За времето, когато Строежа беше млад, и ние с него!

Ех! Пускам си Jet – Are you gonna be my girl? по случайност и срещу мен като невиждани отдавна приятели се затичват и започват да ме прегръщат и мачкат едни позабравени спомени за още по-забравени времена.

Времената на “всичко ми е ново и интересно”. Времената, в които имахме лекции, ходехме на работа, но това въобще не ни пречеше да сме поне по два пъти седмично в Строежа докъм 2-3 след полунощ.

А тогава към 1-2-3 ставаше най-интересно и задушевно. Защото алкохолът се отлагаше на дъното на душите и телата ни, изпитвахме необяснима радост от съществуването си и от все по-оредяващата публика. Хайде, тръгвайте си, за да останем пияните от алкохол и опиянените от младостта си!

Спираше да ни пука и се чувствахме леко сектантски… бяхме си в нашата бърлога, където знаеш всяко кътче и ти е хиляди пъти по-комфортно от мизерното общежитие. Където си себе си сред себеподобни, където цъфтиш не само защото възрастта ти е такава.

Строежа беше най-подходящото място да отбележиш рожден ден, имен ден или взет, а може би невзет изпит. Да поканиш гадже на първа среща, да скъсаш с гадже, да гледаш нова банда или любима банда за петнайсти път тая година.

Там беше ок да се натресеш по домашни дрехи, да отидеш на по бира с напълно непознати от блока съседи, да отпразнуваш Хелоуин за първи път в живота си, ама както си трябва (като Зомби)… да станеш пръв приятел с охраната, защото нафиркани младежи закачат Марийка… Да пиеш за първи път мляко с мента и да се напиеш, хълцукайки с дъх на мляко като пеленаче.

Строежа съм го наричала храм и неслучайно. Това е моят храм, където чух не един и двама светци, икони от световната рок музика. Музикалните подборчици там ми възпитаха вкуса към качествени мелодии и днес съм повече от горда, че съм получила толкова добро обучение по качествен слух.

Строежа за мен е било единственото място, където се чувствам по-вкъщи и от истинското ми вкъщи. Където съм ходила без свян с почти домашни дрехи ей така за по една бира. И няма да излъжа, ако кажа, че ми липсва. Не само мястото, но и хората, самата аз, онези така безгрижни по друг начин години. Онази енергия да се забавляваш до 3 и да станеш за смяната в 7. Онзи ентусиазъм, с който отговаряхме на поканата – айде в строежа след час?

Мисля си за Строежа и все повече се убеждавам, че за всяко нещо си има време. И въпреки че понякога ми се случва меланхолията да ме тръшне като кечист на ринга, си давам сметка какъв късмет имахме. Защото студентсвахме във времето на Строежа в Студентски… Защото преживяхме, видяхме, изпихме и изслушахме всичко, което можеше да се преживее, види, изпие и изслуша в Строежа. Защото живяхме с легендата. И защото преживяхме едни от най-хубавите години от живота си (вярвам, че всеки период си има своите върховни преживявания) по възможно най-добрия начин!

Нищо нямаше да е същото без този мощен трамплин за приятелството, музикалния вкус и житейското обогатяване, наречен Строежа. Нищо нямаше да е същото без приятелите, с които споделихме всичко това. Благодаря ви!

Време е да пусна хартиената лодка на Младостта по реката на живота и да продължа напред.

По стъпките на Стивън Кинг и малкия ми бунт, БЛАГОДАРЯ!

От много време искам да разкажа една история.
Това е историята за първата ми работа.

Всичко започна като един малък бунт в началото на втори курс, когато исках по всякакъв начин да стана независима от родителското тяло. По това време четях и Стивън Кинг и ровейки биографията му, ми попадна фактът, че той някога работил в пералня. Имах и приятелка, която се подвизаваше в подобен обект, та реших, че много искам да видя какво е да си Стивън Кинг в първите му професионални години. Случайно, на пръв поглед, попаднах на обява, обадих се, среща уговорена, среща проведена и започнах да работя в пералнята. 

„Бунтът“ ми продължи точно 2 години. Научих много практични неща, запознах се с доста хора, разширих си музикалните познания, защото… ще обоснова извода си ред по – надолу.

И други хубави неща ми се случваха през тези две години, които съм сигурна, че по нищо не приличат на професионалния опит в сферата на Стивън Кинг, но някакси се почувствах по – специална, а и когато ме питаха защо работя точно това, имах много оригинален отговор!

***

Днес, 2 години и месец – два по – късно, получих най – трогателните пожелания и подарък, срещайки се с вече бившия ми шеф. Той е човекът, който винаги питаше как съм, разказваше истории за концерти, пътувания, палатки. Кефеше се на музиката, която слушах (естествено Z-Rock винаги!), изпитваше ме дали знам кой свири, като ме дообразоваше, когато отговорът беше отрицателен. Въобще шеф, който е толкова добър и истински човек, че няма шанс да не е също толкова добър и като работодател. SAM_1157И днес вярвам, че случайните неща са само за тези, които не могат да свържат точките, за които Стив Джобс говори в една известна реч, произнесена на дипломиране в Stanford University.

Накратко, ако не бях отделила това време и енергия за тази си първа работа, нямаше да науча колко е отговорно да работиш с хора, колко е важно да бъдеш добър с колегите и шефа си, колко необходимо е да бъдеш честен със себе си, колко добре е да оценяваш това, което си получил, макар понякога нещата да не са чисто бели, а по – скоро мръсно бели.

Вече знам какви, кои дрехи, как, на колко градуса и защо да пера. Химическото чистене си е сложен процес. Почти научих и всички знаци върху етикетите на дрехите.
Научих и какви са интересните навици на студентите.

Но най – важното е, че научих какъв трябва да си, за да бъдеш наистина добър шеф.
Благодаря, Веско!

P.S. Пералнята е най – нетрадиционното място, на което можете да срещнете любовта си, но може да бъдете сигурни, че имате поне едно общо нещо, а именно любовта към чистото пране!