9 причини да гледам Before The Flood

Исках да пиша за филма още в първия ден, когато го пуснаха за свободно гледане, но осъзнах, че трябва да го изгледам поне още веднъж, за да синтезирам всичко, което той произведе като мисли и емоции у мен. Още повече, че срещнах доста различни коментари в социалните мрежи по адрес на лентата и Леонардо, които ме провокираха да отсея някои неща.

Предлагам ви 9 въпроса, чийто отговор може да ви убеди да гледате филма „Before The Flood“:

  1. За кого е филмът?

„Before The Flood“ е за всекиго, буквално. Независимо дали си ученик, учител, студент, родител, възрастен, продавач на закуски, архитект, музикант, писател, философ, кранист и т.н..

Филмът е за всеки един от нас, защото представя ситуацията на планетата, нивото на замърсяване, търси причините за това, обсъжда прогнозите, събира различни мнения от различни инстанции. Всичко това го прави на достъпен език.

It kind of looks like Mordor

2. Защо точно Леонардо ди Каприо?

Това е един от въпросите, които срещнах да се обсъждат в дискусиите в социалните мрежи. Резонен, струва ми се.

За по-непознатите с биографията му хора (като мен), това сигурно изглежда като някакъв PR трик, с който актьорът да натрупа още малко слава и в сферата на опазването на природата. Ди Каприо обаче се занимава с екологични проблеми от над 20 години. Сами ще видите доказателства за това във филма.

Учредил е негова фондация, през 2014 г. е избран за Посланик на мира към ООН, ангажиран с проблемите на околната среда. За мен той е сред най-подходящите лица, които имат не само опит зад гърба си по темата и дават пример за това с дейностите си,  но е и сред най-разпознаваемите известни личности. Идол на такива като мен, които го помнят с участието си в „Титаник“, Леонардо има потенциала да бъде чут от много повече хора в сравнение с всеки друг, който можеше да е на неговото място във филма.

beforetheflood

3. Какво има да ни каже лентата?

Филмът не е от онези, които ще ви кажат със заповеднически тон как точно днес трябва да спрете да използвате конкретни продукти, за да постигнете нещо. Той представя фактите и проблемите, но с тон, който не би отблъснал зрителя.

В него се обхващат всички причини и резултати за глобалното затопляне, климатичните кризи, екологичните катастрофи, съсипването на екосистемите, замърсяването на въздуха, почвата и водата

Говори се с имена за големите компании, които са отговорни с действията си за влошаване на състоянието на околната среда.

be4thefloodПо време на снимането на филма Ди Каприо се среща с всякакви хора и с много представители на ключови институции: от държавни глави, до учени, еколози, обикновени хора, че дори и до Папата. Всичко това, за да се създаде една глобална картина чрез представяне на локални проблеми и състояния на околната среда.

Кадрите показват как живеят в Индия и Китай, какво се случва с Арктическия океан и как това засяга хората и животните, както и това, с което се сблъскват в Америка и какво предстои всъщност там и на цялата Земя.

Макар представените проблеми да изглеждат само локални такива, то влиянието им е глобално и засяга всеки един жител на планетата, макар и да ни звучи на моменти прекалено смело, за да повярваме.

beforetheflood

„The truth is, the more I’ve learned about this issue, and everything that contributes to the problem, the more I realize how much I don’t know.“ 

4.  Какво се случва в България?

Откакто в училище за първи път разбрах за екологията и проблемите, които човечеството само създава, рядко се случва да видя прекия резултат от човешката дейност в мащабите, показани във филма.

Сякаш тук на нашата територия, си мислим, че нищо не може да ни достигне. Говорим повече за Чернобил, но по-малко за това, което се случва ежедневно, и което е със същият еквивалент на вреда, макар и не радиоактивна, върху живота и здравето ни, а и върху цялата планета.

Онзи ден присъствах на конференция, на която научих, че всъщност хората тук не осъзнаваме, че има реален проблем с природните ресурси. Нямаме режим на водата, евтина е и всичко това на фона на изумителните 60% питейна вода, която се губи по пътя от източника по мрежата до крайния потребител.

Във филма ще срещнем много доказателства за това, че не е задължително да е в дома ни, за да осъзнаем, че проблемът съществува.

coral reefs

4. На кой въпрос търсим отговор всъщност?

Във филма има силни послания, въздействащи кадри, отрезвяващи истории. Това, което аз запомних като лайтмотив е въпросът:
Колко надалеч всъщност сме стигнали и има ли начин да го спрем? 

Има ли надежда и къде да я намерим, се питам.
Една от последните истории ме трогна най-силно. Историята за астронавта и неговият оптимизъм.

astronaut - before the flood

И си мисля, че, за съжаление, само с оптимизъм и говорене в бъдеще време едва ли ще спасим планетата си.
Първата стъпка към нещо, е да му дадем гласност, да споделим информацията.
За мен това е основният замисъл на лентата: да се съберат всички факти, да се покажат актуалните примери, да се представи ситуацията от гледната точка и на хората с власт, и на обикновените хора, както и на тези, които  по една или друга причина предпочитат да има масова дезинформация.

6.  Кому е нужна масова дезинформация?

Във филма са включени и много кадри от изказвания на политици и/или собственици на фирми, които не вярват в глобалното затопляне, не подкрепят мерките за справяне с екологичните проблеми и използват осмиването като начин за отхвърляне на всички проучвания, статистики и реални проблеми.

Колко по-дезинформирани са хората, толкова по-лесно е да печелят и рушат големите корпорации.

trump-global-warming

7. Как всеки един може да допринесе още днес за намаляване на екологичния си отпечатък?

Това, което най-малко очаквах да видя във филма, е да се говори за животновъдството като един от най-големите източници на замърсяване. Одобрявам начина, по който темата е представена деликатно и с добър тон. Още едно доказателство, че филмът е и за тези, които нямат ни най-малка представа какво всъщност причиняват, когато избират да се хранят с конкретни продукти.

Споменава се и палмовото олио и какво всъщност се крие зад тази евтина суровина. Важно е да се знае.

palm-oil

8. Какво следва?

Филмът завършва с речта на Леонардо ди Каприо,  изнесена по време на срещата за подписването на Парижкото климатично споразумение, което вчера влезе в сила.

Изгледайте и финалните надписи. Не само, че ще чуете любимия (за някои от вас) глас на вокалиста на Nine Inch Nails, който участва в създаването на целия саундтрак към филма, но и ще може да си запишете още няколко факта и съвета за действие.

9. Последна причина да гледате филма, ако досега не съм ви убедила?

Ако не сте гледали страшен филм за Хелоуин или сте, но ви се гледат още, пуснете си „Before The Flood“.
До 6.11 ще бъде свободен за гледане тук, а след това ще го очакваме по телевизията.

scary-movie

Advertisements

5 неща, които научих в Световния ден на океана

Вчера беше Световният ден на океана и го отбелязах, посещавайки събитие в Дом на киното.

Освен да изгледаме два страхотни филма, които силно препоръчвам:  Чисто море“ и „На север от слънцето„, чухме и няколко истории за това, какво и как замърсяваме, и най-важното – как да се справим с проблема и кое всъщност е проблемът.

Имайки предвид, че водата на Земята е 71%, си казах, че това е адски много вода за замърсяване. И тя вече е замърсена, замърсяваме я в момента и утре отново ще продължим с процеса.
Е, освен ако не се замислим какво правим и как да избегнем замърсяването.

Освен да почистваме след себе си винаги, а и да почистваме след другите, когато имаме тази възможност (има много инициативи за почистване на плаж, река, планинска местност или просто градинката пред блока), то има и други начини да ограничим замърсяването, а именно като ограничим използването на нещата, които се превръщат в боклук, а съответно и в проблем.

Това са моите 5 неща, които научих в Световния ден на океана: 

1. Да си налудничав не е лошо.
Особено когато налудничавостта ти се изразява в това да си носиш съдове за многократна  употреба за готвена храна, напитки, продукти и т.н. Най-лесно е да се откажеш, когато ти кажат „Не може!“. Но най-важно е преодоляването на това имагинерно ограничение, за да се случат нещата, а именно да променим възприятията и навиците. Своите и тези на другите.

2. Да ползваш платнена торба за пазар е лесен навик и красив аксесоар, отказвайки всички безплатни или платени найлонови такива от магазина, независимо дали са „най-здравата торбичка“ (дори толкова здрава, че безпроблемно да се обесиш с нея например или да дърпаш колата на съседа, като закъса).

Една от моите лични битки, която някак успях да овладея, е с магазинерките в кварталния супер. Тъй като си купувам не огромни количества зеленчуци: 2 лимона, 1 авокадо, 1 краставица и 2 домата например, някак си не се чувствам комфортно да ползвам за всеки един вид зеленчук найлоново пакетче, което после да изхвърля или да завра в онази торба с торбички, която всички май имаме. Затова и не взимам торбички, още повече че си нося платнена и след като си платя покупките, ги мятам директно в нея.

Е, магазинерките на няколко пъти ме смъмряха, че „трябва“ да си взимам торбичка, че иначе „гонят“ по везната въпросния зеленчук и че не знам си още какво. След поредната подобна забележка, тропнах с крак и казах, че повече няма да пазарувам от там. Малко по-късно обаче осъзнах, че вместо да се отказвам, мога да се справя с проблема и то без да изнасям лекции на магазинерките, да влизам в пререкания и да ги затруднявам чак толкова.
Изрових всички малки подобни торбички от голямата торба и си ги пъхнах в платнената за пазар. Така вече съм спокойна, че не само няма да взимам още безплатен и убиващ найлон, но и ще използвам вече получения такъв. Е, леличките все още си ги мразя.

3. Фасовете са по-вредни, отколкото мислим. 
Въпреки че не пуша и много рядко съм пасивен пушач, то се оказа, че пушачите успяват да вредят не само на себе си, но и на околната среда. Вчера научих, че всъщност всички фасове, заровени в пясъка или изхвърлени просто някъде ей така, никак не са полезни за околната среда. Защото във филтъра, чиято функция е да задържа отровите от дима, се съдържат именно същите отрови, които така любезно някои хора заравят в пясъка. И същите тези отрови стават част от живота и смъртта на животни на плажа, в морето или във въздуха. Всички страдат. 

4. Коктейл, изсмукан през пластмасова сламка, не е секси.
Рядко ползвам пластмасови сламки, особено откакто осъзнах, че са пластмаса, която дори не е особено забавна и приложима, освен ако не искаш да се отрежеш само с една бира, изсмуквайки я през сламката (така звучи легендата за мистериозното напиване със сламка и алкохол). Ако си мислите, че имате вопиюща нужда от сламка към коктейла, помислете пак. И си поръчайте коктейл без. По-чисто е. И ще направите поне една птица или риба щастлива или поне жива. 

5. Митът за вълшебните мокри кърпи.
Най-учудващ за мен беше фактът, че мокрите кърпи – тези, за които ми казаха, че дори изнасяме за чужбина (толкова ни бива в производството на качествени замърсители на околната среда) – всъщност не са просто намокрени с вода и нещо добре ухаещо хартийки.

Те съдържат в себе си неразградими вещества (нещо като пластмаса или гума) и въобще ако „совите не са това, което са“, то така е и с мокрите кърпи. Така вече спирам да използвам мокри кърпи, защото животът на Земята е по-важен от това да си изтъркам обувките, лаптопа или някоя друга глупост.

Ако започнем да се замисляме повече, дали следващото ни действие си заслужава усилията, цената и ефекта от извършването му, вярвам, че ще успеем да променим навиците си и да спасим по-скоро природата си.

Както човекът – сърфист, чието сърце е океанът, каза:
За нас плажовете са детска площадка, на която отиваме да се забавляваме, и това трябва да се промени! 

И ще се промени! Още днес : ) 

P.S. Като изгледате филмите, ще разберете как изхвърленият ни боклук се превръща в един мореплавател и морезамърсител, както и че с всяка една пластмаса, която произведем и употребим, си осигуряваме част от нея в чинията ни. Повече по темата с пластмасата може да научите тук

Осмъртяване от смях с Deadpool

Deadpool оправда големите очаквания!

Благодарение на Супер Герои, разбрах, че има компютърна игра Deadpool, която реших да изпробвам, за да бъде подготвена за филма. Оказа се, че това е първата игра, която играя от-до, с малка помощ разбира се. В началото въобще не можех да контролирам стреляне, телепортация и бой с мечове и правех всичко едновременно. Това от своя страна ми носеше постоянни подигравки на самия герой и гласовете в главата му. Deadpool е доста забавен, говори постоянно, събаря всичко, най-вече стени, включително и т.нар. четвърта такава.

hqdefault.jpg

Първата ми реакция от играта, когато убих няколко от лошите, беше абсолютна погнуса от кървищата и звуците от разчленяването. Мислех, че няма да продължа, но постепенно станах корав играч и успях да минимизирам страха и погнусата си. Така и не се престраших обаче да играя вечер, докато съм сама в стаята. (Единственият бъг, който открих в процеса на играта, беше липсата на указание за изход/преминаване по-нататък в самите помещения, което ми отне няколко часа за ориентиране и започване на нивото наново. Имаше и момент, в който една от портите въобще не се отвори, затова трябваше да изиграя пак целия етап до стигането до нея.)

maxresdefault

След много играене и още повече умиране на героя, както и междувременно гледане на почти всички възможни трейлъри на филма, а и четене на постовете на Супер Герои, дойде така чаканият (заради филма) 14-и февруари.

Deadpool-Romance-750x400

Филмът започна с неконтролируемо хилене в залата, което така и не разбрах от къде произтича. Сякаш всички бяха сдържали в себе си струи смях, които избухваха като гранати. Реакциите на публиката станаха премерени, а Deadpool ставаше все по-брутален в своите такива. Най-любимият ми момент е този по-долу, зад който всъщност се крие писък и по детски реакция на изненада на Deadpool (тук почти се задуших от смях).

Като гледате филма, ще разберете кое пък му е толкова якото : )
12729379_10205664310116180_8471461460302718025_n

Филмът е напълно подходящ за 14-и февруари – има си любовна история, ама не е сладникава или сълзлива, а си е яка любовна история, звучаща съвсем правдоподобно.

Целият филм (освен мутанти, суперкорави какички и батковци, и яката тийнейдж нещо си – огнената мацка с якия пиърсинг) си звучи съвсем реално като сюжет, реплики и главен герой. За зрителите, които не са американци, и не са чели комиксите или пък гледали филмите, към които има много препратки (X-Men, Green Lantern, 127 Hours и др.), някои от шегите е възможно да не бъдат уловени, особено онези за IKEA и типичните американски неща, за които си нямам и идея какво трябва да означават. Но най-впечатляваща за мен е самоиронията, не само на самия Deadpool, но и на 20th Century Fox, които го използват, за да се гъбаркат със себе си и „ниския бюджет, недостатъчен за повече от 2 X-Men героя във филма„.

b8417feaab5e10e4998f0131c4ead1492d9b5e7b

Райън Рейнолдс е супер добър в ролята си на Deadpool, правейки го не само любим герой, но и превръщайки го в най-якия комикс герой – от днес започвам да чета и комиксите! 

deadpool-review-2.jpg

Сравнявайки играта и филма, почти не намирам разлика между характерите. Deadpool постоянно си ръси глупости, забавлява и се бие умопомрачително добре. Във филма има едни такива забавни моменти с регенерацията му, любовния му живот и въобще всички малки подробности, които доизграждат любимия образ. Единствената разлика може би е това, че Deadpool е пансексуален, а във филма това не пролича особено, но пък героят въобще не криеше желанията си.

deadpool-upside-down

Първата сцена с колата ми е от любимите, особено хващането за бельото на един от лошите. Плавното въвеждане на зрителя в предисторията е гениална и неподражаема откъм хумор. Отне ми време да осъзная и да сглобя цялата картинка, но начинът, по който това се случи, си заслужава похвали.

Музиката също не отстъпва на качеството на целия филм: като започнем от DMX, когото всички помним от младостта/детството си, минем през Salt-N-Pepa и George Michael, и стигнем до The Black Keys, които само едно фенско ухо може да улови за няколко секунди.

Имам толкова любими моменти, че, за да ги изброя, ще отнеме много писане и много спойлери, но не мога да пропусна този със счупването на крайници – осмъртяването от смях е почти неизбежно.

Нямам търпение да гледам филма отново, а за тези, на които им предстои да се запознаят с Deadpool, един съвет: 
Останете и след надписите! Ще разберете защо : ) 

Чика-чикааааа! 

452HctU

Бягство с книга в ръка

Една от причините да обичам да чета книги е, че те винаги са едно малко бягство от ежедневието и неговата рутинност. Книгата, която тъкмо прочетох, се оказа най-голямото ми бягство досега. Не за друго, а защото самата история е също едно такова бягство, по-осъзнато, по-планирано, и разбира се, съвсем реално и преживяно, отколкото може да бъде четенето за него.

„Между Нирвана и Самсара“ (изд. „Вакон„)
Книгата съвсем не се чете на един дъх, защото би било трудно да ми стигне един дъх за толкова смях и искрена изненада. Нерядко очите се навлажняват, но по-често се събира доволно количество слюнка в устата.
Знаех, че Наско (авторът) е талантлив с фотоапарата, както и вербално (помня го като водещ в студентското радио „Реакция“), но не предполагах, че е супер талантлив и в писането – толкова, че така да ме погълне разказът му.
Увлекателно и динамично повествование, през чийто текст се усещат аромати и звуци, емоции и ритми. И най-вече щастие! 

Книгата е своебразен наръчник за търсенето на щастие. Читателят го намира между страниците, но след прочитането, усещам, че всичко, от което станах част с течението на текста, е всичко, което бих искала да преживея в реалността.
А тези малки подробности, тези малки частички лична история, тази откровеност, са наистина много мил жест към читателя.

В книгата има всичко: от разбиване на митове за Индия, до препоръки как да се пазарим на улицата, като винаги има по някоя изненада за читателя, която го кара да избухне в неудържим смях. Любими са ми разказите за обслужването в хотелите и ресторантите, обслужване на едно съвсем друго ниво! Ще видите, като я прочетете.

И сред забавляващите моменти и факти, си мисля, колко смелост се иска, за да вземеш решението за едно такова пътуване, не само на географски различно място, но и с различни обичаи, ценности, навици, хора. Да го преживееш, се иска много воля и издръжливост.
Героите в книгата са герои в реалността.
И най-важното е, че историята няма „happy end“, защото щастието е неизменна част от нея, а самата тя не свършва. Това е само началото на едно по-щастливо и осъзнато творене на живота.

А изводът от „Между Нирвана и Самсара“ за мен е, че всеки един може да си сътвори сам началото, за да бъде сигурен, че ще го доведе до един истински щастлив живот.

Пожелавам на автора да има още много пътешествия, за които да ни разкаже в следващите си книги и филми!
Искрено благодаря за щастието! 

*И защото през цялото време, докато четях, си мислех, колко яко ще е да гледам книгата на филм, че дори и на пиеса, препоръчвам късометражния „Истинско щастие“ на Атанас Куцев, който се оказа един много добър трейлър за това, което ме очаква в книгата. Може да го гледате като част от програмата на „Sofia MENAR Film Festival

„Pride“ за правата на всички

По настояване на един приятел, за което му благодаря, днес гледах „Pride“. Филмът е част от програмата на тазгодишното издание на София Филм Фест, което е още една от причините да вляза в залата с големи очаквания. 

И съм очарована. Силен филм, контрасти в събитията, емоциите и сюжетните линии, танци, музика, красиви хора, красиви умове.

Филмът е за любимите ми хора – представителите на ЛГБТ общността. Толкова цветни, широко скроени и борещи се, отстояващи себе си. Вярващи в себе си. Това е нещото, за което понякога им завиждам, защото знаят кои са и не допускат чужди мнения и вербални удари да ги наранят. Най – запомнящата се фраза е тази, че е нелогично да се бориш за правата само на едни. С други думи, когато се бориш за своите права, за правата на ЛГБТ хората или за правата да изразяваш произхода си като пишеш на някоя стена „к*р“, то това означава, че трябва да се бориш и за всички други права. Няма да давам примери.
Това е нещото, което забравяме: въпросът не е конкретно за едни или други хора и общности, субкултури и пр., а за правата на хората като цяло. И те трябва да бъдат защитавани всеки ден.

Впечатлена съм от начина, по който са съчетани исторически събития, които ако не беше този филм едва ли щях да науча. Като миньорските протести по време на Маргарет Тачър. Наред с това борбата за признаване правата на ЛГБТ хората. И към това появата на ХИВ/СПИН.

А хуморът, акцентът, прекрасните баби и най – вече белокосата с „нейните лесбийки“, правят филмът от онези, които влизат под кожата и стигат до сърцето. 

За 2 часа заживях с героите, с историите им – истински истории, изживени, човешки, тъжни и смешни, всякакви. И ми се иска да познавам повече такива хора: вярващи, обичащи, борещи се и цветни, много цветни външно и емоционално. И да гледам повече такива филмипредставящи света от гледна точка на табутата, защото в този свят те не съществуват. 

Благодаря!