Защо ни е феминизъм днес?

 Лични размисли след Feminist Boot Camp 2018 на Български фонд за жените 

Драги читатели, ще бъда напълно откровена с вас – да се реша да присъствам на феминисткия лагер не беше лесно. Като част от българското общество, аз също вярвах в някои от стереотипите за феминистките.

Има обаче нещо много важно за стереотипите и това е, че много често се зараждат тогава, когато няма достатъчно информация, когато липсва достатъчно опит. Те ни помагат да разбираме света и да си го обясняваме, но много често ни вредят и ни лишават от истинския опит и от достоверната информация.

И така аз, осъзнавайки, че нямам никакъв опит с феминизъм, но пък с доволно количество предразсъдъци, реших да се осмеля и да се предизвикам. Така кандидатствах за лагера и взеха, че ме одобриха.

И да ви кажа, може би няма по-хубаво нещо от това да видиш, че стереотипите, в които си вярвал, се оказват просто легенди, които по никакъв начин не отговарят на реалността.

Всъщност, ако не беше онзи брой на списание l’Europeo, който ме образова преди няколко години по темата и ако не беше събитието за жени в бизнеса See It Be It, за което ви разказах преди няколко месеца, едва ли щях да се осмеля въобще да си помисля за такова нещо.

Дотук с предисторията, време е да ви разкажа какво се случи на тазгодишното издание на Feminist Boot Camp. 

Първото нещо, което ме озадачи на кемпа, е, че сме само жени. Не задруго, ами си мисля, че ако искаме да променяме света, то със сигурност имаме нужда от мъжете, защото те също могат да са феминисти, а за мое щастие живея с такъв и познавам други като него.

Причината да бъдем само жени обаче, е не защото „феминистките мразят мъжете“, а защото целта на този лагер е да имаме едно безопасно пространство, в което да не се притесняваме да споделяме.

Така стигам до следващата точка в разказа ми – споделянето.

Ако щете ми вярвайте, за първи път съм на място, където различията и перипетиите, през които всяка е минала, се ценят и изслушват, но най-вече споделят. Представете си – събираш се с непознати, но още на втория час заедно разказваш пред всички за семейната ти история, за отношението ти към тялото, за връзката ти с храната и т.н.

Най-съкровената и пазена в тайна история, която обаче се чувствам спокойна да споделя именно с тези хора. Защото знам, че там всички имаме една цел – да се чувстваме добре в света и да се грижим за себе си, помагайки си взаимно.

Преди да отида на лагера, се притеснявах от факта, че трудно общувам с жени, особено ако са непознати. Не мога да говоря за гримове, нокти и прически (поредният стереотип за жените), затова се притеснявах, че ще бъда 5 дни отшелник. Истината обаче, за моя радост е, че се запознах с момичета с много подобни на моята история и всяка беше достатъчно смела, за да я сподели.

А, да ви кажа, това да знаеш, че не си сам в битките си, е може би най-окуражаващото нещо, което може да ти се случи. Затова благодаря на всяка от участничките, която допринесе да се почувствам по-спокойна и сред свои.

Сега обаче, искам да кажа и няколко важни неща по повод правата на жените. Все пак няколко дни имахме лекции по различни теми, затова ми се ще да разкажа за част от нещата, които аз самата научих там: 

Факт 1: Феминизираните професии са с по-ниско заплащане, а евтиният женски труд изкривява конкуренцията на пазара. 

Факт 2: Дори у изкуствения интелект се наблюдават сексистки нотки. При положение, че над 90% от създателите на изкуствен  интелект са мъже, то много лесно можем да си отговорим защо личните асистент всъщност са асистентки и носят женски имена : Alexa, Cortana, докато някои чат ботове за правни услуги са с мъжки гласове.

Факт 3: Наличието на жени в политиката не е достатъчно 

За жените в политиката се говори често, а за жълтите медии те са най-лесната плячка. Редовно може да чуем, че ние имаме омбудсман жена, партийни лидери жени и председател на парламента жена, следователно „какво ревем, че не сме представени в политиката„.

Достатъчно ли е обаче просто да имаме жени в политиката или е нужно нещо повече?

Отговорът – това не стига. За да се работи по темата с равноправието между половете, е необходимо жените в политиката да бъдат джендър сензитивни. Какво означава това?

Това означава жените в политиката да използват опита си като жени в своята работа. Ще се опитам да го илюстрирам с пример – Да кажем, че става въпрос за градската инфраструктура. Една жена много добре знае, че е важно дори и най-малката уличка да бъде осветена, защото по този начин жените няма да се страхуват да се прибират по тъмно, а така и нападенията ще бъдат по-малко – особено изнасилванията (не си го измислям, проучванията го доказват).

Същото важи и за подлезите. Един мъж например минава през тъмен и неподдържан подлез, притеснявайки се може би за чантата или портфейла си, докато за жената най-голямата опасност е, че освен да я ограбят, може и да я насилят сексуално.

Да не говорим и за обществените тоалетни, които в много градове са кът, просто защото колкото и да е невъзпитано, един мъж може да уринира до някое дърво, но за жената е почти невъзможно. А и няма нужда да превръщаме зелените площи в открити тоалетни, само защото градоустройственият план е мислен от мъж, нали?

Мъжете и жените имат различен опит, затова един мъж едва ли би се сетил за тези неща, просто защото на него не му се случват. Същото като с това да има дамски принадлежности в тоалетните – мъжете не кървят всеки месец, за да знаят, че би било много по-удобно и спокойно, ако в тоалетните има по някоя превръзка или тампон. Примерите са много, но спирам дотук.

Защо мъжете имат нужда от феминизъм?

Вероятно всеки от нас е чувал в парка или в блока някой родител или роднина да се кара на момченце, че плаче. Репликите винаги са сходни – дръж се като мъж, мъжете не плачат, какъв мъж си щом плачеш и т.н.

В патриархалното ни общество учим малките мъже, че не е добре да плачат, че е забранено да показват емоция и че това неминуемо ги прави „женчовци“. Това най-малкото ги подтиска и натоварва още повече, замислете се.

И тук идва феминизмът – когато подобни социални роли на пола бъдат отхвърлени, то със сигурност ще помогнем на мъжете да се чувстват по-добре. Не си представяйте, че чрез феминизма мъжете ще започнат да бродират или да реват на сапунени сериали. Не.

Но ще бъдат спокойни, че ако искат да правят нещо по-различно и „нестандартно“, че ако искат да си покажат емоциите, а не да са мачовци, няма да ги сочат с пръст и да им лепят етикети.

От друга страна феминизмът се бори и с разликата в заплащането. Ако жената получава достатъчно пари, така че семейният бюджет да лежи на плещите на мъжа, то и двамата партньори биха били по-спокойни…

Предлагам ви да изгледате това кратко видео, илюстриращо проблема с разликата в заплащането между мъжете и жените:

Факт 4: Жената първо е жена, а след това е наша майка, баба, сестра, дъщеря… 

Често чуваме изказвания, които твърдят, че разбира се, че всеки мъж би зашитил майка си, дъщеря си, жена си, сестра си… Какво обаче правим с жените, с които нямаме родствена връзка? Именно това се опитва да промени феминизмът – да ценим жената и мъжа, защото всеки от тях е човек и има основни човешки права.

Факт 5: Разликата между равенство и равнопоставеност е голяма

Споделям с вас тази картинка, защото много добре показва разликата между това да сме равни и да сме равнопоставени. И за да се постигне равнопоставеност е много важно да се отчетат различията ни.

Резултат с изображение за equality and equity

В главата ми се върти един много прост пример – ако да кажем в едно семейство бюджетът се раздели по равно, то за мъжът или жената той може да не е достатъчен. Жената например има нужда на месечна база от дамски принадлежности, а мъжът от своя страна има нужда от консумативи за бръснене и пр.

Факт 6: Не само мъжете говорят обезценяващо за жените. Правят го и дами. 

Тук ще ви дам няколко примера и ще приключа разказа си.

Това е любимецът на всички жени и малцинствени групи – Волен Сидеров. Подобно отношение и то от политическо лице е отвъд всякакви граници на нормалност, но много добре илюстрира рамките, в които живеем. Наскоро близка ми сподели, че партньорът ѝ мисли по абсолютно същия начин и бях меко казано втрещена.

Смятам, че подобни политически изказвания трябва да бъдат порицавани, така че да се създаде в обществото ни чувствителност към сексистките и неприемливите изказвания.

Вторият пример идва от Корнелия Нинова, която се обръща към Борисов с предложението да отидат отвън да се разберат като мъже. 

Интересното, което научих за този пример, е, че всъщност това е механизъм, с който, за да спрат да бъдат в ролята на жертвата, жените избират ролята на насилника.

За финал: Как си представям аз феминизма в едно семейство?

Израснала съм в среда с много различни семейни модели и в никакъв случай не бих казала, че съм откърмена като феминистка. Това обаче не ми пречи да работя по въпроса, така че в моето семейство да живеем по-добре и по-спокойно.

Това за мен означава всеки от нас да може да каже – искам или не искам да направя това, може ли да го свършиш ти. Защото, колкото и да не ни се вярва, жената не се ражда с етикет „мие чинии по-добре“.

Когато обичаш един човек, смятам, че не би се чувствал добре, ако го оставяш да се трепе във всичката работа. Любовта и феминизмът за мен вървят ръка за ръка – защото той означава да те е грижа за другия и да няма ограничения, които да те спират от това да работите заедно за нещо – било то за благоденствието на семейството си, за чистотата в дома или за личностното развитие на всеки поотделно.

Смятам, че всичко може да започне с един разговор, в който спокойно да обясним какво желаем, какво ни тежи и как смятаме, че съвместният живот би бил по-приятен и за двете страни. И не, това, че някой ти е партньор или съпруг/а не означава, че той е длъжен да прави секс с теб. Не слушайте какво ви казва Волен Сидеров.

П.П. Може би е излишно е да казвам, че бих препоръчала Feminist Boot Camp, но все пак ще го кажа – следете какво правят от Българския фонд за жените и налазвайте, когато след около година отворят отново регистрацията за лагера. Почти невъзможно е да съжалявате!

Advertisements

7 неща, които научих на първото издание на See It Be It в България

В първата събота на декември 2017 г. или с други думи – вчера, се проведе първото в България (а и надявам се не последно) издание на програмата See It Be It.

Програмата е създадена през 2014 г. от най-големия и значим рекламен фестивал в света Cannes Lions International Festival of Creativity в отговор на дисбаланса мъже-жени в рекламната индустрия.

Събитието продължи около 8 часа, в които на сцената в „Модерен театър“ чух поне 17 различни истории, свързани с ролята на жената в обществото и в бизнеса, очакванията към нея, стереотипите, статистиките и образът ѝ в рекламната индустрия.

Ако трябва да съм честна, това е първото събитие, на което се чувствах супер надъхана – толкова, че след една от лекциита просто писах на майка ми, окуражавайки я да се бори със зъби и нокти за конкретна цел в момента в работата ѝ.

И понеже водих доста записки (повече от на някои лекции в университета дори), а и в главата ми е все още е като жужащ кошер с пчели, искам да ви разкажа за нещата, които ме докоснаха и които ще се опитам да запомня и приложа в живота си + няколко наистина добри видеа, които спокойно да вземете като храна за размисъл за самите вас.

Урок 1 

Егото понякога може и да не е най-добрият ни приятел, а точно обратното. 

Трябва да призная, че това, което и на мен доста често ми пречи, е именно егото ми. Страхът от това да получа обратна връзка, да съм критикувана, да се изправя пред слабостите си.

Да, трудно е, и да – страшно е. Но веднъж осмелим ли се, после става по-лесно, защото виждаме, че от това не се умира, а даже се задобрява. И спокойно – в началото истината може и да ни ядоса дотолкова, че да ни се иска да вилнеем като тасманинския дявол Таз, но после ще ни олекне.

Урок 2 

„If you can’t see it, you can’t be it“

В буквален превод, ако нямаш добър пример пред себе си, трудно можеш да се превърнеш в такъв.

Тук става въпрос за моделите на поведение, на които ни учат от най-ранна детска възраст. На очакванията към едно дете, ако то е момиче, и на очакванията, ако е момче… На това, което „може“ и което „не може“ да прави всяко от тях.

Като малка много се ядосвах и чувствах за несправедливо това, че братовчед ми получаваше за подаръци камиончета с дистанционно, а пък аз получавах момичешки играчки от типа на кукли и темподобни. Наистина не разбирах логиката и защо по дяволите аз не мога да имам нещо, което искам.

От днешна гледна точка разбирам, че всъщност възрастните са тези, които задават наклона на плоскостта, в която ще виждаме света. Затова и ако пред себе си имаме добри примери и не сме ограничавани въз основа на половите или каквито и да било други характеристики, то е много вероятно ние също да станем добри примери (и след това да ги приложим и с децата си).

Ето може би най-любимото видео по темата за половите стереотипи от вчера:

Урок 3

Една жена може да бъде шеф и има пълният потенциал за това

На събитието стана въпрос за успешната жена и стереотипите за нея. Много често жената на лидерска позиция се слага в една от двете рамки: при по-женския стереотип тя е прекалено „мекушав“ шеф, а при  другия – по-мъжкият, тя е прекалено „твърда“ (bossy).

В този момент се замислих за начина, по който аз самата гледам на жените шефове и осъзнах, че всичко това е много вярно и да, за съжаление се отнася и за мен. Аз също ставам подозрителна, когато видя жена шеф. През главата ми минават различни сценарии за това как е стигнала дотам – кой ѝ е помогнал и колко зла е от 1 до 10 (най-често я приемам за толкова зла, колкото е Круела де Вил)… и въобще, да си призная, се плаша от жени шефове.

При все че за няколко месеца собствената ми майка ми беше шеф (което от една страна си беше един малък ужас, понеже взискателността ѝ се пренесе от семейството в работата). Но от това научих само добри житейски уроци и добих опит, който малко хора биха имали търпението да ми помогнат да получа. А и осъзнах, че щом мога да оцелея с майка си като шеф, че даже и да ми е хубаво, то с всеки друг шеф има шанс да се чувствам добре.

Тук е много важен и още един момент, статистически подкрепен, че повечето мъже приписват своите успехи на личните си качества, докато жените омаловажават себе си и определят заслугите си за сбор от качества и условия извън тях. С други думи – подценяваме себе си и успехите си.

Може би затова гледаме на другите успешни жени по този начин и търсим причините да са там в други хора, а не в техните качества и усилен труд. Докато истината е, че за да бъде една жена на позицията, на която е, то е много по-вероятно тя наистина да е успяла и да е заслужила мястото си, отколкото да е там, заради някой друг или защото е ужасно зла и противна.

Всъщност в световен план много малък процент от хората на управленски позиции са именно жени и затова имаме повече нужда от такива или както се казва в кампанията #MoreWomen – „There is room for more of us at the top“.

Урок 4

Превърнете партньора си в истински партньор [Make your partner a real partner]

Разбирам, че у нас стереотипът за мъжа все още е да „носи парите вкъщи“, а жената да стои до печката, но все повече се убеждавам, че това изобщо не е така и няма никакъв смисъл да бъде.

Понеже и мъжете могат да вършат абсолютно същите неща, които и ние. И да, някои го правят с удоволствие, а други просто защото ни обичат и знаят, че това е и тяхна отговорност.

Истината е, че мъжете могат да пускат прахосмукачка, да мият чиниите, да простират прането, да гладят, и не – това няма да ги направи по-малко мъже или „чехльовци“.

Въпросът обаче не е само в това дали те са склонни да излязат от стереотипа, а и дали ние самите ще им го позволим. Понеже, колкото и да обичаме да го правим, не можем винаги да обвиняваме мъжете за нещата, които не правят.

Да, ако са жертва на семейния модел, при който мъжът се прибира след работа и чака ракията и салатата, то ще ни е много трудно да го превъзпитаме. Но ако ние сами дирижираме постановката, при която това се случва, като не допускаме мъжа в женския свят, където има огромно количество домакинска работа и грижа за наследниците, то е много трудно това да се случи на практика.

Затова тук ще споделя една страхотна лекция от TED на Sheryl Sandberg, чието име вчера също бе споменато:

 

Урок 5

Жената не се ражда с етикет, на който пише „мие чинии по-добре“, „пере по-добре“, „гледа децата по-добре“. Още по-малко се ражда с бележка със „задължения“ и неща, които „трябва“ да прави.

Това са думите, които чух в една от най-любимите ми лекции вчера, тази на Елисавета Белобрадова от Майко Мила. Тази жена общо взето е като магическа торба за мъдрости, понеже от нейното говорене на сцената имам толкова много записки, че почти всеки втори университетски преподавател би завидял!

Етикетирането ни е любим спорт, спор няма, но освен от обществото, средата и семейството, това, което ще си позволим да правим зависи и от вътрешната ни свобода. Дали ще си дадем правото да сме само до печката или ще изберем да не сме заключени в клетка и да търсим това, което наистина ни харесва да правим (а не това, което „се очаква“ да правим), зависи и от нас самите.

Затова тук добавям и темата с домашното насилие, независимо дали физическо или психическо, за която също стана въпрос вчера. Една тема, която все повече започна да се повдига предвид статиската, че всяка четвърта жена в света е жертва на такова.

Това, което Елисавета каза, ми се струва много важно – ако веднъж ви посегнат, защото „не сте си свършили работата“ или ако веднъж ви направят забележка от рода на „ама защо сега излизаш с тази пола“… То червената лампичка трябва да ви светва и да бягате, защото щом е посегнал веднъж (към тялото или към свободата ви), ще го направи и втори път.

Тук се сещам за една история от времето, когато бях 7-8 клас и най-добрата ми приятелка (изключително умна, възпитана и прекрасна девойка) имаше гадже с 2-3 години по-голямо от нея. Та той често ѝ мрънкаше защо излиза с „толкова къси поли“ и защо излиза с момчетата от класа ни и т.н. И въобще имаше голям проблем с всичко, което тя прави при все че нямаше никаква логика да се държи по този начин.

Сега обаче разбирам всичко – той просто е от онзи тип мъже, от който е по-добре да бягаш, отколкото да се надяваш, че ще се промени. Защото ограничаването на свободата е най-малкото, което този тип мъже могат да ни причинят!

Урок 6

Работете за хора, на които не се притеснявате да кажете, че сте бременна. 

Все по-често срещам материали за това, че жените, които искат да имат деца или вече имат, са по един или друг начин репресирани от работодателите си.

Лиляна Якимова, една от страхотните жени, която вчера разказа своята история, спомена факта, че наистина на жените, избрали да имат деца, на много места все още се гледа изключително… как да кажа – необяснимо. Сякаш бременността е начин да кръшкат от работа и да си „починат“ още малко, докато реалността е съвсем различна.

Това е една от темите, която все повече ме вълнува, а фактите, на които попадам, са наистина притеснителни. Затова смятам, че е много важно да работим за и с хора, които не забравят и не подценяват напълно естественото право на жената да има (или няма) деца.

Съответно – като жени е важно да отстояваме правото си и да не омаловажаваме този момент от живота си.

И наистина, ако не можете спокойно да кажете на работодателите си, че сте бременна, по-добре изберете друго място и други хора, които помнят, че и техните майки са били бременни, че и техните жени ще бъдат… и това изисква спокойствие и внимание, а не страх и вменяване на вина.

Урок 7

Допускането на грешки е същността на ученето. 

Поне няколко от лекторите засегнаха темата с грешките, провалите и страхът от тях. Истината е, че човек е добре да си позволи да се провали.

Иначе казано – не се отказвайте преди да сте опитали. Защото ако опитате, то има 50% шанс да успеете, но ако не се осмелите да пробвате, шансът е 0%.

Затова тук ще споделя и любимото ми меме от интернет:

Любимо ми е, защото мен адски много ме е страх да се провалям и да губя.

Страх ме е, че може да не се справя или че може някоя моя мечта да се окаже просто илюзия, която аз изкуствено съм подхранвала… така че накрая граденото с месеци и години да се пръсне на парченца и на мястото му да остане едно празно, голо и болезнено „нищо“!

Вчера обаче се осмелих да задълбая по въпроса с провалите и да си кажа, че „майната му, по-добре да се пробвам, отколкото да стоя в ъгъла и да го мисля твърде дълго„.

Най-простият пример за страха от провала, за който се сещам, е от училище и университета, когато много пъти ме е било страх да вдигна ръка, защото не съм била напълно сигурна, че ще съм права. Страхът, че може и да се проваля и изложа, като дам грешен отговор, ме е спирал от това въобще да се опитам и да действам.

А всъщност няма нищо лошо, а даже е препоръчително да си дадем възможност да се провалим. Какво толкова?! Особено ако сме в двайсетте си години, то, както каза Елисавета Белобрадова, е чудесно време за провали. Не един и два, а поне 5-6 такива трябва да имаме. И вече съм напълно съгласна!

Снимка: Ели Кацева

 

И като за финал, ще споделя още няколко мои размишления: 

Събитието беше чудесно – смятам, че обхвана абсолютно всички теми, които са важни, належащи за обсъждане и все повече появяващи се като въпроси и в моя живот.

Тези теми обаче не засягат само жени, но и мъжете. В залата имаше много малко на брой мъже, а всичко, което вчера се каза, трябва да стигне и до тях. Необходимо е и мъжете да знаят през какво минава една жена в личен и в професионален план, защото живеем и работим заедно и зависим един от друг.

И нещо, което много от вас вероятно ще сметнат за „извън темата“, но за мен е важно, особено когато става въпрос за провеждане на събития – използването на пластмаса за еднократна употреба. Тъй като смятам, че човек наистина трябва „да има високи изисквания и към дребните неща“ (както един от лекторите каза), то е добре ситуацията да започне да се променя.

Това го отправям като предложение с ясната идея, че екологичният отпечатък е предмет на разговори на други събития, но пък и смятам, че личният пример е единственият начин да поставим началото на една положителна не само за хората, но и за планетата ни промяна.

Затова ще се радвам, ако има все повече събития, които се грижат и за планетата ни!

Благодаря от сърце на хората, които се осмелиха да излязат от рамката на посредствените събития и превърнаха съботата в най-запомнящият се ден от живота ми!

За десерт ще ви оставя с една впечатляваща история, която вчера също бе спомената:

Благодаря, че отделихте от времето си, за да ме прочетете! Ще се радвам да чуя и вашите впечатления, коментари и критики 🙂