Букурещ – какво правихме, видяхме и хапнахме, и ни хареса

Букурещ, Букурещ…

Уж обикновен град, но все необикновени неща се случват там. Миналата година бяхме там просто ей така, но тази година отидохме с конкретен повод, а именно – концертът на The Cure.

Билетите ги взехме още около Нова година, затова мога да кажа, че това пътуване го готвихме поне половин година. В крайна сметка подготовката включваше:

  • купуване на билети за концерта
  • планиране на транспорта
  • резервиране на AirBnB

Набързо ще мина точка по точка:

Билетите за концерта ги купихме доста по-рано, защото се притеснявах, че ще се изчерпат, а и за да играят ролята на мотиватор, когато изчезне първоначалната еуфория (да, от този тип хора съм, трябва ми ръчкане, понякога доста и под формата на вече дадени пари). За всеки случай си доплатихме за опцията право на връщане, така че, ако по някаква уважителна причина, различна от – а бе нещо не ми е вече еуфорично – да не изгорим с по 100 лв за билет.

Пътуването беше планирано да е с FlixBus, с които миналата година пътувахме за по 2 лв в посока, но тази година нямаше такава промоция и очаквахме да платим повече. За всеобщо щастие обаче двама приятели с кола се навиха за концерта и така пътувахме бързо, комфортно и много приятно.

По отношение на нощувките, съм върл фен на AirBnb, заради това, че можеш да избереш къде и какво да получиш срещу парите си и то в повечето случаи е артистично и алтернативно – нищо общо със санитарно изглеждащите хотели. Миналата година бяхме на доста яко място в Букурещ, а и 3-те общо пъти, в които съм използвала платформата за резервиране (в Пловдив и Берлин), са били супер преживяване. Отново се доверихме и останахме доволни.

Пътувахме в петък след работа и ни отне около 6 часа и малко, за да стигнем от София до Букурещ. Това, за което е добре да сте подготвени, че на границата се плаща такса за моста, а за да пътувате по румънските пътища, ви е нужна винетка, която направихме и платихме онлайн.

Влизането в AirBnB-то беше същинска ескейп стая! Докато с едната ръка държах телефона, по който получавах инструкции, с другата се опитвах да ги следвам и съответно да открия специалната синя кутийка на входа, в която да въведа специалния код, диктуван в слушалката, с който да се отвори сейфът и ключът да падне.

След това имахме и малко трудности при отключването на самата врата на апартамента, но като цяло мисията беше успешна и успяхме да се настаним в новото ни жилище за следващите 4 дни в рамките на няколко минути.

Какво опитахме в Букурещ и ни хареса

Няма как да отидеш на ново място и да не опиташ поне едно традиционно ястие. Затова аз опитах най-малко три.

В единия от дните решихме да се жертваме и да резервираме маса в безумно известния ресторант Caru’ cu Bere, който изглежда внушително отвън, но още повече отвътре. Мястото ми беше препоръчано най-вече, заради впечатляващия интериор.

За мен преживяването беше по-скоро неприятно, тъй като шумът вътре беше непоносим. Не само заради цигулката и другите музикални инструменти, кънтящи на 2 метра зад нас, но и заради навалицата от почти крещящи хора. Храната дойде бавно, когато вече бяхме освирепели от глад… и беше вкусна, но не уау, както очаквах, имайки предвид славата на ресторанта. Цените, съвсем очаквано бяха високи, а на фона на вкуса, си бяха даже твърде високи.

Поръчах си традиционното ястие Tochitură, включващо няколко вида месо в доматен сос с гарнитура от вече любимата ми полента със сирене и яйце. Яйце обаче не дойде. Беше вкусно, огромно като количество, но и доста тежичко.

Пихме местната бира на заведението, която беше приятна. А за десерт си разделихме от традиционните понички Papanași, които се очаква да имат някакво сирене вътре и да са заляти с крем и конфитюр. Нашите бяха някак сухи и твърде тестени, с твърде малко „сос“.

Накрая вкупом заключихме, че на това място са доста пестеливи. Затова и не бих отишла втори път – много чакане, твърде шумно, скъпо и незадоволително като вкус.

Ресторант Bucatarasul cel Dibaci

За щастие имахме и много положителен опит с храната на други места. Едно от тях е с ресторанта Bucatarasul cel Dibaci, намиращ се в еврейския квартал. По отзивите в интернет на други посетители, традиционните ястия тук са много добри.

Като фен на шкембе чорбата, нямаше как да не опитам румънската такава. И въпреки че дойде в странен и различен вид – бяла течност, с плуващи насред парчетата шкембе резени червена чушка, се оказа доста вкусна. Опустошихме по една шкембе чорба с бира и дойде време за основното.

Хапнахме мичита (малките кебапчета), които се оказаха супер сочни и вкусни. За гарнитура се порадвах отново на полента, която я правят безумно вкусна. Бяхме готови да пробваме и десерт, но набързо притичалата хлебарка по масата ни постресна и решихме да се изнесем набързо.
Бърз факт: Не знаех, но се оказа, че в Букурещ, а и в много други градове, хлебарките са напаст и ги има навсякъде (а някои са летящи, пълен ужас!). Сама са уверих в това, когато на прибиране вечерта си гледах в краката и те бяха на всяка крачка. Брррр.

Един дюнер, моля!

Едно от най-вкусните неща, които опитах и всъщност ядох за вечеря и след това за закуска е дюнер от Dristor в Стария град. Оказва се доста известна верига там и наистина си струва 25-те леи. Изключително вкусен, добра консистенция, изобилие от поне 5 вида зеленчуци. Дето се казва – мераклийската направено. А количеството беше толкова голямо, че си оставих половината за сутринта. Тогава го ядох студен от хладилника и за всеобща изненада беше още по-вкусен!

На пазар за пресни плодове, зеленчуци и сирена в Piata Obor

По препоръка на местен се отбихме и през пазара Piata Obor в Букурещ. Оттам си взехме страхотна диня, не толкова страхотен пъпеш, продукти за летна манджа, прясно сирене, кашкавал, кефир, хляб и други.

Пазарът общо взето е едно огромно хале и един огромен двор + сграда на няколко етажа, където има от пиле мляко. Отстрани има и скара-бира, в която обаче бяха свършили мичитата, затова я пропуснахме.

Скара-бира до открития пазар и място за култура

С покупките си организирахме едно чудесно готвене и хапване, и именно това беше може би едно от най-приятните и забавни неща за групата ни. Както е модерно да се казва – бонднахме!

Оказа се, че сме взели супер много лук, чушки, домати, с които напълнихме половин голямо тенджере и ядохме до последния ден. Сиренето беше много вкусно и прясно, допълваше се с маслинките и въобще беше малък празник.

За десерт разбира се нямаше как да не уважим динята и да я съчетаем с малко хляб и сирене (пробвайте, това е храната на боговете!). А за финал отворихме по едно джинджър бира, което, оказа се, е адски вкусно нещо!
Трик: пребиваването в румънското Airbnb беше по-приятно не само благодарение на климатиците, които ни спасиха в 36-градусовата жега… но и на телевизора.

Открихме страхотен тв канал – Rock TV, който се слушаше и гледаше от първата минута на събуждането до последната секунда на заспиването. Беше адски миличко да седим с часове и да гледаме и обсъждаме рок клиповете от 80-те, 90-те и 2000-та година. Осъзнахме, че вече все по-рядко имаме време да гледаме клипове, а те понякога са извор на гениалност и очарование (понякога не).

Водни колела в Cișmigiu Park

Тази година не отделихме много внимание на туристическите забележителности, защото миналия път се включихме вът Free Tour-а, който ни даде една добра основа за това да знаем къде се намираме. Препоръчвам го!

Този път се отдадохме повече на хапване, разходки и почивка. AirBnB-то ни се оказа на много добро място – точно до един от яките паркове – Cișmigiu Park, издържан в английски стил.

Там карахме водно колело (естествено след доста ръчкане, защото мислех, че ще се продъни лодката и ще се наквася в неприятно изглеждащата вода). Оказа се супер забавно! Струва 20 леи, но ти търсят да оставиш 50, за да послужат като гаранция, а след това, ако всичко е наред и не си просрочил 30-те минути, ти връщат 30-те обратно.

Паркът е доста красив, огромен и интересен. Има водопади, готини пейки, грижливо посадени някога дървета, които образуват внушителни тунели като по филмите. Учудихме се на рандъм забавленията от типа – четене на бъдещето на ръка срещу няколко леи или мерене на олдскул кантар срещу 50 бани 😀 Кантарът се оказа леко повреден, а бъдещето решихме да го запазим в тайна + че не бих си пъхнала ръка в нещо огромно и метално, кой знае колко хлебарки ще ме накацат…

В същия парк открихме много приятно място с тента и барбарони, зона със споделени книги за четене (за жалост само на румънски) и добра сянка и 3 дървета за хамаци.

Мястото беше наистина страхотно, защото е хитър начин да избягаш от жегата, а барът там предлагаше страхотна домашна лимонада в количество от половин литър, което допълнително ни помогна в борбата с 36-те градуса.

Книжарницата Carusel

Да отидеш в Букурещ и да не прекараш поне половин час в книжарницата Карусел е като отидеш в Рим и… знаете. Затова отново се отбихме в няколко етажната сграда, която няма как да се опише, ако не сте я виждали. Там има книги, комикси, настолни игри, джунджурии, чайове, раници, аксесоари за колело и каквото още се сетите. На последния етаж има и кафене, което не сме пробвали, но по всичко личи, че е доста приятно.

Оказа се, че има и нова книжарница почти срещу тази, където има жестоки неща – най-вече тези за Дракула и Букурещ – дарк, черни, прилепчета, красота! Но има и още по-жестоко място за снимки със страхотен шарен интериор, където не пропуснах да поседна и да тествам слушалките – басът беше един път!

Говорейки за книжарници, няма как да пропуснем и тази на главния булевард, отново в близост до уличката на Карусел. Там има супер много комикси, чуждоезична литература и немалко джунджурийки. За съжаление не знам име или адрес, но при повече търсене, съм сигурна, че ще я откриете! Има голяма витрина с книги.

Къщата на Чаушеску

Двама от групата ни посетиха къщата на Чаушеску и останаха доста впечатлени. Аз гледах само снимки и слушах разкази и мисля следващия път да отида. Особено като се има предвид, че не става въпрос за проста къща, а за нещо като палат със стотици стаи, подземни етажи и чудесии.

Гробището Bellu

Искахме да имаме по-разнообразно преживяване, затова, водени от красивите снимки на статуи от гробището, решихме да отидем до Bellu. Мястото е огромно, изобилства от дървета и растителност, заедно с впечатляващите надгробни плочи, статуи и както се оказа – скрити истории.

Част от групата направи специалния куест, с който обиколиха една част от мястото и разкриха мистерии и научиха скритите истории. Може би най-запомняща се беше гробницата на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Мястото е красиво и доста спокойно. Има пейки, вода, тоалетна, идеално за прекарване на следобеда, ако няма друг иначе трагичен повод да бъдеш там. Сравнявайки го с гробището на село, на което няма пукнато дърво, пече от изгрев до залез и е доста тягостно и занемарено, тук си е приятно местенце.

FIX summer pop up BAR

Ако трябва да опиша това пътуване в Букурещ, то с една дума е – куест. Общо взето издирвахме какво ли не… Една от вечерите, решихме да отидем в похваления от една от спътничките ни ботанически бар Fix, който се оказа на има-няма 5 минути от апартамента. Обикаляхме сградата, докато стигнем до входа, после обикаляхме етажите, но бар отворен не намерихме. Накрая видяхме една малка бележчица, на която пишеше, че временно барът е преместен на друго място наблизо.

През това пътуване си бяхме големи късметлии, затова 10 минути по-късно бяхме в поп-ъп бара, помешаващ се в Artichoke Social House. Мястото беше мъничко, на една тераска на някаква огромна сграда и беше доста приятно. Имаше доста цветя в саксии и интересно меню. Избрахме си по една от общо двата вида румънски крафт бири Three Happy Brewers и бананов кекс /banana bread/.

Съчетанието между сладко и горчиво беше доста добро, а вечерната хладинка и ограниченото осветление създадоха още повече уют. Самото място също не беше типичен шумен бар, нямаше много хора, а музиката беше слаба и добре преценена – в унисон с усещането за групово уединение.

Бургери и фриц кола в Burger Van

Като фенове на бургерите, групичката ни отиде в намиращия се наблизо Burger Van. Място, което се намира в две помещения едно срещу друго от двете страни на улицата. В едното поръчваш, а в другото хапваш. Бургерите не бяха супер, но фриц колата (която за голям мой кеф се предлагаше на много места) оправи вкуса.

На ъгъла на същата улица открих страхотно винтидж магазинче, което общо взето си беше претенциозна втора употреба, но с доста подбрани дрехи и аксесоари. Имаше доста неща, които ми хванаха окото, а за разлика от мен, другите посетители бяха хипстъри, които се прехласваха по онези големи и шарени горнища на анцузи.

Концертът на The Cure

Изглежда румънците са късметлии, защото големите банди не ги пропускат толкова често, колкото нас. Концертът се проведе на площада пред парламента. Това е едно супер огромно място, което си беше идеално за събитието и то с лек наклон, благодарение на който имаше много добра видимост към сцената. Екраните бяха огромни и с високо качество, и си личеше, че доста хора са се постарали на посетителите да им е яко.

Преди The Cure излязоха God Is An Astronaut, които съм ги слушала два пъти в Микстейп и ми харесаха, но предвид горещината реших да пропусна (сега малко съжалявам). След тях излязоха Editors, за които не знаех почти нищо, но в последствие започнах да ги слушам, защото са страхотни. The Cure свириха около 2 часа и малко – доста дълъг сет. Бяха красиви, меланхолични, сладост и страдание в едно…

За десерт към този пост:

Случайно се натъкнахме на шоу с пеещи фонтанти на центъра. Гледах нещо подобно за първи път и беше впечатляващо.

Опитахме и от традиционния сладолед, продаван в хартиена опаковка, подобно на краве масло. Беше адски странно да се яде и буквално течеше по лицата и ръцете ни. Обаче пък беше вкусно!

Бургаски вечери, събитието на годината и духът от бутилката

Всички около мен знаят колко много обичам сефтетата. И концертите също.
Тази година е не само супер силна откъм концерти, но и откъм сефтета.
За първи път съм на Spirit Of Burgas и това е моето събитие на годината!

spirit-of-burgas

Последните 4 дни от изминалата седмица бяха наистина тежки. Най-тежките ми досега.

За 3 вечери изживях 3 концерта

Всичко започва от София, по-точно от изхода в посока Бургас, откъдето хванахме стопа. Най-късметлийският стоп в кратката ми стопаджийска биография (този ми бе четвърти, може би). За 5 часа бяхме в Бургас, сменяйки 3 коли:

hitchiking

Кола №1 от София до Пловдив, карана от един супер бързащ за работна среща младеж с ван, в който се запознахме с още двама стопаджии, насочили се към Каваци за концерта на Dubioza Kolektiv… Той ни разказа за други стопаджии, които е качвал, като например попа, който не само редовно пътува, но и винаги щом влезе в колата, я освещава за здраве, търси 2 лв. за услугата и моли да му спрат ей там на отбивката за селото… Наистина се впечатлявам от хора като този, които споделят не само автомобилното пространство с непознати, вдигнали палец на пътя, но и времето, историите си и въобще енергията си…

Кола №2 от Пловдив до Ямбол, в която ни приюти най-добрият пожарникар, когото някога съм срещала и познавала… Той ни задаваше гатанки, разказваше истории от професионалния и личния си живот и дори наруши професионалното правило да не качва хора, които не са служители, но ние сме толкова готини, че се смилил над нас… Едно време, ни разказа, че пътували доста на стоп, после имало период, в който нямало подобна практика, заради промяната в обществено-политическата обстановка и несигурността, но в последните години, по думите му, все повече хора избирали този начин на придвижване. С благодарности се сбогувахме с него, за да стигнем до…

Кола №3, която ни заведе до Бургас, като този път добротворците бяха семейство, мъж и жена, доста разговорливи, питащи, разказващи, с нетипично чувство за хумор, чиито деца, както ни споделиха, също пътували към Каваци за концерта вечерта. Осведомиха ни за цвета, модела и номера на колата, с която пътуват наследниците им, като предложиха да дадат и номерата им, за да им се обадим и запознаем… Е, засмяхме се, тактично пропускайки специалното предложение, защото едва ли би било възпитано да се натресем и на децата, след като вече сме в колата на родителите…

След всичките спътници, с които се срещнахме, и разговорите, стигнахме до извода, че предимно бивши стопаджии качват настоящи такива, защото „знаят какво е„. А по време на пътуването, видяхме толкова много други стопиращи, че имах чувството, че половин България се е запътила към морето да пее и танцува с така очакваните групи този уикенд.

Придвижването до Каваци се оказа почти толкова дълго, колкото това от София до Бургас, но с много повече мъки, смяна на автобуси, пешеходене през Созопол (който виждам за първи път, но не бих пожелала да посетя отново, заради цялата сергийщина, чевермета по улицата и въобще безвкусица, малтретирани коне, впрегнати в карети за разглезените туристи и пр…).

kavaci-beach

Каваци се оказа хубаво място. Плажът е приятен, особено подходящ за нощуване в спални чували, къпане в морето и най-вече за концерт на Dubioza Kolektiv!
Задължително е да се опита сръбската скара на входа на плажа, грижливо рекламирана и приготвена от сърбина, чието име не разбрахме, но който прави такива плескавици (300 грама парчето), че не само може да убиеш човек с цялото нещо, включващо питка и салати, но и можеш да се осмъртиш от ядене. Той ни разказа за фестивала на сръбската скара „Рощилияда“ в Лесковац, на който се провеждат състезания по надяждане, правят (и се ядат) плескавици, пие се, въобще голяма забава и чревоугодничество пада, а самият той е шампион за 2014 по правене на плескавици. Това е и събитието, което директно влиза в следващите ни 100 неща за 2016 година.

SAM_2834

След кратката почивка, в която полежахме и поспахме, където сварим, започна да се здрачава. На сцената излизат Миленита и компания – време да поседим на плажа, следват Уикеда, които продължиха повече от необходимото, ама не се оплакваме, защото бяха оригинални и подгряващо-забавни, както винаги, за да доживеем да видим за пореден път (за мен трети) Dubioza Kolektiv. Излишно е да изпадам в подробности, но това е бандата, която няма да ми омръзне да слушам и гледам на живо! Умопомрачително живи, скачащи, комуникиращи с публиката. А живото изпълнение е в пъти по-добро от слушането им на запис, защото може да се чуе и усети всеки инструмент, отделят се минути за импровизации и въобще балканският дух излиза от всички бутилки, минава през всички изпушени неща и се разбива като вълни в телата и мозъците ни!

dubioza-kolektiv-kavaci-beach

Естествено има лудо скачащи хора пред нас, единият от които си забива зверски лакътя във веждата ми (за щастие непродупчената), за да ми остави отчетлива болка за следващите дни и лека подутина. Макар това леко да прекъсва водопада от емоции и щастие, минути по-късно се радвам отново, усещайки все по-сериозната умора. Вечерта приключва някъде по плажа, в спален чувал, леко на завет, за да се окаже на сутринта, че временните трупове по плажа са много повече. Това е моментът, в който ми става адски забавно, че хората на този концерт си приличаме много повече от споделяния общ вкус към музиката. И наистина ме радва фактът, че има толкова много, които просто опъват кърпи или чували на плажа и полагат песъчливи крайници, за да вземат малката си доза сън.

sleeping-beach-kavaci

На следващия ден е денят, в който Роби Уилямс се представя поне веднъж, разказвайки, пеейки, танцувайки. Не съм от най-запалените му фенове, но се оказва, че шоуто е по-добро от очакваното. Парчетата ни водят на приключение през романтични гори, диви плажове, настръхване на кожата, хиляди крещящи гърла, смях и шеги, разляти питиета… Колкото и хиперболизирано да звучи позитивизмът ми често, не съм очаквала да се добера до събитието на годината, на което ще гледам Robbie Williams и суперските Kasabian! Всяка минута си заслужава! Том, вокалистът на Kasabian има толкова запомнящ се и неповторим глас, a Серджио изглежда толкова неземно, танцува супер странно и скача като животно… Парчетата, с които ни унищожават, за да възкръснем, са от добри по-добри, и само гравитацията ни спира от това при всяко отскачане да полетим във въздуха.

spirit-of-burgas

Двете вечери са толкова различни и толкова ценни за мен, че след последния звук от бандата втората вечер, се чувствам като корабокрушенец, преживял най-страшното и завладяващо пътуване. Няма по-як концерт от този на плажа, докато вятърът те гъделичка, носещ песъчинки, а в паузите се чуват гонещите се вълни. Бургас отново е първият най-добър град за живеене и концертване за мен, а Spirit of Burgas го направи още по-любим!
Радвам се, че организаторите, въпреки всички недостатъци, които част от посетителите отчитат, успяха да ни доведат на морето изпълнители, които са на върха, успявайки да ни впечатлят, на което им отвръщаме и ние като най-добрата и емоционална публика.
За съжаление пропускам повечето от подгряващите банди, от които втората вечер имам толкова любими: Jin Monic и Hayes & Y.

spirit-of-burgas-kasabian

Приключението поприключва на пейки в морската градина, където полагаме морни тела и замаяни глава, за да съберем сили за най-куция 3-часов стоп, който завършва с 3-часово споделено пътуване до София.

(Въпреки щастието, разочарованието ми също се появи няколко пъти: когато в 10 сутринта в Бургас никой не искаше да ни направи от най-якия сладолед на машина или пък да ни сипе от старата градска лимонада, и въобще в 10 и малко никой не беше започнал да работи. Което е повече от озадачаващо, имайки предвид работното време в родния ми курортен Сандански.)

too-hot

Междувременно успяхме да се видим с приятели, танцувахме под звуците на уличните музиканти от София (Исус & ко.), пропуснахме да плажуваме, заради червения флаг, нахранихме най-хубавото коте на гарата в Карнобат, ядохме най-вкусните голи праскови в Созопол, взех си книга на Хенри Милър от главната в Бургас, направихме си обща снимка в морето с единия вокал на Dubioza, ама без той да разбере (и да иска също), както и видяхме екран, показващ 58 градуса, които сутринта се усещаха най-много като 20…

karnobat-catkarnobat-railway

Благодаря на вселената, че бе така добра да ме сътвори точно тук и сега, за да преживея всичко това! 

P.S. След всички пропътувани и най-вече извървени километри се роди и новият ни житейски девиз: „Няма нещо, което да не може да бъде изходено!“, чийто край в последствие се модифицира на „…извървяно“, поради двусмислицата : )