Какво научих на Rails Girls Sofia 11?

Случвало ли ви се е да си кажете, че просто не ви бива за нещо? Или пък, че не можете да направите нещо… че не ви се отдава? Ако отговорът е да, то ставаме двама. Аз неведнъж съм си казвала, че „в математиката не съм добра“, че „спортуването също не ми е сила“ и какво ли още не…

Почти няма човек, който да не се е зачеркнал от някоя графа, дори без въобще да е пробвал дали е възможно да направи нещото, от което се е отказал. При мен например се случи нещо такова с лонгборда.

За да изясним картинката, нека уточня, че аз освен колело и кола, друго не карам. Даже и колата е спорно дали аз я карам или тя мен. Никога не съм стъпвала на скейтборд, а няколкото жалки опита да подкарам ролери завършиха с 2 падания върху килима в коридора и 1 падане върху цимента на двора. Тогава рекох и отсекох – аз такива превозни средства няма да погледна, не и да карам!

Какво се случи обаче преди година и половина? Ами качих се на лонгборд, „бутах се“ няколко часа, потих се като грешен дявол и накрая ми дадоха награда за най-ентусиазиран участник.

Защо ви разказвам всичко това?

Защото дълго време, почти откакто се помня, не съм си и помисляла да припарвам до компютри, ама така в дълбочина – не става въпрос да бъркам с отвертка, а да програмирам. И как иначе! Помня как първия път, като видях Правец в шести клас, седях, гледах тъпо кутията и се чудих какво и как за бога правят другите. Абсолютна мистерия и магия!

Единственият ми по-дълбок досег, ако мога така да се изразя, с компютрите беше в седми клас, когато на чисто новия компютър му затрих целия уиндоус. Изтрих го. Просто ей така. Нямам абсолютно никаква представа как се случи, но компютърът угасна… и така и не се включи. Явно толкова се е уплашил от моите умения, че капитулира и даде един черен екран. Дотам приключих с „програмирането“.

Докато не стигнем до 2018 година, 16 и 17 ноември. Намирам се в НДК и съм една от 100-те участнички в Rails Girls Sofia 11. Това, казвам набързо, е събитие, което има за цел да разчупи като комат хляб предразсъдъка, че жените не могат и не са създадени да програмират.

Истината е, че се колебаех дали да отида, защото след злощастния ми опит с моя компютър, си сложих етикета „аз компютрите не ги разбирам“. Все пак лонгбордът ме научи на нещо много важно – да не си поставям границите сама, не и докато не съм си дала поне един шанс. Затова се записах.

И, няма да ви лъжа, 2 дни по-късно аз все още не знам да програмирам. Нямам ни най-малка представа и как съм успяла преди години да изтрия уиндоуса… Но научих не по-малко важни неща:

Като това каква е логиката на програмирането. Осъзнах колко много работа, време, мислене и знания стоят дори само зад това да видите една статична страница в интернет или зад анкета „Къде да обядваме днес?“.

Научих също, че е много важно да не бъдем критични към тези, които не знаят, и същевременно да стимулираме незнаещите да се научат. Затова на събитието имахме ментори, които с впечатляващо търпение обясняваха всяко едно нещо по десетки пъти и показваха всичко нагледно още по толкова. Благодаря от сърце!

Научих също, че е много, ама много важно, ние самите да не се поставяме в стереотипа, от който искаме да излезем. В момента, в който влязох в залата на събитието, изтрих от главата си думи като „не мога“, „не ме бива“ и т.н. И тогава, повярвайте ми, е много по-лесно да се опитваш да правиш нещо и евентуално да ти се получи.

Какво всъщност разбрах за програмирането?

Ами трудно е, сложно е, изисква немалко знания и много, много практика. Почти като всичко останало в тоя живот.

Ако вземем например българския език и се върнем назад, ще видим себе си в предучилище, когато с криволичещ върху листа химикал се опитваме да изваем ченгелчета и линии. И ще се чуем да пелтечим азбуката, докато заекваме на икратко. В началото винаги е трудно, но след това нещата се подобряват. Така и с програмирането.

Основната цел на събитието, както казах, е да покаже на момичетата, че имаме възможностите, знанията, уменията и „генът“, за да се занимаваме с програмиране, че имаме място в индустрията и компютрите не са „мъжка“ работа. Да, изисква се доста мислене, логика, четене и практика. Но коя сфера не изисква всичко това?!

Много е възможно, ако отидете на събитието, да се запалите по програмирането и това да се окаже вашето следващо хоби или професионален път. Много е възможно обаче и да не се запалите. Всъщност не е задължително.

Въпросът е в това да пробвате и да видите, първо – че това не е ядрена физика и компютърът няма да гръмне, ако дадете команда kill -9 (това ли беше командата, която спираше процесите в компютъра?) и второ – че компютрите са измислени от хора, езикът е написан от хора, затова и е напълно възможно да бъде научен от други хора.

И не на последно място – научих, че е важно да си смел(а) и да пробваш, дори когато шансът за провал е 99%, а когато сгрешиш, да опиташ пак. Почти като с карането на лонгборд.

Не споменах, но на втория си урок се претъркулих и паднах, а возилото изхвърча на 5 метра от мен. На третия урок дъската изхвърча и за малко да помете двама души. Въпреки тези „грешки“, не се отказах, и година и половина по-късно все още карам. Не съм убила никого (засега) и с ръка на сърцето мога да кажа, че имам ново хоби, което съм си извоювала от самата себе си… и нямам търпение да се стопли, за да запаля колелата.

Е, с програмирането е още по-лесно, защото времето навън не е от значение, стереотипите може да ги изхвърлите в коша (нека бъде разделно!)… а единственото, което ви е нужно, е компютър и желание! Толкова.

Ако вече ви е станало любопитно за събитието и ви гъделичка да отидете, не му мислете! Събитието е великолепно организирано, хората са се погрижили да се чувствате като у дома си, разказват ви шеги, правят игри, раздават награди, но най-вече няма да ви гледат с недоверие и няма да ви подценят, а точно обратното!

Затова огромни благодарности на машините, които стоят зад Rails Girsl Sofia! Благодаря, че ми дадохте възможност да надникна в света на програмирането и то по толкова забавен и безопасен за мен и околните начин!

One thought on “Какво научих на Rails Girls Sofia 11?

  1. Pingback: Какво се случи? 2018 г. в ретроспекция | Светът на Мира

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s