песните на Гери-Никол човек.  

– Мименцееееее! – провикнала се от дъното на пазвата си баба Ренета. Мимеееееее! – докарала фалцетно малко бабата, припомняйки си участието в селския народен хор преди 35 години. 

– Да, бабо! – появила се винаги услужливата внучка на прозореца със слушалки с микрофон на главата. Чакай, че съм в час по физика! Ще питам госпожата дали може да изляза за малко. 

Почакали старците с опрени на главите си длани, че слънцето им напичало.. И след 2 минути малката им любима внучка пробягала до тях. 

– Какво ви трябва, бабо? 

– Я тука вземи да ни помогнеш с тая ряпа, че с дядо ти се измъчихме, душа не ни остана. 

– Ама как да ви помогна, аз не знам как се изкоренява ряпа! Чакай да гугълна набързо, че госпожата ме пусна само до тоалетна, ще ми пише забележка. 

– Добре, добре, айде по-бързо вземи там нещо овържи се, че да не ни се кара генерала, ама не се приближавай, ти казвам!  

– Амиии то в гугъл няма как се вади ряпа. С какво да се обвържа? 

– Овържи се с нещо бе, дете! Я виж си косата, това не са ли екстрасеншъните? 

– Екстеншъните, бабо. Добре, чакай да ги сваля. А, ето така. Ех, каква си хитра.

Свалила Мимето, иначе много добро и съвестно дете, екстеншъните в различни цветове на дъгата, дето сега били много модерни. Поръчани били от алиекспрес за 2 долара от баща ѝ, АйТи специалист, за рождения ѝ ден. 

Оплела една хубава плитка от тях, че те така, бая дългички и гъсти били, а пък тя инфлуенсърка искала да става. Завързала се за през кръста и с морски възел хубаво се прикрепила за на баба си чаршафа. 

И пак се повторило упражнението. Дърпали, дърпали, ту напред, ту назад, тоя път с повече синхрон, благодарение на мениджърските умения, прокарващи корени у внучката. Ряпата обаче не поддавала като Мутафчийски на въпросите на Миролюба Бенатова. 

– Така няма да стане тая. Животинска тяга трябва. Дай да видим кой е в кошарата и да го впрягаме. – отсякъл непоколебимо дядо Ставри. 

Нищо неподозиращи козата Спаска и овенът Кольо, отдали се на благополучно преживяне след сутрешната паша, мигом били впрегнати и овързани с ортомата на наскоро умрялото магаре Станко. Че ортомата е най-надеждното в къщата въже, се знаело от памтивека. Дядо Ставри даже тайно си го пазил, ако ненадейно се окаже, че жената му изневери и честта му бъде накърнена, та да се обеси успешно на сливата и да си спести социалното унижение сред иначе прекрасното патриархално общество. 

И след това нелеко лирическо отклонение, си представете картинката: най-отпред нищо неподозиращата ГМО ряпа, над нея навесил се дядо Ставри, после баба Ренета, увързани с чаршафите, внучката Миме с екстеншъните, а накрая козата Спаска и овенът Кольо. Последните двама въобще не знаели какво се случва, но пък били добре обучени – кажеш ли им РрРрРр, Де! (Да се чете с подходящия стимулиращ тон.) и веднага се завтичвали, като че са видели огромната тучна морава от скрийнсейвъра на Уиндоус. 

За секунди чудото се случило! ГМО ряпата била изкоренена, а под нея се оказало, че има не просто кал, а пълно гърне с пари! Бабата и дядото ахнали, пляснали с ръце, забравили за всички ограничения на Генерала и се запрегръщали от радост. 

Било повече от ясно, че най-накрая ще могат да си сменят старата спалня с все гардеробите, раклата с покривките, везани на една кука, приготвена зестра за внучката. И ще им остане даже да си направят и градина като по турските филми и въобще животът ще им потръгне на стари години. 

Станало един вид пир по време на коронавирус. Събрала се родата и отпразнувала заедно извадената ряпа и имането! 

И тогава още в същия ден на извънреден брифинг в 12 без 15 вечерта, по телевизора обявили, че усложнената обстановка се е опростила като 2 и 2, че няма вече извънредно положение, а вирусът е победен! 

Оттогава в този двор стои издигнат паметник на благополучната ряпа, която стояла там да покаже и напомня, че на този ден светът се изцелил от божията напаст и се възцарило спокойствие. А маските, дезинфектантите и социалното дистанциране станали част от страшните приказки, разказвани на непослушните деца, които не искали да си мият ръцете и ядяли от пясъка на плажа.