Какво се случи? 2018 г. в ретроспекция

Обожавам да чета чужди ретроспекции, но винаги ме домързява или просто забравям да си правя мои. Този път реших да се поправя и да опитам и аз.

Е, какво всъщност се случи през 2018 г.?

Бях за първи път в Румъния, Букурещ. Не съм впечатлена, не ми е топ дестинация, но бих отишла отново, просто защото е някак обикновено и леко да си там. 

За първи път бях в Ахтопол и отскочихме до плаж Велека, но там, заради бурното море, плажуването не се получи, затова оставям темата отворена и догодина втори опит. Дано се получи. 

Започнах да слушам подкасти (така ли е мн.ч. на подкаст?!). Говори Интернет ми е фаворит, понеже говорят за неща, от които предимно не разбирам, но за щастие водещите и гостите обясняват толкова добре нещата, че понаучавам това-онова (а и са супер забавни).

Все още опипвам почвата с Guys We Fucked, подкаст на английски, който препоръчвам на всеки, който се интересува от връзки и взаимоотношения, и който като мен обича да чете или слуша за секс от личен опит. Двете водещи са супер щури и смешни, и въобще нямат цедка на устата. 

Случайно попаднах и се влюбих в музиката на Jain, а малко по-неслучайно ми пуснаха I-Cure на Иво Димчев и о-боже-къде-съм-спала-досега?!

Като става въпрос за музика, ходих за втори път на концерт на God Is An Astronaut. Те са инструментална банда (демек почти нямат вокали в парчетата си), правят неземни неща и с тяхна помощ стотици хиляди пъти съм си улеснявала ученето за изпити, писането на курсови и дипломни, сътворяването на рекламни текстове и какво ли още не. 

Заветната 2018 година ще запомня с това, че най-сетне си смених работата. Търсих и осъзнавах нуждата си от ново място почти 9 месеца, та най-накрая взех, че се преродих. Един от мотивите ми е описан в този мой анонимен текст

Не очаквах страстта ми към лонгборда да продължи второ лято, но и тази година карах по асфалта (ама не боса). Смея да кажа, че даже задобрях и вече мога да “убивам” скоростта с крак без да се пребивам (засега). Който се чуди дали е за него, скачайте на дъската и не му мислете. Все пак отидете няколко пъти при инструктор, че да е по-лесно и безболезнено ученето. 

Тази година намерихме дом на цели 8 кученца, които приютеното от нас и съседите куче роди в двора. Истината е, че съседката пое голяма част от ангажимента и отговорността, но радостта от добре свършената работа е обща. Нямаше как да се справим, ако не бяхме заедно в тази своя кауза, пък макар и локална. Ура за нас и дано все по-малко хора си изхвърлят домашните любимци по улиците. 

През 2018 година се осмелих да отида на феминисткия кемп и не съжалявам! Научих много и се образовах за феминизма – не, това далеч не е мъжемразство, а точно обратното. Остана ми най-малко едно ценно приятелство от събитието и станах активист и за това. Писах подробно за лагера в блога

Тази година отново си беше година на осмеляването. Защото събрах куража и започнах да разказвам за личната си семейна история. А това за мен е много важно. Писах за цели две неща: за общата ни съдба с диабета, както и за медицинското на мама.

Продължавам да правя картички за Коледа и мисля, че го превръщам в устойчива традиция. 

За първи път избраха мой разказ за Пощенска кутия за приказки и то точно в момент, в който имах огромна нужда от външно признание и потупване по рамото. 

Четох не много, но за сметка на това изключително важни книги. Сред тях са:

  • „Черво с чар“ (Джулия Ендерс);
  • „Войната с храната“ (Джулия Бъкройд);
  • „Депресията ме обича“ (Веселина Седларска);
  • „Когато капят кестените“ (Стефан Коспартов);
  • „Ловецът на хвърчила“ (Халед Хосейни).

Именно последната ме вдъхнови да пусна хвърчило за първи път и наистина се оказа забавно и изморително занимание.

Точките не са подредени хронологично, но в края на година присъствах на Rails Girls, още едно събитие, на което исках да отида, откакто научих за него. Писах и за това

И не на последно място – започнах да се завръщам към приятелския си кръг, който бях зарязала, заради неосъзнатата, но достатъчно коварна депресия, в която бях доскоро. Благодаря, че въпреки странните ми моменти, отново се съгласихте да пием хималайски чай! 🙂 

Какво предстои през 2019 година?

Ще се погрижа да има от всичко. Засега плановете са да се разпиша на 2 големи концерта, които се надявам да ми отвеят главата, че да искам да пиша за тях. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s