Мома англичанка от Петрич с бенд, или Her Gun

Мома англичанка от Петрич с бенд

Така Васко Кръпката представя Снежи и великолепните Her Gun.

Те са млади, свежи, свирят Funkadelic Grunge & Soul и имат толкова много заряд в себе си, такова желание да покоряват сърца, сцени и върхове, че трябва да ги видите, за да ми повярвате! 

Още с първата песен ми стана едно такова хубаво, мило и драго, че познавам човек, който така се раздава и така преживява всичко, изпява го и го свири, и разказва

Ако има нещо по-впечатляващо от това да изпееш от сърце своите песни, то това е може би да разкажеш преди това за тях. На концерта в Студио 5 тази вечер чух историите на парчетата, преживени или сътворени на момента. По един забавен и искрен начин. Това е контактът с публиката, който нерядко ми липсва на други концерти. Да знаеш как и колко, кога точно и защо.

Харесва ми усещането, което музиката на Her Gun създава.

Едва ли мога да го опиша, задавайки му граници и определения. То е лично усещане за всеки.
Музиката
, която (както Спенс пее) идва от сърцето и душата се усеща през какво и кого е минала, за да достигне своята публиката. И с всичко изсвирено и изпято, идва и емоцията.

Онази емоция, която поддържа духa на Вселената. Онази емоция, която кара едни верни приятели да сътворяват истински празник на рокендрола в продължение на години.
Цвете за Гошо“ е утре и други ден в Южния парк. И ще отида, за да видя как цветето ще разцъфне, за да добави към украсата си още един нюанс красотаHer Gun.

Като ги чуете, ще разберете защо и колко е важно да се подкрепят младите банди. Не само за тях, не само за нас, но за всички след това. За цялата Вселена! 

Благодаря, че ви има, за да мога да чувствам!

Advertisements

Народни танци с „Оксижен“

От месец искам да пиша за читалището, което толкова ме впечатли. Днес обаче надхвърли всички мои очаквания. 
Говоря за читалище „Добри Чинтулов“ в ж.к. Дианабад. За поредна сряда отидох на събиранията, на които се танцуват български народни хора. А участниците са от всички възрасти. Предимно баби, които, ако щете вярвайте, са толкова бодри, свежи, подвижни и усмихнати, че само като вляза в залата и усмивката ми грейва, а сърцето удря в ритъма на музиката.
„Дръж се, земльо, шоп те гази!“ е кулминационният момент, за който дядо Венци смело ни напомня в началото на всяко хоро.
Няма и да забравя младата майка с 9-месечния си малчуган, която в продължение на час танцува с детето си в ръце. Ако това не е обич и отдаденост…! А и научих още нещо: Дунавското хоро е най – важното българско хоро! А за тези, които ще ходят на своята или чужда сватба всички хора са абсолютно задължителни!

А защо „Оксижен“ ли?
Защото докато учехме поредното хоро, дочух звук от барабани, по – скоро трещене. Излязох в почивката и какво да видя: стая, в нея няколко младежи репетират.
Така се запознах с група „Оксижен“. Няма да пропускам да ги навестявам всеки удобен път, а дори след турнето им, което вече тече, са ми обещали даже да ме научат как се свири на барабани!
A, и защото днес в една от най – добрите лекции говорих за любимите си сефтета, тъкмо докато присъствах на част от репетицията на бандата, чух „Primo Victoria“, „Whole Lotta Love“ и „Master Of Puppets“ за първи път на живо и отблизо! Защото момчетата са много добри!

P.S.
Това е читалището, което събира под покрива си толкова различни хора и интереси, и е добре да се грижим за това, което са оставили прародителите ни, за да има какво да оставим и на своите деца!