Осмъртяване от смях с Deadpool

Deadpool оправда големите очаквания!

Благодарение на Супер Герои, разбрах, че има компютърна игра Deadpool, която реших да изпробвам, за да бъде подготвена за филма. Оказа се, че това е първата игра, която играя от-до, с малка помощ разбира се. В началото въобще не можех да контролирам стреляне, телепортация и бой с мечове и правех всичко едновременно. Това от своя страна ми носеше постоянни подигравки на самия герой и гласовете в главата му. Deadpool е доста забавен, говори постоянно, събаря всичко, най-вече стени, включително и т.нар. четвърта такава.

hqdefault.jpg

Първата ми реакция от играта, когато убих няколко от лошите, беше абсолютна погнуса от кървищата и звуците от разчленяването. Мислех, че няма да продължа, но постепенно станах корав играч и успях да минимизирам страха и погнусата си. Така и не се престраших обаче да играя вечер, докато съм сама в стаята. (Единственият бъг, който открих в процеса на играта, беше липсата на указание за изход/преминаване по-нататък в самите помещения, което ми отне няколко часа за ориентиране и започване на нивото наново. Имаше и момент, в който една от портите въобще не се отвори, затова трябваше да изиграя пак целия етап до стигането до нея.)

maxresdefault

След много играене и още повече умиране на героя, както и междувременно гледане на почти всички възможни трейлъри на филма, а и четене на постовете на Супер Герои, дойде така чаканият (заради филма) 14-и февруари.

Deadpool-Romance-750x400

Филмът започна с неконтролируемо хилене в залата, което така и не разбрах от къде произтича. Сякаш всички бяха сдържали в себе си струи смях, които избухваха като гранати. Реакциите на публиката станаха премерени, а Deadpool ставаше все по-брутален в своите такива. Най-любимият ми момент е този по-долу, зад който всъщност се крие писък и по детски реакция на изненада на Deadpool (тук почти се задуших от смях).

Като гледате филма, ще разберете кое пък му е толкова якото : )
12729379_10205664310116180_8471461460302718025_n

Филмът е напълно подходящ за 14-и февруари – има си любовна история, ама не е сладникава или сълзлива, а си е яка любовна история, звучаща съвсем правдоподобно.

Целият филм (освен мутанти, суперкорави какички и батковци, и яката тийнейдж нещо си – огнената мацка с якия пиърсинг) си звучи съвсем реално като сюжет, реплики и главен герой. За зрителите, които не са американци, и не са чели комиксите или пък гледали филмите, към които има много препратки (X-Men, Green Lantern, 127 Hours и др.), някои от шегите е възможно да не бъдат уловени, особено онези за IKEA и типичните американски неща, за които си нямам и идея какво трябва да означават. Но най-впечатляваща за мен е самоиронията, не само на самия Deadpool, но и на 20th Century Fox, които го използват, за да се гъбаркат със себе си и „ниския бюджет, недостатъчен за повече от 2 X-Men героя във филма„.

b8417feaab5e10e4998f0131c4ead1492d9b5e7b

Райън Рейнолдс е супер добър в ролята си на Deadpool, правейки го не само любим герой, но и превръщайки го в най-якия комикс герой – от днес започвам да чета и комиксите! 

deadpool-review-2.jpg

Сравнявайки играта и филма, почти не намирам разлика между характерите. Deadpool постоянно си ръси глупости, забавлява и се бие умопомрачително добре. Във филма има едни такива забавни моменти с регенерацията му, любовния му живот и въобще всички малки подробности, които доизграждат любимия образ. Единствената разлика може би е това, че Deadpool е пансексуален, а във филма това не пролича особено, но пък героят въобще не криеше желанията си.

deadpool-upside-down

Първата сцена с колата ми е от любимите, особено хващането за бельото на един от лошите. Плавното въвеждане на зрителя в предисторията е гениална и неподражаема откъм хумор. Отне ми време да осъзная и да сглобя цялата картинка, но начинът, по който това се случи, си заслужава похвали.

Музиката също не отстъпва на качеството на целия филм: като започнем от DMX, когото всички помним от младостта/детството си, минем през Salt-N-Pepa и George Michael, и стигнем до The Black Keys, които само едно фенско ухо може да улови за няколко секунди.

Имам толкова любими моменти, че, за да ги изброя, ще отнеме много писане и много спойлери, но не мога да пропусна този със счупването на крайници – осмъртяването от смях е почти неизбежно.

Нямам търпение да гледам филма отново, а за тези, на които им предстои да се запознаят с Deadpool, един съвет: 
Останете и след надписите! Ще разберете защо : ) 

Чика-чикааааа! 

452HctU

Реклами

За историята без статистика и „На Западния фронт нищо ново“

„Но никой в училище не ни научи как да палим цигара в дъжд и буря, как да разпалваме огън от мокро дърво… или че е по-добре да се мушне щикът в корема, защото между ребрата се заклещва.“ 

В училище се учи история. Не ми е от любимите предмети. Някак суховато, прекалено много години, имена. Същото като по новините. Само статистика.

„На Западния фронт нищо ново“ е първата книга за историческо събитие, която чета. Четиво почти лишено от статистика, но пропито с много кръв, сълзи, пот и преживяно.

Разколебана съм дали да говоря с възхищение за автора и таланта му или да съжалявам, че този „талант“ отприщва не друго, а смъртта. Смъртта, душевната, докато са на по 18 – 20 години. Принудени да се бият, изтръгнати като зародиш от утробата на майката – живот.

Все си мисля, че съм си представяла какво е войната. Тя е трагична, продължителна, с незаличими следи. Войната, която като пролетна слана, сбръчква, съсухря и отнема живеца в зелените току – що поникнали стръкчета.

„Гранати, газови облаци и танкови флотилии – премазване, разкъсване, смърт.
Дизентерия, грип, тиф – гърчове, повръщане, изгаряне, смърт.
Окопи, лазарети, братски могили – други възможности не съществуват.“ 

Войната, която превръща младежи в старци. Изсмуква смисълът им за живот, отнема приятелството, поставя Берлинска стена между семейството и синовете.

Войната, в която спасението от ментално самоуинищожение не рядко е иронията. Да, книгата има и своите забавни моменти. Някои от тях чета със сълзи от смях. Следващият абзац обаче отново връща мъглата и студа на войната. И сълзите, но не от смях.

За мен книгата е най – ценният източник на достоверна, преживяна информация. Тежка, заради реалността. Неудобна на държавните машини, пропагандиращи войната като символ на героизъм.

И е хубаво, ако в училище започнат да включват и истории без статистика, но с повече лична история, за да знаят занапред поколенията, че животът е по – ценен и винаги трябва да бъде такъв.

„Сега за първи път виждам, че и ти си човек като мен. Мислех си за гранатите в ръцете ви, за вашите щикове и вашите пушки, сега виждам вашия живот, лицето ви и нашето приятелство. Прости ми, другарю. Ние винаги го виждаме твърде късно. Защо те никога не ни казват, че и вие сте бедни дяволи като нас, че вашите майки също са разтревожени, както нашите, че и ние също се страхуваме от смъртта, също умираме и споделяме същата мъка.“

Порното не е това, което е!

Тъкмо завърших с огромни мъки получената за рождения си ден „Порно“ на Ървин Уелш.

Запознавам се с автора за първи път, нямам идея за какво иде реч, но съм чувала за популярността на „Трейнспотинг“.
По едно и също време започнах книгата и броя на L’Europeo със същото заглавие. Списанието добре, книгата съвсем не.

Тегаво за четене, а си представям, ако думите ги гледам във филм, колко по – интересно ще е. Най – вече колко по – малко време бих загубила.
Тази книга е от малкото, които наистина отчитам като загуба на време, а и на мотивация.

Нищо не успях да си взема от „Порно“, което е най – големият недостатък. И се чудя, гледайки оценките в Goodreads, дали на мен нещо не ми е наред или съм недорасла. Нямам идея. По – скоро съм любопитна кое не съм оценила, кое съм пропуснала да забележа, запомня, да ме впечатли.

Усещането след тази книга е същото, което изпитвам, когато се окаже, че театралната постановка е пълна с евтин хумор, просташки реплики, вулгарност и неестетичен секс.

Бих се радвала някой да ме опровергае.