Как направих майка ми „еко“, без да подозира

Повечето хора си мислят, че възрастните е невъзможно да се превъзпитат, както и че веднъж пораснали е трудно да добием нови навици и да променим старите. Това обаче не е точно така и доказателство за това е днешният ми разказ. 

За този експеримент ще са ви необходими един възрастен и малко търпение. В никакъв случай не бъдете инвазивни или негативни – мотивирането става само с личен пример, спокойствие и желание от ваша страна. Гарантирам ви, че “жертвата” въобще може и да не се усети за пъкления ви план! 

Ето как започна всичко с мен и майка ми: преди няколко години, когато ѝ бях на гости за уикенд, случайно ѝ помагах в разтребването и като събрах няколко празни пластмасови бутилки, я попитах къде наблизо има контейнери за разделно събиране на отпадъци. Тя беше малко рязка и ми каза, че не знае, а и въобще да не я занимавам с екология, докато тя се чуди как да си плаща сметките за ток. Нищо не отговорих и оставих нещата така. 

До следващото гостуване, когато предварително направих щателно проучване на района и видях, че кофите са на 15 м от сградата. Тогава самоинициативно направих разтребване, като напълних половин чувал с празни пластмасови бутилки и опаковки и ѝ ги показах. Тя се учуди как така съм успяла да намеря толкова отпадъци, при все че е почистила малко преди да дойда. След което взех боклука и отидох до кофите, а на връщане ѝ казах, че са на хвърлей разстояние – буквално се виждаха от прозореца. 

Гостуването мина. Темата беше в застой. Или поне така си мислех аз. Честно казано в началото бях малко ядосана, че е като магаре на мост и не разбирах доводите ѝ, но после реших да я карам по-спокойно. Агресията не е добър учител и приятел. 

И както уж нещата изглеждаха в абсолютен застой, то няколко дни по-късно мама ми се обади с ентусиазираното питане: 

  • Абе мамо, мога ли да хвърлям празни опаковки от шампоани и веро в разделното? – попита тя. 
  • Да, разбира се! – с нескрит ентусиазъм отвърнах. 

Исках да скоча от балкона от кеф, казвам ви! Но реших да запазя самообладание и да “уловя момента”, като ѝ дръпна една няколкоминутна лекция какво може и какво не може да се хвърля, както и че е добре да изпразни опаковките и да ги изплакне преди да ги пусне в контейнера. Ученичката попиваше като гъба и това беше най-страхотният ни разговор от много време насам! 

Видях, че почвата беше поомекнала, добре разорана и вече можеше да се сее в нея. Ура! Затова не чаках дълго и за рождения ден ѝ подарих менструална чашка. В началото беше леко резервирана към идеята, но към днешна дата и вече най-малко 2 години по-късно са си верни спътници. Ползва я и е повече от доволна (това не е скрита реклама, но ако ви интересува повече що за животно е това, с удоволствие ще отговоря). 

Какво да ви кажа – моята майка е моята гордост! Благодарение на този ни споделен опит, видях на практика, че можем да влияем положително върху останалите само с личен пример и позитивно отношение. Без критики, караници и агресия. 

А майка ми е повече от доволна от себе си, че прави нещо полезно за околната среда и обществото (без значение дали сметките са платени или не). На всичкото отгоре продължава моя пример като облъчва колегите и околните с малко говорене и повече действия, като събира капачки и де що има ценен отпадък като кенчета и бутилки. По-хубаво от това, здраве му кажи! 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s