Нощ на литературата и новите запознанства

Нощ на литературата е събитието на запознанствата.
Запознанства със страхотни и непознати заглавия, запознанства с нови автори, с различни истории и с много други хора, споделящи любовта към книгите и четенето.
Нощ на литературата е и запознаване с града, в който живеем. Всяка година читателските гнезда са разположени в различни райони, за да могат посетителите и участниците да открият интересни и вдъхновяващи кътчета за четене и раздумка.

IMG_20160511_181739 IMG_20160511_185124_188

Тази година е трета поред, в която присъствам на събитието и втора поред като доброволец. Да бъдеш доброволец на Нощ на литературата е изключително удоволствие! Особено когато виждам как хората идват, подтичвайки, за да успеят да влязат за началото на откъса, който се чете, и така да чуят любимия си автор. Тази година имаше много такива подтичващи, още повече че валеше доволно почти през цялото време. Подтичваха и от нетърпение, защото в нашето гнездо в Народно читалище „Цанко Церковски 1946”, се чете Тери Пратчет с два от разказите му от „Дракони в Порутения замък„.

IMG_20160511_181917
Хората и историите, които разказаха или сътвориха чрез разговорите си с нас, ще останат най-забележителните спомени от тазгодишната Нощ на литературата.

Началото постави една баба (а аз много обичам бабите, заради техните истории!), която поне 3 пъти ми се представи, (по)каза ми къде живее: „ей там оня етаж с чадъра виждаш ли го, не него, той не е мой, а горния с цветята на балкона, ама и те не са мои, над тях съм аз, да не си помислиш нещо, че…“. Извини се, че е забравила зъбите си, но това не й пречеше да се шегува и да се усмихва, разказвайки с трепет за годините, в които е била „страшна българка“ (по думите й), работила много, изръшкала 14 държави, знаела много езици, които вече забравила, но „това е животът„! Възпитана, със завиден речник и притеснителна. Пита ме дали да влезе отново да слуша, защото и без това нямала какво да прави. Като истинско слънце влизаше и излизаше, благодареше за всяка секунда внимание и така май успя да задържи дъжда около час след началото на събитието. Най-впечатляващото беше, че бабата се обръщаше към мен с „майка„.
„Хубава вечер, майка“ беше поздравът й преди да си тръгне и адски много ме усмихна. Мислех, че само един наш рапър говори на „майка“, но явно патентът е на слънчевата баба и думата звучеше по на място.

Вторият герой от историята, която пишехме вчера, беше един чичо/батко, който просто ни наричаше „гълъби“. И по някаква случайност също използваше „майка“ в края на изреченията си. Дали е слушал бабата или рапъра, не знам. Но пък в рамките на няколко минути се запознахме с богатството на езика ни по отношение на интонацията и емоцията, с която може да се употреби една и съща дума.

Най-радващият читател за мен беше онзи усмихнат човек, който дойде веднъж, влезе, послуша, излезе. Върна се с думите, че май ще си купи книга. Влезе и пак излезе. Поздрави ни и каза, че вече си е купил книжка и е супер доволен. След малко отново се върна и каза, че „май още една ще си взема“. Пак се поздравихме, пак се усмихна и той и ние, влезе, взе си още една книжка и отново си тръгна. Този път беше двойно по-щастлив и усмихнат и тогава си казах, че има вечно щастие и то е в книгите!

nosht-na-literaturata-2016-sofia

Тъй като нашето гнездо беше за детски книги, освен родители с деца и пораснали деца, имаше и много тийнейджъри. Те идваха на тумби, разпалено обсъждащи всякакви теми и впечатляващи се от всичко. Почти познах в едно от момичетата, с което се заговорих, моето по-младо аз. Спомних си колко неуверени, но емоционални и трогващи бяхме в тази възраст. И на тръгване пожелах на момичето да стане известна, защото към това водеше разговорът ни. Тя така се израдва да чуе пожеланието ми, че го върна като пожелание за мен.

Е, дали и коя от нас ще стане известна, не знам. Но ми стига само това, че успях да разсмея едно все още осъзнаващо се в света човече, носещо много енергия в себе си, но и вече знаещо, че обича да чете.

И се успокоих, че и след нас ще има кой да се вълнува при вида на всяка една книга и ще продължава с разпространението на книжната любов!

Народни танци с „Оксижен“

От месец искам да пиша за читалището, което толкова ме впечатли. Днес обаче надхвърли всички мои очаквания. 
Говоря за читалище „Добри Чинтулов“ в ж.к. Дианабад. За поредна сряда отидох на събиранията, на които се танцуват български народни хора. А участниците са от всички възрасти. Предимно баби, които, ако щете вярвайте, са толкова бодри, свежи, подвижни и усмихнати, че само като вляза в залата и усмивката ми грейва, а сърцето удря в ритъма на музиката.
„Дръж се, земльо, шоп те гази!“ е кулминационният момент, за който дядо Венци смело ни напомня в началото на всяко хоро.
Няма и да забравя младата майка с 9-месечния си малчуган, която в продължение на час танцува с детето си в ръце. Ако това не е обич и отдаденост…! А и научих още нещо: Дунавското хоро е най – важното българско хоро! А за тези, които ще ходят на своята или чужда сватба всички хора са абсолютно задължителни!

А защо „Оксижен“ ли?
Защото докато учехме поредното хоро, дочух звук от барабани, по – скоро трещене. Излязох в почивката и какво да видя: стая, в нея няколко младежи репетират.
Така се запознах с група „Оксижен“. Няма да пропускам да ги навестявам всеки удобен път, а дори след турнето им, което вече тече, са ми обещали даже да ме научат как се свири на барабани!
A, и защото днес в една от най – добрите лекции говорих за любимите си сефтета, тъкмо докато присъствах на част от репетицията на бандата, чух „Primo Victoria“, „Whole Lotta Love“ и „Master Of Puppets“ за първи път на живо и отблизо! Защото момчетата са много добри!

P.S.
Това е читалището, което събира под покрива си толкова различни хора и интереси, и е добре да се грижим за това, което са оставили прародителите ни, за да има какво да оставим и на своите деца!