Ама ти не си ли много еко?

Лятото се запознах със За Земята. Тя имаше прекрасни, зелени и големи… мечти.

От тогава си я харесах за… пътеводна звезда.

Нали се сещате, като в легендите, в които хората (изгубени или не чак толкова) следват звездите, за да намерят пътя си…

Това сравнение не ми се получи, знам. И все пак…

Исках да кажа, че адски много благодаря за Академия „За Земята“, защото се появи в правилния момент, когато имах нужда точно от нея и получих това, което търсех.

Благодаря също за това, че в продължение на 6 седмици научих толкова много неща, съмнявах се и се осъзнавах в света на ежедневното консуматорство… И дори веднъж не се чувствах загубена (само леко депресирана, ама май всички бяхме по едно време).

Защо това беше правилният момент?

Има периоди, в които човек си мисли, че може би е достигнал оптималното ниво на развитие в конкретна сфера.

Преди Академията аз бях на етап, в който се чудех какво още да пестя, да не използвам и да заменя с невредящо за околната среда…

Все пак, казах си:

– изхвърлям разделно
– не купувам пластмасови бутилки с вода
– не купувам храна в кутия
– нося си платнена торба за пазар
– отказвам найлоновите торбички (с риск лимоните и бананите ми да запретнат обелки  и да ми избягат)
– компостирам органичния отпадък, макар червеите ми да не са повече от 20* (*данните са от последното преброяване, което им спретнах)
– пазарувам предимно дрехи втора употреба и рециклирам тези, които вече не нося…
Освен това не ям месо и избягвам останалите продукти с животински произход…

И все пак се чудех:

Какво още? Това вече не е достатъчно. Не може това да е всичко, което да мога да направя за околната среда…

Когато видях поканата за Академията, осъзнах, че ето сега имам шанса да намеря отговор на всичките си въпроси.

Академията ми показа, че има още доста ток и хартия да спестя, за да се чувствам наистина по-полезна, отколкото съм към момента.

В рамките на 6-те седмици имахме много лекции на какви ли не теми.

За някои не знаех нищичко (енергетика), други ми звучаха любопитно (офшорки), а в трети (отпадъци) се чувствах почти толкова компетентна, колкото се чувства преподавател във ФЖМК.

Оказа се, че не знам всичко. Даже почти нищо не знам.

Но пък имаше вълнуващи лектори, забавни и полезни игри, домашни, които изискваха пресмятане на консумираните годишно плодове, зеленчуци и подправки, както и събиране и носене на боклука в чантата…

Като казах чанта – имаше и една страхотна работилница, в която си направихме торби от стари тениски, които оцветихме с естествени багрила и оцет. И за първи път ших на машина! Е, след това машината малко спря да работи, ама това едва ли е било заради уменията ми…

В последния ден от Академията ни питаха какво ще ни остане от нея

Освен интереса към офшорките (за които май всички разбраха какво мисля вече) и начините за пестене на електроенергия, както и възможностите за отглеждане на плодове и зеленчуци у дома…

Всъщност ще ми остане радостта. Онази радост, когато се чувстваш на място, смислен, значим и развиващ се.

А, да. Ще запомня и бирите. Не сме пиянствали, но стимулирахме вдъхновението и словоохотливостта си с нея. Помага, тествах го 2-3 пъти.

Благодарение на бирата, а и на самите нас, успях да си говоря с много хора. И якото е, че на такива места можеш да си говориш с всекиго без да има нужда да знаеш демографските му характеристики.

Просто разговорите вървят и се оказва, че има толкова много хора като теб, че ти се иска да си създадете една комуна и да живеете на остров, ама само вие.

Малко преувеличих, но все пак подобна мисъл ми се прокрадна, когато говорихме по някоя от темите.

Представях си колко хубаво би било, ако всички хора от академията, а и такива като нас – с екологично съзнание – живеем в един квартал или в цял един град.

Тогава, продължавах с фантазиите, никой нямаше да гори клони и листа, щяхме да рециклираме всичко, да споделяме градинките и продукцията си и да живеем толкова природосъобразно…

Това обаче не изглеждаше като много здравословна фантазия, затова си казах, че може и без самотен остров.

По-добре е ей така – по един „луд“ в квартал, за да се кара със съседите, че горят мебели за Сирни Заговезни (да уточня, че който каквото и да ви говори – мебелите не са ДЪРВО, по-скоро съседът ви е пън).

И за да не се отдавам на още нездравословни фантазии, ще завърша с един съвет:

Ако някой някога ви погледне в очите и със сериозен тон ви каже: „Ама ти не си ли много еко?!“

Усмихнете му се. Човекът явно не е бил в Академията и явно няма представа колко много са хората, на които им е през сламката в коктейла какво точно се случва със Земята.

До нови срещи,
Академик Мира ви благодари!

*Снимка – Михаела Георгиева

„Гарванът и гюлето“ открива Сезон 2 на Моята класация за барове

Посещаването на барове е вълнуващо занимание, когато стане студено и вече е трудно поносимо пиенето на бира по пейките. Затова ненадейно открихме нов бар по покана на добър приятел – бароизследовател, което от своя страна доведе до…Сезон 2 на „Моята класация за барове в София и у нас“ 

След кратко съвещание с колегите ми бароизследователи от типа „спор“, решихме, че е удачно като всеки нов сезон и в Класацията да има нещо ново – нов критерий за оценка, която ще видите по-долу. 
Първият бар за сезон 2 на „Моята класация за барове в София и у нас“ е:  

Гарванът и Гюлето

ДОСТЪПНОСТ  -> 5/5
Барът се намира на ул. Позитано 3, което си е доста добра локация. Ако си чукнете среща на „Св. Неделя“, само за по-малко от минута (ако знаете маршрута) ще се озовете на входа на бара. И от там започват изненадите, които ме накараха да възклицавам в продължение на минути неща от сорта: Уаааау!, Леле…, Колко якооо!, Виж, има гарван, ГАР-ВАН! и т.н. 
bar-garvanat-sofia

ОБСТАНОВКА  – > 5/5
Още при влизането барът създава големи очаквания и то за нещо ГОЛЯМО. Много се впечатлих от стълбите с огледала, стените с големи картини на известни музиканти и още по-голямото пространство вътре. Като казвам голямо, означава наистина ГОЛЯМО. Вътре има място за адски много хора, много танци, много бира и много забавление.

Макар никога да не съм била в английски бар, но пък съм гледала достатъчно филми, в които героите ходят в такъв (тук първата ми асоциация беше любимия ми филм „Eurotrip“), наистина ми заприлича на голям английски бар. Заради масите, стените, табелите по тях (най-вече футболните такива) и въобще духът му.

БИРОРАЗНООБРАЗИЕ – > 5/5
Бар „Гарванът и Гюлето“ предлага богат избор от бира – наливна и бутилирана. Вече си бях поръчала наливна „Козел“, а нямахме време за втора, за да опитам бирата на Iron Maiden „The Trooper“, както и тази на AC/DC. Това ни убеди, че ще посетим бара много скоро отново!

ХРАНА – > 3/5
Тъй като бяхме прекалено екзалтирани от мястото, съвсем забравихме да проверим и това. Но предвид всичко, което имаше бара под формата на „храна за душата„, смятам, че си заслужава поне 3 точки.

ПЕРСОНАЛ – > 5/5
Обичам, когато в баровете работят мъже. Мястото е сериозно и му отиват точно готини мъже. Особено такива, които те поздравяват и се грижат за това да направиш най-добрия избор.

ЦЕНИ – > 5/5
Най-хубавото на готините барове е когато цените са по джоба и на студенти. Аз съм на прага да спра да бъда представител на точно тази част от обществото, но смятам, че предвид качеството на предлаганата бира, а и на самото място, цените са си съвсем в реда на нещата.

ИГРИ – > 3/3
Това е ПЪРВИЯТ бар, в който има не само дартс и билярд, но и СНУКЪР! Макар да не съм фен на последното, то само да видиш масата, си е голяма работа. Мислех да дам даже 4 от 3 точки, но правилата са си правила…

ПУШИ ЛИ СЕ – > 1/1
Тук беше една от големите и много приятни изненади за мен. В бара хем се пуши, хем не се. За да не се обърквате – има си пушилня. Ама не просто пушилня, а пушилня, в която бих седяла просто защото е впечатляваща. Голяма, с огледала, до която се стига през т.нар. от мен „портал“ – две големи завеси, между които се чувстваш като в гардероба на „Нарния“.

ГАРДЕРОБ – > 1/1
И това пропуснахме да проверим, но подозирам, че именно на „рецепцията“ с онази типично хотелска зелена лампа (точно като по филмите) е мястото за оставяне на дрехи. Дори и да не е така, то столовете са толкова големи и прекрасни, че върху тях идеално прилягат якета, чанти, шалове и каквото още сте решили да събличате там.

ТОАЛЕТНИ – >5/5
Тоалетните също са големи и доста, което е много важно предвид големия капацитет на мястото и огромните количества от бира, които могат да се изпият там, а и не само.

Обещах, че новият сезон на Класацията идва с нов критерий за оценка и това е: 

ИМЕ – > 3/3

Ами… какво да кажа. Като фен на филма „Гарванът“, на „Гарванът“ на Едгар Алън По, а след това и на гарваните като цяло, няма как да не дам максимум точки. Ако можех да нарушавам правилата, които съм създала, щях да дам даже 5!

И тъй като смятам, че най-добрите за мен барове са именно онези, които имат още нещо допълнително, което не може да се вкара в рамки и критерии, то ще дам 5 бонус точки, защото… 

Гарванът и Гюлето“ си има цяла БИБЛИОТЕКА!
Библиотека с книги, чиито заглавия разгледах и са доста силни и никак не са случайни. И бях раздвоена между това бира ли да пия, книги ли да чета. После се сетих, че се допълват много добре, но пък бях с компания и нямаше да е много възпитано да я зарежа. Но ако решите да идете сами или не в бара, занимания – доста!  Книги също.

bar-garvanat-sofia-biblioteka

КРАЙНА ОЦЕНКА: 46/43

Макар и моите колеги бароизследователи да не одобриха идеята ми за нов критерий „разчупен интериор„, то барът „Гарванът и Гюлеторазчупи всички представи за бар, за класация за барове и за точки. 

Крайна оценка 46 от 43 си е нещо нечувано и даже невъобразимо за Класацията, но си заслужава! 

Отвъд всякакви критерии и оценки, смятам, че барът е направен с много замисъл, грижа към детайлите и най-вече желание. И всичко това се вижда както в големите детайли, така и в по-малките като пясъчните часовници, табелите с надписи и посланията. А най-любима ми е черната дъска, върху която може да се пише с тебешир!

garvanat-giuleto-bar

Авторите на тази барова магия, не знам кои сте, но сте си свършили работата много добре!

Бароизследователи Мир, Нач и Гьо ви благодарят и ще ви посетят отново!

Не-геймър на NEXT TV Gaming Knights: Мит или реалност?

До вчера си мислех, че да си геймър е като да си космонавт (‘щото нито съм пробвала особено много, нито съм усетила, че ме бива… или влече, и освен да гледам някакви хора около мен, дето са супер навътре в нещата, докато аз си цъкам ретро тетриса отстрани). Мислех си също, че да ходиш по някакви геймърски събития е ок само ако си супер запаленият геймър  и т.н. Така де… Далеч съм от идеята, че ще се запаля по игрите или ще задобрявам, ако играя по-често. Като се имат предвид жалките ми опити, които се броят на пръсти… Едва ли. Тетрисчето от 90-те си е чук за мен!
И за да не ставам много празнословна – като куц гълъб съм стане ли въпрос за неща, дето се цъкат, стрелят, едни логически тактики се развиват, следене, завои… и каквито там неща още има в игрите. Про-та, извинете ми профанизирания изказ!

Всичко това с предразсъдъците и пр. нещица беше до вчераденят, в който най-сетне успях да се разпиша на най-якото събитие и първото в живота ми геймърско такова!

За незапознатите – Gaming Knights се провежда всеки вторник в Culture Beat и независимо дали си фен или не, е задължително да го посетиш, ако имаш нужда от поне 5-часово разбиване на митове и легенди за света на игрите или просто 5-часово разбиване от игри и кеф!

Моят опит сочи, че за аматьор а.к.а. куц гълъб като мен са възможни и двете неща 🙂

gaming_knights

Накратко за вчера:
Появихме се към 17:30 на мястото на събитието. Усмихнати хора, забавляващ гостите младеж на входа, поосъзнаване сред супер яките джаджи… В началото беше леко неловко, чувствайки се като герой от „Боговете сигурно са полудели“ при вида на всичко това…
Организаторите обаче са толкова общителни, че се погрижиха за нас и се започна записване за състезание с коли (книжка не ви трябва), за Супер Марио състезание (това съм го играла на тв игра едно време, ама класическото, йей!)… Имаше от онези супер яки неща, които все ги играят по филмите – пинг-понг  с плазмата, PS move може би… И това е яката работа, особено като се има предвид, че се поизпотихме.

gaming_knights

Междувременно се запознахме с Роро (за тези, които не се сещат на прима виста, е младежът, който едно време ни махаше от екрана по ММ ТВ, а днес се занимава със случването на нещо много яко, наречено NEXT TV и още куп неща…), който е супер милият и готин човек, страшен пич! Заведе ни до младеж, който прави приложение, наречено intugame VR, с което за първи път не само играх на нещо, в което трябваше да стрелям (ако имаше вариант да се самозастрелям по невнимание, 100% щях да го направя няколко пъти…), но и гледах през очила, които правят 3D виртуална реалност. Честно, как се мислят тези джаджи, не го проумявам!

Освен карането на кола (Project Cars), в която въобще не си пролича, че някога съм ходила на шофьорски курсове и съм взимала книжка, пинг-понга, очилата, Супер Марио (super mario cart) състезанието (на което се класирах последна – това, да знаете, си е първо място отзад-напред!), любимата ми част бяха настолните игри:
Миш-маш, което е адски забавната игра, измислена от едни симпатяги, с които се запознахме и играхме доста време.
Пичовете при настолните бяха толкова добри, че ни научиха как се играе и на Jungle Speed, Dobble, а най-най-най-любимата игра, освен миш-маша разбира се, е Love Letter: Batman.

gaming_knights_batman

И ако си мислете, че с това се изчерпва забавлението – ГРЕШКА! Най-предизвикателната игра беше чрез QR кодове и едни загадки… Нощна стража ни накара да обикаляме, обръщаме столове, промушвайки се, връщайки се обратно по няколко пъти за повторна проверка… Голямо търсене падна на всички кодове, които бяха не само умело скрити, но и задаваха доста сложни (поне за мен) загадки… Най-забавна беше реакцията на човека, който се опитваше да ни дава подсказки, отговаряйки с усмивка, че всичко е толкова лесно, докато аз отсреща се пулех, недоумяваща къде бъркам… Та същият човек се оказа автор на цялата тази сложнотия, за което му благодаря! Човече, не разбрах как се казваш, но наистина браво!

За следващия път (вторник, 21 юли) ще бъда въоръжена с ум-бръснач и много борбен хъс, за да се класирам поне на някое състезание предпоследна (може и отзад-напред)!
CHALLENGE ACCEPTED!

P.S. „С твоите карти по твоята глава!“ е новата ми геймърска мъдрост  : )