Защо ни е феминизъм днес?

 Лични размисли след Feminist Boot Camp 2018 на Български фонд за жените 

Драги читатели, ще бъда напълно откровена с вас – да се реша да присъствам на феминисткия лагер не беше лесно. Като част от българското общество, аз също вярвах в някои от стереотипите за феминистките.

Има обаче нещо много важно за стереотипите и това е, че много често се зараждат тогава, когато няма достатъчно информация, когато липсва достатъчно опит. Те ни помагат да разбираме света и да си го обясняваме, но много често ни вредят и ни лишават от истинския опит и от достоверната информация.

И така аз, осъзнавайки, че нямам никакъв опит с феминизъм, но пък с доволно количество предразсъдъци, реших да се осмеля и да се предизвикам. Така кандидатствах за лагера и взеха, че ме одобриха.

И да ви кажа, може би няма по-хубаво нещо от това да видиш, че стереотипите, в които си вярвал, се оказват просто легенди, които по никакъв начин не отговарят на реалността.

Всъщност, ако не беше онзи брой на списание l’Europeo, който ме образова преди няколко години по темата и ако не беше събитието за жени в бизнеса See It Be It, за което ви разказах преди няколко месеца, едва ли щях да се осмеля въобще да си помисля за такова нещо.

Дотук с предисторията, време е да ви разкажа какво се случи на тазгодишното издание на Feminist Boot Camp. 

Първото нещо, което ме озадачи на кемпа, е, че сме само жени. Не задруго, ами си мисля, че ако искаме да променяме света, то със сигурност имаме нужда от мъжете, защото те също могат да са феминисти, а за мое щастие живея с такъв и познавам други като него.

Причината да бъдем само жени обаче, е не защото „феминистките мразят мъжете“, а защото целта на този лагер е да имаме едно безопасно пространство, в което да не се притесняваме да споделяме.

Така стигам до следващата точка в разказа ми – споделянето.

Ако щете ми вярвайте, за първи път съм на място, където различията и перипетиите, през които всяка е минала, се ценят и изслушват, но най-вече споделят. Представете си – събираш се с непознати, но още на втория час заедно разказваш пред всички за семейната ти история, за отношението ти към тялото, за връзката ти с храната и т.н.

Най-съкровената и пазена в тайна история, която обаче се чувствам спокойна да споделя именно с тези хора. Защото знам, че там всички имаме една цел – да се чувстваме добре в света и да се грижим за себе си, помагайки си взаимно.

Преди да отида на лагера, се притеснявах от факта, че трудно общувам с жени, особено ако са непознати. Не мога да говоря за гримове, нокти и прически (поредният стереотип за жените), затова се притеснявах, че ще бъда 5 дни отшелник. Истината обаче, за моя радост е, че се запознах с момичета с много подобни на моята история и всяка беше достатъчно смела, за да я сподели.

А, да ви кажа, това да знаеш, че не си сам в битките си, е може би най-окуражаващото нещо, което може да ти се случи. Затова благодаря на всяка от участничките, която допринесе да се почувствам по-спокойна и сред свои.

Сега обаче, искам да кажа и няколко важни неща по повод правата на жените. Все пак няколко дни имахме лекции по различни теми, затова ми се ще да разкажа за част от нещата, които аз самата научих там: 

Факт 1: Феминизираните професии са с по-ниско заплащане, а евтиният женски труд изкривява конкуренцията на пазара. 

Факт 2: Дори у изкуствения интелект се наблюдават сексистки нотки. При положение, че над 90% от създателите на изкуствен  интелект са мъже, то много лесно можем да си отговорим защо личните асистент всъщност са асистентки и носят женски имена : Alexa, Cortana, докато някои чат ботове за правни услуги са с мъжки гласове.

Факт 3: Наличието на жени в политиката не е достатъчно 

За жените в политиката се говори често, а за жълтите медии те са най-лесната плячка. Редовно може да чуем, че ние имаме омбудсман жена, партийни лидери жени и председател на парламента жена, следователно „какво ревем, че не сме представени в политиката„.

Достатъчно ли е обаче просто да имаме жени в политиката или е нужно нещо повече?

Отговорът – това не стига. За да се работи по темата с равноправието между половете, е необходимо жените в политиката да бъдат джендър сензитивни. Какво означава това?

Това означава жените в политиката да използват опита си като жени в своята работа. Ще се опитам да го илюстрирам с пример – Да кажем, че става въпрос за градската инфраструктура. Една жена много добре знае, че е важно дори и най-малката уличка да бъде осветена, защото по този начин жените няма да се страхуват да се прибират по тъмно, а така и нападенията ще бъдат по-малко – особено изнасилванията (не си го измислям, проучванията го доказват).

Същото важи и за подлезите. Един мъж например минава през тъмен и неподдържан подлез, притеснявайки се може би за чантата или портфейла си, докато за жената най-голямата опасност е, че освен да я ограбят, може и да я насилят сексуално.

Да не говорим и за обществените тоалетни, които в много градове са кът, просто защото колкото и да е невъзпитано, един мъж може да уринира до някое дърво, но за жената е почти невъзможно. А и няма нужда да превръщаме зелените площи в открити тоалетни, само защото градоустройственият план е мислен от мъж, нали?

Мъжете и жените имат различен опит, затова един мъж едва ли би се сетил за тези неща, просто защото на него не му се случват. Същото като с това да има дамски принадлежности в тоалетните – мъжете не кървят всеки месец, за да знаят, че би било много по-удобно и спокойно, ако в тоалетните има по някоя превръзка или тампон. Примерите са много, но спирам дотук.

Защо мъжете имат нужда от феминизъм?

Вероятно всеки от нас е чувал в парка или в блока някой родител или роднина да се кара на момченце, че плаче. Репликите винаги са сходни – дръж се като мъж, мъжете не плачат, какъв мъж си щом плачеш и т.н.

В патриархалното ни общество учим малките мъже, че не е добре да плачат, че е забранено да показват емоция и че това неминуемо ги прави „женчовци“. Това най-малкото ги подтиска и натоварва още повече, замислете се.

И тук идва феминизмът – когато подобни социални роли на пола бъдат отхвърлени, то със сигурност ще помогнем на мъжете да се чувстват по-добре. Не си представяйте, че чрез феминизма мъжете ще започнат да бродират или да реват на сапунени сериали. Не.

Но ще бъдат спокойни, че ако искат да правят нещо по-различно и „нестандартно“, че ако искат да си покажат емоциите, а не да са мачовци, няма да ги сочат с пръст и да им лепят етикети.

От друга страна феминизмът се бори и с разликата в заплащането. Ако жената получава достатъчно пари, така че семейният бюджет да лежи на плещите на мъжа, то и двамата партньори биха били по-спокойни…

Предлагам ви да изгледате това кратко видео, илюстриращо проблема с разликата в заплащането между мъжете и жените:

Факт 4: Жената първо е жена, а след това е наша майка, баба, сестра, дъщеря… 

Често чуваме изказвания, които твърдят, че разбира се, че всеки мъж би зашитил майка си, дъщеря си, жена си, сестра си… Какво обаче правим с жените, с които нямаме родствена връзка? Именно това се опитва да промени феминизмът – да ценим жената и мъжа, защото всеки от тях е човек и има основни човешки права.

Факт 5: Разликата между равенство и равнопоставеност е голяма

Споделям с вас тази картинка, защото много добре показва разликата между това да сме равни и да сме равнопоставени. И за да се постигне равнопоставеност е много важно да се отчетат различията ни.

Резултат с изображение за equality and equity

В главата ми се върти един много прост пример – ако да кажем в едно семейство бюджетът се раздели по равно, то за мъжът или жената той може да не е достатъчен. Жената например има нужда на месечна база от дамски принадлежности, а мъжът от своя страна има нужда от консумативи за бръснене и пр.

Факт 6: Не само мъжете говорят обезценяващо за жените. Правят го и дами. 

Тук ще ви дам няколко примера и ще приключа разказа си.

Това е любимецът на всички жени и малцинствени групи – Волен Сидеров. Подобно отношение и то от политическо лице е отвъд всякакви граници на нормалност, но много добре илюстрира рамките, в които живеем. Наскоро близка ми сподели, че партньорът ѝ мисли по абсолютно същия начин и бях меко казано втрещена.

Смятам, че подобни политически изказвания трябва да бъдат порицавани, така че да се създаде в обществото ни чувствителност към сексистките и неприемливите изказвания.

Вторият пример идва от Корнелия Нинова, която се обръща към Борисов с предложението да отидат отвън да се разберат като мъже. 

Интересното, което научих за този пример, е, че всъщност това е механизъм, с който, за да спрат да бъдат в ролята на жертвата, жените избират ролята на насилника.

За финал: Как си представям аз феминизма в едно семейство?

Израснала съм в среда с много различни семейни модели и в никакъв случай не бих казала, че съм откърмена като феминистка. Това обаче не ми пречи да работя по въпроса, така че в моето семейство да живеем по-добре и по-спокойно.

Това за мен означава всеки от нас да може да каже – искам или не искам да направя това, може ли да го свършиш ти. Защото, колкото и да не ни се вярва, жената не се ражда с етикет „мие чинии по-добре“.

Когато обичаш един човек, смятам, че не би се чувствал добре, ако го оставяш да се трепе във всичката работа. Любовта и феминизмът за мен вървят ръка за ръка – защото той означава да те е грижа за другия и да няма ограничения, които да те спират от това да работите заедно за нещо – било то за благоденствието на семейството си, за чистотата в дома или за личностното развитие на всеки поотделно.

Смятам, че всичко може да започне с един разговор, в който спокойно да обясним какво желаем, какво ни тежи и как смятаме, че съвместният живот би бил по-приятен и за двете страни. И не, това, че някой ти е партньор или съпруг/а не означава, че той е длъжен да прави секс с теб. Не слушайте какво ви казва Волен Сидеров.

П.П. Може би е излишно е да казвам, че бих препоръчала Feminist Boot Camp, но все пак ще го кажа – следете какво правят от Българския фонд за жените и налазвайте, когато след около година отворят отново регистрацията за лагера. Почти невъзможно е да съжалявате!

Advertisements