За времето, когато Строежа беше млад, и ние с него!

Ех! Пускам си Jet – Are you gonna be my girl? по случайност и срещу мен като невиждани отдавна приятели се затичват и започват да ме прегръщат и мачкат едни позабравени спомени за още по-забравени времена.

Времената на “всичко ми е ново и интересно”. Времената, в които имахме лекции, ходехме на работа, но това въобще не ни пречеше да сме поне по два пъти седмично в Строежа докъм 2-3 след полунощ.

А тогава към 1-2-3 ставаше най-интересно и задушевно. Защото алкохолът се отлагаше на дъното на душите и телата ни, изпитвахме необяснима радост от съществуването си и от все по-оредяващата публика. Хайде, тръгвайте си, за да останем пияните от алкохол и опиянените от младостта си!

Спираше да ни пука и се чувствахме леко сектантски… бяхме си в нашата бърлога, където знаеш всяко кътче и ти е хиляди пъти по-комфортно от мизерното общежитие. Където си себе си сред себеподобни, където цъфтиш не само защото възрастта ти е такава.

Строежа беше най-подходящото място да отбележиш рожден ден, имен ден или взет, а може би невзет изпит. Да поканиш гадже на първа среща, да скъсаш с гадже, да гледаш нова банда или любима банда за петнайсти път тая година.

Там беше ок да се натресеш по домашни дрехи, да отидеш на по бира с напълно непознати от блока съседи, да отпразнуваш Хелоуин за първи път в живота си, ама както си трябва (като Зомби)… да станеш пръв приятел с охраната, защото нафиркани младежи закачат Марийка… Да пиеш за първи път мляко с мента и да се напиеш, хълцукайки с дъх на мляко като пеленаче.

Строежа съм го наричала храм и неслучайно. Това е моят храм, където чух не един и двама светци, икони от световната рок музика. Музикалните подборчици там ми възпитаха вкуса към качествени мелодии и днес съм повече от горда, че съм получила толкова добро обучение по качествен слух.

Строежа за мен е било единственото място, където се чувствам по-вкъщи и от истинското ми вкъщи. Където съм ходила без свян с почти домашни дрехи ей така за по една бира. И няма да излъжа, ако кажа, че ми липсва. Не само мястото, но и хората, самата аз, онези така безгрижни по друг начин години. Онази енергия да се забавляваш до 3 и да станеш за смяната в 7. Онзи ентусиазъм, с който отговаряхме на поканата – айде в строежа след час?

Мисля си за Строежа и все повече се убеждавам, че за всяко нещо си има време. И въпреки че понякога ми се случва меланхолията да ме тръшне като кечист на ринга, си давам сметка какъв късмет имахме. Защото студентсвахме във времето на Строежа в Студентски… Защото преживяхме, видяхме, изпихме и изслушахме всичко, което можеше да се преживее, види, изпие и изслуша в Строежа. Защото живяхме с легендата. И защото преживяхме едни от най-хубавите години от живота си (вярвам, че всеки период си има своите върховни преживявания) по възможно най-добрия начин!

Нищо нямаше да е същото без този мощен трамплин за приятелството, музикалния вкус и житейското обогатяване, наречен Строежа. Нищо нямаше да е същото без приятелите, с които споделихме всичко това. Благодаря ви!

Време е да пусна хартиената лодка на Младостта по реката на живота и да продължа напред.

Как изглежда моят 8-ми декември в ретроспекция?

Преживях и последният си 8-ми декември. По план е последният от бакалавърския ми живот на студент, а и се надявам да си взема медийното право и да съм завършила успешно, защитила дипломна работа, че и записала магистратура, когато преживявам следващия 8-ми декември, година по – късно!

Изживях е по – точната дума. Не съм фен на преживяването. Нито на препиването. На нищо прекалено. Защото после боли глава, стомах, сърце или други крайници и началници.

Ретроспективно погледнато, отбелязването на този ненужен и неадекватен на сегашната студентска общност празник, е било отчасти куриозно и от повече части скучновато, но и разумно пестеливо. Да видим:

Първият такъв празник завърши в спешното. (Ех, че актуално!). Не само в спешното, но и цялата вечер си беше една такава нетрадиционна. Отбелязах я с напълно непознати, на място, на което за първи път ходя. А, бе, ако има баща на сефтетата, ей тоя 8-ми е бил! Май диагнозата бе пукната или цицинеста глава, не помня, но не беше моята. Доста възпитателно събитие: не вдигай и не върти някакви други хора, докато сте пили, защото подът винаги е по – твърд от главата ти, а и него не го боли!

Вторият 8-ми започна с план за посещение на поне 2 места, но започна, продължи и завърши просто в бар „4 стаи“ в камерен състав. Доволно и скромно.

Предпоследният празник се проведе в така познатия и обичан Мир Хостел. Домакинствах аз, а гостите бяха събрани от около 3 компании. Това си бе голямо предизвикателство, защото навлизането в личното пространство, бързото опиване и споровете лесно стават причина за изненади и бързи опознавания между участниците, виновни или не. Чистенето и миенето е другото удоволствие, съпътстващо махмурлийската сутрин.

Та-да-да-дам:

Дойде ред и на така чаканото осмодекемврийско застрояване! Даже и малко заскрежаване, защото снеговалеше : )
За щастие Строежа отвори отново малко преди този, паметен за историята и безпаметен за днешните студенти, ден. В изключително съкратен, но борбен състав, заехме стартова позиция в новия бар. Бири, шотове, музика, джаги, обичайните забавления, тук – там някой познат. Почти като в доброто старо време, само дето този път сравнявахме „преди“ със „сега“. А разговорите за това, че вече сме стари, бяха в повече.
От мен да знаете:
тези разговори може да заглуши само и единствено Негово градусово величие Алкохолът!

По повод зловината, че и бар Петък затваря след 2014-та година, решихме да го уважим с присъствието си. Там обичайната уютност. Който не се е разписал, да тича, че с 2014 си отива още едно прекрасно място. Където между другото имах най – нелюбовния и биреносен 14-ти февруари преди 2-3 години.

И тъй!
8-ми декември нямаше да е толкова як, ако не беше празникът на Св. Анна на следващия ден, която ни почерпи доволно с присъствие и шотове : )

Единственото хубаво на тази дата е, че се помни, за да мога да помня и къде съм прекарала малка част от студентските си вечери с приятели : )

За пропусналите: Бъдете така добри да се явите за по наздравица в удобно време за Вас и при първа възможност в Мир Хостел!

Сефтета на Week And Festival 2

Днес беше първият от трите дни на второто издание на Week and festival и нямам търпение за оставащите!

По – рано днес се порадвахме на забележителни кадри от 1997 година в култовия и любим бар „Строежа“, новината, за чието затваряне, ни съкруши, но за всеобща радост барът ще отвори врати след точно 3-4 дни!

X-energy Crew представиха своето разбиране за света чрез танците си, докато пийвахме по бира и сангрия. След това се озовахме в студиото на Боян Бочев и предаването му Shuffle, докато той разговаряше с момчетата от Bears and Hunters. И за да ви хване още повече яд, че сте пропуснали първия ден (имате 2 дни да се поправите!), публиката чу парче на бандата, което съвсем скоро ще зазвучи и по нашите най – добри радиа.

Утре в събота предстоят танцов театър и група за импровизирана музика. И защото представено по този начин звучи малко абстрактно, то присъствието на събитието ще поизясни и материализира очакванията : )

В неделя, за тогава се вълнувам най – много, програмата се състои от изложба под надслов „Skull Art“от The Ink Files Tattoo, а за да бъде завършекът на вечерта наистина страшен, ще има и 2 хорър филма от 20-те и 30-те години!

И защото в заглавието става въпрос за сефтета: 
За първи път пих сангрия.
И за първи път бях на такова яко място като по филмите!

Строежа е моят храм. Не просто бар, а религия

Съвсем по първосептемврийски, съвсем по понеделнишки, нещо трябваше да се сгомнИ (без извинение!)!

Както не веднъж съм казвала, повтаряла и потретвала, още преди да стана първи курс и да се преместя в Студентски град, бях чувала истории за Строежа. Това беше мястото, което изглеждаше най – приветливо за неоформената ми представа за квартала, студентстването, пиянстването, празнуването, концертването, а, бе, всичко, което прави един млад човек, разбирайте и студент тук. 

И защото на страницата на бара преди дни питаха за първия челен сблъсък с бара, спомням си моя:
Бях с двете ми Марии, както и супер много непознат народ: младолики, старолики, бледолики, кой каквото е пил и резултата, отразяващ се на лицето и движенията. И хубаво си танцуваме, радваме се на новото място, което се оказа доста по – яко от разказите и виртуалната разходка, извървявана на няколко пъти, за да се подготвя ментално за срещата. По някое време се лепва леко размазан образ, да зарибява едната Марийка. Една дума, две думи. Пичът не се отказва и даже си позволи да ми каже: Я ела отвън да се разберем. А тогава съвсем не бях подготвена за ръкопашен бой, а за словесен той беше абсолютно дърво, че и пиян. Повъртя се още няколко минути около Марийка, ядосах се и леко запристъпвах към човека охрана (за когото се носят митове и легенди, защото беше най – прекрасният як дългокос чичко – охрана не само в Строежа, но и навсякъде). Посочих с пръст притесняващия ни субект и за две мигвания време видях как въпросният е повлечен за някаква част от тялото си през вратата и изведен навън. Нека му е! Ще ми притеснява Марийка! Така де. Тогава наистина се изкефих на мястото и хората, които се грижат за сигурността и спокойното пиене и танцуване на посетителите. 

Строежа е мястото на сефтетата. И защото за мен е не просто бар, както не веднъж съм се опитвала да обясня на мои приятели, това е храм. Само в Строежа се чувствам религиозна, особено след мента с мляко или ром с чай, или бира. 

Там сме изкарали 3 празника по случай Хелоуин. Най – първото ми истинско отбелязване на 31 октомври беше там. И тогава бях наистина най – якото зомби. И не само това беше яко в цялата вечер. 

В Строежа участвах случайно в Студентските куизове и съвсем случайно спечелихме и то няколко пъти първото място. По – важното е, че се запознах с хора, които и до ден днешен се радвам да видя, където и да било, а и се почувствах част от нещо истинско и много хубаво! 

В Строежа за първи път бях на среща с непознати, беше малко странно и едва ли ще го направя някога пак, но все пак си е житейски опит, а и една – две бири в повече добро за бъбреците ми 🙂 

В Строежа бях и за първи път на концерт, не само клубен, но и като цяло. А колко пъти сме гледали ПИФ на живо там, нямам никаква идея вече. 

В Строежа научих толкова много нови банди и музиканти, че даже не ми се мисли какво щях да слушам сега, ако не бях попила от богатия плейлист на бара. 

В Строежа не посрещнах Нова година и това е пропуск. И други неща не правих там, за което тепърва ще съжалявам. 

Приказката продължава, но заСТРОЯването е вече в историята. 

*STROEJA EST MORT, VIVE STROEJA*