Бар Road 66 или как да уцелиш точно в десетката!

Когато завали дъжд и не ти се стои вкъщи, е най-добре да отидеш на някое ново и интересно местенце. Вчера беше точно такъв откривателски ден, в който посетих един нов (за мен) бар, в който се канеха от много време да ме заведат.
Десетият бар, който влиза в най-яката класация за барове в София и у нас е бар Road 66. 
ДОСТЪПНОСТ  -> 5/5
Адресът е ул. Позитано 15, но и с една уговорка на площад Възраждане и няколко минути ходене, минавайки покрай трамвайчета, се стига супер лесно. Точно тази случайна съвкупност от трамваи и бар прави мястото още по-приятно и удобно

ОБСТАНОВКА  – > 5/5
Пространството е голямо, няма излишности, което създава усещане за простор и неподправен уют. Има доста интересности по стените, които така и не успях да разгледам напълно. Отвън има място за сядане, покрито е, така че по време на дъждовалеж е доста романтично да се седи на открито.

БИРОРАЗНООБРАЗИЕ – > 5/5
Сериозен избор. Така и не екпериментирах с нещо коренно различно от обичайния ми избор. Гледайки менюто, си мисля, че има наистина сериозен избор не само за бира, но… Това пия – това гледам.

ХРАНА – > 3/5
Рядко поръчвам нещо по-хранително от бира в барове, затова и тази точка е леко под въпрос. Предполагам, че има обичайните хруски.

ПЕРСОНАЛ – > 5/5
Хората зад бара са важни също толкова, колкото и от другата страна. Мацката, която ни обслужи, беше усмихната и готина.

ЦЕНИ – > 5/5
Цените в бара са приемливи, особено като се имат предвид уютът и духът му.

ИГРИ – > 0/3
Доколкото успях да забележа, игри няма. Но самото място предразполага повече към приятни разговори и наслаждаване на хубава музика, а не толкова към игри. Често има музиканти, което дори е по-добрият вариант от някоя игра.

ПУШИ ЛИ СЕ – > 1/1
Бар за пример без тютюнев дим : ) Пушачите излизат отвън.

ГАРДЕРОБ – > 1/1
Удобни окачалки, от онези дървените, на които с кеф си закачаш сакото и шала. И чадъра също.

ТОАЛЕТНИ – >5/5
Няколко тоалетни без полова диференциация. Което за мен е по-добрият вариант, спестяващ на дамите минути чакане и образуване на опашки.

СУМА: 35/40

Ако посетите десетия бар от класацията, ще уцелите направо в десетката! Барът се записа в списъка с наистина любими места, а възможността за резервации, празнуване на рождени дни и пр. ми дава много добра идея за някой следващ личен празник.

Това може би е и първият бар в класацията, за който забелязах, че е част от най-човешката кампания, която съм виждала… Добре дошъл, човеко!

Благодаря на Александра А., че ме измъкна от домашния уют, за да се насладя на един друг в бар Road 66! 

Advertisements

Нов бар, нова бира, нова категория и нови приключения, Neu!Berlin

Приключенският ми/ни дух понякога се изразява в почти (без)целно обикаляне на барове в петъко-събото-неделна вечер. Тогава се ражда и идеята за нещо полезно и за другите черни дробчета и портфейли, а именно класация на баровете, които посещавам аз и моите събиреници.

Първият бар, който ще бъде увековечен от корифеите на бирената култура е NEU!BERLIN

ДОСТЪПНОСТ  -> 3/5
Намира се лесно, когато има кой да те заведе. Недалеч от Орлов мост, покрай канала (бул. Мадрид).

ОБСТАНОВКА  – > 3/5
Името навява мисълта за нещо по – ъндърграунд и алтернативно, но и леко претенциозно. Барът е малък, с висок таван, бар и няколко маси, които не са в синхрон с общия дух. Има малка сцена за музиканти. Мястото е с недоразвит потенциал.

АЛКОХОЛНО РАЗНООБРАЗИЕ – > 3.5/5
Еко ракията си е нещо впечатляващо, което определено носи на бара доста добър резултат. Пробвахме наливна червена Bernard и я препоръчвам!

ХРАНА – > 3/5
Не знаем какво друго хранително освен алкохолни напитки предлага Neu!Berlin, но определено пуканките ни спечелиха! Препоръчваме! Има и ядки : )

ПЕРСОНАЛ – > 5/5
Хубав и дългокос барман, много мил : )

КЛИЕНТИ – > 4/5
Барът прилича по – скоро на квартален, посещаван от по – скоро познати хора.

ЦЕНИ – > 4/5
Разумни цени, най – вече за да се напиеш за 20 лв.

ИГРИ – > 0/3
И да е имало, покрай улисването по бирата и пуканките, не сме ги видели.

ПУШИ ЛИ СЕ – > 0/1
Пушенето в баровете никога не е приятно за мен, още повече, че забраната се спазва на повечето места и пушачите вече са свикнали да излизат с чашка и цигарка пред бара.

ГАРДЕРОБ – > 0/1

ТОАЛЕТНИ – > 4/5

СУМА: 29.5/45 

Барът е достоен да бъде посетен поне още веднъж! 

Благодаря на г – н Върбанов и г – н Петров за събиролюбенето и съ…всичко! 

*Срещу пари не пишем положителни материали, но срещу 1-2 каси биричка и безплатно влизане на концерти, може и да си помислим! 

Какво не казах за бала си, а трябваше.

От деня на завършването ми до ден днешен винаги по това време на годината се започва трескаво празнословие за предстоящите, настоящите или отминалите балове. Класациите със снимки, с бюджети за подготовката на събитието са на преден план. А видео материалите, в които участва една достойна представителна извадка от абитуриентите, запълват последните минути на новинарските емисии.

Навсякъде чета едно и също. „Пир по време на чума в най-бедната страна в ЕС”, „Панаир на суетата”, „Абитуриентски балове 2014: Българското четмо и писмо в калта зад лимузината”, Във всеки материал се чувствам дискриминирана. Малцина си позволяват да споменат, че има и „други”, „различни”. Но те не са толкова малко. Просто за тях не се говори, защото никой няма да чете и да гледа. По-интересно е да се провокират подигравки, да се толерира низкото поведение и евтиното излъчване, заплатено с многоцифрена сума български левове. И по-мотивиращо за бъдещите зрелостници, но само по документ, е да видят, че имат много съидейници в мисията да превърнат балната вечер на всички свои съученици във вечер на кич, много чалга, летящи салфетки и никакви обноски. Това е нощта, в която маските се свалят, заменени с много повече грим и високи обувки, но оскъдно възпитание и липсващ морал.

Но не за вече описаните в стотиците материали, генериращи хиляди прочитания и също толкова много коментари, ще говоря тук. Връщам се към всички дискриминирани в писанията на журналистическите умове. От другата страна на кича и скандалните облекла, са учениците, които ще се превърнат в зрелостници. Тези, които ще дърпат страната напред или поне встрани, за да избегнат поредната локва. Онези, които ще отидат да учат в чужбина и ще се върнат, за да дадат на страната си повече, отколкото тя им е дала. Всички те не изгарят от желание да отидат на бала си. Правят го, за да си кажат довиждане с любимите учители, с които ще се видят след няколко месеца отново, когато се върнат в любимата гимназия, защото ще си липсват взаимно. Тези бъдещи не просто „държавни поръчки”, а истински студенти, мотивирани и нетърпеливи за академичната среда, правят поредния компромис със себе си, заради масата. Те винаги са били аутсайдери, винаги са мразени в класа, защото са били искрени в желанието си да покажат добри резултати в часовете, на олимпиади и винаги са жонглирали с уроци, домашни, извънкласни дейности и социален живот много успешно. Те са онези, заради които целият клас е бил наричан първенец на випуска и също са онези, по чиято липса на вина, са отговаряли за провиненията на една друга част от съучениците им.

На тях училищата дължат успехите си, учителите успешно завършените проекти, на тях всички онези пируващи в балната нощ дължат оценките си. Защото онези три момичета, които искаха да научат повече по немски език, не успяваха, защото всички други бяха на първо ниво, и нямаше как учителката да се клонира, за да изпитва различно, да преподава различно. Нито имаше възможност да провежда целия час на немски, защото щеше да дискриминира повече от трима. Това е другата страна на монетата, която никой не обръща с лице нагоре, защото онази малка група, която тегли каруцата, е онази, която бива забравяна, дискриминирана, за да не се омаловажи масата, същата онази маса, която ще се поклаща в ритъма на чалга хитовете, размятайки фусти, пърхайки с мигли.

Тази година нещо се пробуди. Будните умове се събудиха, направиха нещо. Няколко училища взеха решението да бъдат просто с еднакви тениски и да дарят част или целия от заделения семеен бюджет за облекло, и да помогнат на деца в неравностойно положение. Това е жест, достоен за адмирации, пример, който заслужава да бъде последван. Това е един от възможните избори, които можем да направим. Но нещо по-дълбоко трябва да се промени.  Защото балът е веднъж в живота, абитуриентската рокля или костюм също са веднъж в живота, но чалгата за някои е присъда. И колкото и добри каузи да има, ако чалгата е в душите ни, то и милиард хаштагове с тениска на бала няма да бъдат достатъчни. Нито поредната статия за омаскарени абитуриенти ще засрами безсрамните двойкаджии.

Очаквам в следващите години ожесточена борба между онези, които са готови да дадат и да пожертват евтиното си великолепие в името на доброто, и онези, които за нищо на света няма да пропуснат да се покажат в новите си лъскави пайетки. Отново ще има разделение, с по – голяма пропаст, защото злото няма да допусне доброто да победи. Това не е приказка, няма и да бъде. Докато мислим провинциално никое земетресение не ще бъде способно да ни уплаши и да спре самоубийственото ни поведение, не за тялото, а за душата ни. Гниещи черни дробове и гниещи ценности. И в навечерието на евроизборите една гниеща система. Урните са вечни, а ние в тях също ще бъдем такива. Без история.