По-интересното от 2019 г. (обобщение)

И тази година не мина без пътувания. Отново посетихме Букурещ, за да сбъдна мечтата си да гледам на живо The Cure. Оттам пък си харесах The Editors. Пътуването беше супер приятно и споделено с много скъпи приятели. Повече за преживяването ще откриете в разказа ми Букурещ – какво правихме, видяхме и хапнахме, и ни хареса.

Годината бе ознаменувана не с едно, а с цели две морета. Отново избрахме август, който пак се оказа бурен и позволяваше така приятното за мен киснене във водата само рано сутрин. Бургас беше първата ни морска дестинация. Няколкото дни бяха изключително натоварени, заради инициираното от мен ранно ставане за плаж, плажуване, докато морето не се разбеснее, следобеден сън, каране на колела под наем, вечерни разходки и кулинарни глезотии.

Бургас всъщност е приятно място, защото големият град позволява разнообразие, което малките курортчета не предлагат. Има доста плажна ивица, солници, за чиято кал и гнус не бях подготвена и затова не влязох, и много хубави места за хапване като Бирарията и Бътлърс.

Второто море беше в Кавала (Гърция), за който продължавам да не се съгласявам, че се произнася като духовия инструмент. Бяхме там в началото на септември в едно чудно airbnb на 5 минути от още по-прекрасен не особено популярен плаж. Предпочитам гръцкото море, защото е адски солено, чувстваш се лек като перце във водата, а навътре вместо да става дълбоко, става плитко.

За първи път взехме с нас плажна топка, което ни даде възможност за още повече забавление във водата. А най-неочаквано беше, когато майка ми откри банкнота от 5 евро на дъното, както и огромна жива мида. И всичко това – извадено с пръстите на краката. На това му казвам късмет и умения в едно. Същинска майка-русалка.

Може би най-вълнуващото събитие в личен план беше намирането на нова квартира. Стана за една вечер със случайно съобщение в olx. А после няколко дни не можах да спя от вълнение и притеснение дали мястото ще бъде каквото искаме и дали ще ни дочака да го наемем. Оказа се покриващо максимално заложените изисквания, а по случайност и ми е на 20 минути път с трамвая от работа и на почти толкова с колело.

За щастие котката успя да преживее драстичната промяна от свободна скитаща навън и прибираща се на топло вкъщи, в напълно домашна, затворена в апартамент мацорана (нещото, за което се притеснявах най-много).

Тази година празнувах рождения си ден у дома… което беше много мило събиране с приятели. Осъзнах колко е хубаво да имаш близки хора, които не са ти роднини, но с които можеш да споделяш ценни моменти като порастването. Благодаря ви, мили хора, радвам се, че ви познавам и сме толкова яка компания заедно!

Есента беше отпразнувана с посещение на Копривщица. Пътуването с влак дотам е адски красиво, стига да не го проспиш, унесен от ритмичното клатушкане и уютната топлина на парното. Самият град е доста мъничък, но предлага живописни гледки, много цветни стени за инстаграмабъл снимки и достатъчно места за хапване с вкусна храна. А пазара на площада е идеалното място, за да се запасите с конфитюр от горски ягоди (най-добрият!).

Тази година освен The Editors, имам и други музикални открития – Billie Eilish и Harry Styles. Тотално влюбена съм и в двамата и това го доказва и историята ми в Spotify. Гледах немалко филми и сериали, но най-скъп, трогващ и mind blowing си остава Joker. Гледайте го, ако сте пропуснали. Любими сериали: Atypical, You и много други.  Не четох много, но в съзнанието ми останаха „Седем градски гряха“ и „Тяло под роклята“, които силно препоръчвам.

Едни от най-впечатляващите неща, на които попаднах в интернет са: Океанът и как изглежда в дълбочина и този полезен текст Grown-Up Too Soon: Healing from Parentification Trauma, свързан с взаимоотношенията между родители и деца.

За 2020 планирам поне един голям концерт на любима група ииии нямам търпение да се случи, за да разкажа. Пожелавам си здрава и прекрасна нова година. Да бъде такава и за вас!

*Заглавната снимка „Да бидеш или да не бидеш“ е сред любимите ми от тази година.

Възможна ли е „Нарния“ или всичко е само сън?

Като малка гледах за първи път „Хрониките на Нарния“. Довчера си спомнях малко, а усещането беше за нещо интересно, цветно. 
И ако преди години историята и филмът са били източник на забавни герои, говорещи животни и вълшебства, то днес те са нещо повече.
Всеки един от трите филма причинява подсмърчане, онази позната тежест в гърлото, а през останалото време щастие, умиление и магичност. 
След последния филм, като тук вмятам, че не съм чела книгите, но съм в процес на издирването им, едва се разделям с героите.
И все повече си мисля и усещам, че с възрастта и отдалечаването от детството, все повече нуждата от вяра в доброто, от вълшебства и от Нарния расте.
Искам да мога да срещна героите, да нагушкам лъва Аслан, както и смелия мишок. Да разговарям с природата, да бъда полезна, да помагам, да бъда щастлива заедно с цялата земя.
movie-chronicles-of-narnia_00212378
За мен историята, поне тази във филма, е интересна за децата, но необходима за порасналите такива. Тя ми напомни за връзката с природата. А дали преди много много години наистина дърветата не са говорили с хората и с всички други животни? 
Напомня ми за силата на доброто, за чистотата на децата, които единствени могат да се връщат в Нарния, за красотата, за обичта, за прошката.
Най – приказната и също толкова реална история за ценностите и зависимостите в нашия свят. Светът, който не принадлежи на хората, а на природата и единствено на вярващите и мъдрите, на смелите сърца и усмихнатите души. 
Все повече искам да мога да отида в Нарния, защото знам, че тук хората отдавна не четат приказки, не виждат вълшебства и най – вече не вярват в тях.

Нов блог за кино, благодарение на г-н Здравчев!

Изключително щастлива съм, че в приятелския ми кръг се излюпи още един чуруликащ блог! Блогът е на Симеон Здравчев а.к.а Мони. В него ще можем да четем за филми, които си заслужават гледането и обсъждането, представени през критичния поглед на г – н Здравчев! Успех и много вдъхновение, Мони!