If I was your vampire.

Ако бях вампир, щях да съм твой вампир.

Да, твоят.

Най – страшният от всички и най – противоречащ на природата на вампирите.

Щях да прогоня всички останали от теб, за да си само мой.

Ако бях твой вампир, щях  да се вселя в теб, докато пушиш цигарата си, за да усещам дима в дробовете ти и вкуса на катран.

Докато пиеш и усещаш главата си, или започваш да не я усещаш съвсем. И тялото също.

Ако бях твой вампир, щях да съм в теб, когато се гледаш в огледалото, за да те гледам и аз. За да съм толкова красив вампир, колкото красив човек си и ти.

Ако бях твой вампир, бих пил от кръвта ти, докато спиш, за да ме сънуваш. Мен. Най – прекрасният вампир, пиещ от теб.

Ако бях твой вампир, щях да оставям много леки следи от зъбите си, но никакъв спомен в главата ти. И щях да съм в тялото ти, докато разглеждаш следите в огледалото с недоумяващ поглед.

Ако бях твой вампир, всички щяха да желаят да са на мое място. Може би и на твое. Нека бъде наше. И вечността.

f!R3w0rKs

йкх (3)

Толкова да било хубаво…

Да, било е… Беше… Както някога…

Когато без причина просто се усмихваш и искаш да скачаш, да крещиш, да избухнеш, като бомба, да се разхвърчат навсякъде цветове, парченца щастие…

Ей така… почти без причина…

Защото онова откаченото, неконтролируемото същество се пробужда.

Готово е да чувства, да чувства, да дава, да получава, да живее, както иска и както винаги е искало.

И осъзнаваш колко малко са думите, с които да обясниш чувството…

Като водата секунди преди да кипне…

Като мълнията преди първия гръм…

 

Същинска буря, торнадо…

Помита, побърква…

 

Неопределено.

Утрините, когато се будиш до някого, под звуците на тиха музика, непозната, но сякаш част от теб.

Утрините, в които заспиваш, а не се будиш, разделяйки се, без да си бил до някого.

Сутрин, когато се усмихваш, сгушваш.

Сутрин, когато се разделяш с усмивка и прегръдка.

Обяд, когато се разделяш, прегръщайки.

Обяд, когато пишеш, треперейки.

След обяд, когато мислиш, усмихвайки се.

След обяд, когато се усмихваш, мислейки за причината за хубавите мисли.

Вечер, когато се уговаряш, за да се видите.

Вечер, когато чакаш срещата.

Нощем: наслаждаване, споделяне, смях, пиене, пушене, плуване, скачане, разхождане, сливане.

Нощем: говоренето, свързването, усмихването.

Сутрин, обяд, след обяд, вечер, нощем…. Влюбване.

Две истории, двама различни, на едно място, стопляне понякога, изгаряне друг път.

Сякаш е било, но някога, а ти си никъде, без никого, някак си, опитвайки се да градиш нещо. Неопределено.

Осъзнаване в хаоса

Аз.

Аз искам.

Аз искам да мога.

Аз искам да мога да докосна облаците,

да почувствам изгрева и да си отида със залеза.

Аз искам да се роня като дъждовна капка или като детска сълза.

Искам да разпаля огън и да мога сама да го овладея.

Аз искам да предизвикам буря или слънчево затъмнение.

Искам да живея като горд орел, издигнал се в небесата,

да наблюдавам всичко, що се случва на земята.

Аз искам да бъда безсмъртна като камък,

променяща се като водата,

изпепеляваща като огън и незабележима като въздуха…

Искам да живея, а не да тлея.

Искам да покоря върхове, а не да се спускам по склонове.

Искам да загубя. Да усетя тъга и самота.

Но пак да изправя глава

и да вперя поглед високо – там,  където владее тишина,

тогава искам да се превърна в жена,

но не просто жена, а цяла стихия една!

Тогава мой ще е света!

Аз искам да мога и мога да искам!