Осмъртяване от смях с Deadpool

Deadpool оправда големите очаквания!

Благодарение на Супер Герои, разбрах, че има компютърна игра Deadpool, която реших да изпробвам, за да бъде подготвена за филма. Оказа се, че това е първата игра, която играя от-до, с малка помощ разбира се. В началото въобще не можех да контролирам стреляне, телепортация и бой с мечове и правех всичко едновременно. Това от своя страна ми носеше постоянни подигравки на самия герой и гласовете в главата му. Deadpool е доста забавен, говори постоянно, събаря всичко, най-вече стени, включително и т.нар. четвърта такава.

hqdefault.jpg

Първата ми реакция от играта, когато убих няколко от лошите, беше абсолютна погнуса от кървищата и звуците от разчленяването. Мислех, че няма да продължа, но постепенно станах корав играч и успях да минимизирам страха и погнусата си. Така и не се престраших обаче да играя вечер, докато съм сама в стаята. (Единственият бъг, който открих в процеса на играта, беше липсата на указание за изход/преминаване по-нататък в самите помещения, което ми отне няколко часа за ориентиране и започване на нивото наново. Имаше и момент, в който една от портите въобще не се отвори, затова трябваше да изиграя пак целия етап до стигането до нея.)

maxresdefault

След много играене и още повече умиране на героя, както и междувременно гледане на почти всички възможни трейлъри на филма, а и четене на постовете на Супер Герои, дойде така чаканият (заради филма) 14-и февруари.

Deadpool-Romance-750x400

Филмът започна с неконтролируемо хилене в залата, което така и не разбрах от къде произтича. Сякаш всички бяха сдържали в себе си струи смях, които избухваха като гранати. Реакциите на публиката станаха премерени, а Deadpool ставаше все по-брутален в своите такива. Най-любимият ми момент е този по-долу, зад който всъщност се крие писък и по детски реакция на изненада на Deadpool (тук почти се задуших от смях).

Като гледате филма, ще разберете кое пък му е толкова якото : )
12729379_10205664310116180_8471461460302718025_n

Филмът е напълно подходящ за 14-и февруари – има си любовна история, ама не е сладникава или сълзлива, а си е яка любовна история, звучаща съвсем правдоподобно.

Целият филм (освен мутанти, суперкорави какички и батковци, и яката тийнейдж нещо си – огнената мацка с якия пиърсинг) си звучи съвсем реално като сюжет, реплики и главен герой. За зрителите, които не са американци, и не са чели комиксите или пък гледали филмите, към които има много препратки (X-Men, Green Lantern, 127 Hours и др.), някои от шегите е възможно да не бъдат уловени, особено онези за IKEA и типичните американски неща, за които си нямам и идея какво трябва да означават. Но най-впечатляваща за мен е самоиронията, не само на самия Deadpool, но и на 20th Century Fox, които го използват, за да се гъбаркат със себе си и „ниския бюджет, недостатъчен за повече от 2 X-Men героя във филма„.

b8417feaab5e10e4998f0131c4ead1492d9b5e7b

Райън Рейнолдс е супер добър в ролята си на Deadpool, правейки го не само любим герой, но и превръщайки го в най-якия комикс герой – от днес започвам да чета и комиксите! 

deadpool-review-2.jpg

Сравнявайки играта и филма, почти не намирам разлика между характерите. Deadpool постоянно си ръси глупости, забавлява и се бие умопомрачително добре. Във филма има едни такива забавни моменти с регенерацията му, любовния му живот и въобще всички малки подробности, които доизграждат любимия образ. Единствената разлика може би е това, че Deadpool е пансексуален, а във филма това не пролича особено, но пък героят въобще не криеше желанията си.

deadpool-upside-down

Първата сцена с колата ми е от любимите, особено хващането за бельото на един от лошите. Плавното въвеждане на зрителя в предисторията е гениална и неподражаема откъм хумор. Отне ми време да осъзная и да сглобя цялата картинка, но начинът, по който това се случи, си заслужава похвали.

Музиката също не отстъпва на качеството на целия филм: като започнем от DMX, когото всички помним от младостта/детството си, минем през Salt-N-Pepa и George Michael, и стигнем до The Black Keys, които само едно фенско ухо може да улови за няколко секунди.

Имам толкова любими моменти, че, за да ги изброя, ще отнеме много писане и много спойлери, но не мога да пропусна този със счупването на крайници – осмъртяването от смях е почти неизбежно.

Нямам търпение да гледам филма отново, а за тези, на които им предстои да се запознаят с Deadpool, един съвет: 
Останете и след надписите! Ще разберете защо : ) 

Чика-чикааааа! 

452HctU

„Pride“ за правата на всички

По настояване на един приятел, за което му благодаря, днес гледах „Pride“. Филмът е част от програмата на тазгодишното издание на София Филм Фест, което е още една от причините да вляза в залата с големи очаквания. 

И съм очарована. Силен филм, контрасти в събитията, емоциите и сюжетните линии, танци, музика, красиви хора, красиви умове.

Филмът е за любимите ми хора – представителите на ЛГБТ общността. Толкова цветни, широко скроени и борещи се, отстояващи себе си. Вярващи в себе си. Това е нещото, за което понякога им завиждам, защото знаят кои са и не допускат чужди мнения и вербални удари да ги наранят. Най – запомнящата се фраза е тази, че е нелогично да се бориш за правата само на едни. С други думи, когато се бориш за своите права, за правата на ЛГБТ хората или за правата да изразяваш произхода си като пишеш на някоя стена „к*р“, то това означава, че трябва да се бориш и за всички други права. Няма да давам примери.
Това е нещото, което забравяме: въпросът не е конкретно за едни или други хора и общности, субкултури и пр., а за правата на хората като цяло. И те трябва да бъдат защитавани всеки ден.

Впечатлена съм от начина, по който са съчетани исторически събития, които ако не беше този филм едва ли щях да науча. Като миньорските протести по време на Маргарет Тачър. Наред с това борбата за признаване правата на ЛГБТ хората. И към това появата на ХИВ/СПИН.

А хуморът, акцентът, прекрасните баби и най – вече белокосата с „нейните лесбийки“, правят филмът от онези, които влизат под кожата и стигат до сърцето. 

За 2 часа заживях с героите, с историите им – истински истории, изживени, човешки, тъжни и смешни, всякакви. И ми се иска да познавам повече такива хора: вярващи, обичащи, борещи се и цветни, много цветни външно и емоционално. И да гледам повече такива филмипредставящи света от гледна точка на табутата, защото в този свят те не съществуват. 

Благодаря!

Нов блог за кино, благодарение на г-н Здравчев!

Изключително щастлива съм, че в приятелския ми кръг се излюпи още един чуруликащ блог! Блогът е на Симеон Здравчев а.к.а Мони. В него ще можем да четем за филми, които си заслужават гледането и обсъждането, представени през критичния поглед на г – н Здравчев! Успех и много вдъхновение, Мони!