Jeremy? и кинжали в сърцето ми

Помня Jeremy?, когато забиваха в Строежа в Студентски. Не беше сякаш толкова отдавна, 2-3 години са минали, но това снощи беше друга банда. Пак бяха Jeremy?, но още по-добри, по-уверени, по-мощни и все така на място на сцената. О, и с цял албум зад гърба си, нов и страхотен!

Тъкмо го слушам и си мисля колко яко звучат от диска и колко яко звучат на живо парчетата. От онези банди, които си заслужава да слушаш по всяко време и по всякакъв начин. Но най-сензитивно е на живо, поне за мен. Използвах това време, за да ги наблюдавам, опитвайки се да попия от енергията на всеки един от музикантите.
На всички концерти, в които съм на първия ред, съзерцавам артистите, за да може, когато след време дойде сетният ми час, лентата, на която ще видя живота си да бъде не с друго, а с всички кадри, запечатани в ума ми точно от такива концерти.

img_20160526_231118.jpg

И съм сигурна, че до живот ще помня усещането от барабаните, чиито удари се забиваха като кинжали в сърцето ми. Така се влюбих и в едно от парчетата „Just Like The Rolling Stones„.

img_20160526_234954.jpg
Ако не сте чули още нищо на Jeremy?, направете го! Ако не сте си купили албума им, направете го! Както каза един от специалните гости на концерта снощи – Свилен от Остава: Да крадеш българска банда е като да крадеш болен (цитирам по памет и бира).

Е, аз силно вярвам, че здравето на всички български банди ще укрепва, а ние като вярна публика, ще бъдем полезни като зеленчуците и плодовете, за да са всички щастливи и здрави!

img_20160526_221959.jpg

Ако не сте се запознали с Dead Man’s Hat, имате още едно домашно. Младежите и девойките не само са си избрали яко име за групата, но и си забиват сериозно и то с авторски парчета. А наличието на чело на сцената беше голямо удоволствие за музикалната ми душа!

Пожелавам си младите ни банди да стават все повече, да издават албуми, да правят безброй концерти и да са подкрепяни от останалите, така както беше и снощи.
Защото всички се борим за едно: истинската и така ценна за мястото, на което живеем, стойностна музика.

P.S. Учудването от появата на Бойко Кръстанов беше още по-голямо, когато забиха онова яко парче. Благодаря за кефа!

img_20160526_232443.jpg

While we walk on the rope of our life with slow steps, time passes and changes us. Only music remains.“ – Росен Карамфилов

Advertisements

Нощ на литературата и новите запознанства

Нощ на литературата е събитието на запознанствата.
Запознанства със страхотни и непознати заглавия, запознанства с нови автори, с различни истории и с много други хора, споделящи любовта към книгите и четенето.
Нощ на литературата е и запознаване с града, в който живеем. Всяка година читателските гнезда са разположени в различни райони, за да могат посетителите и участниците да открият интересни и вдъхновяващи кътчета за четене и раздумка.

IMG_20160511_181739 IMG_20160511_185124_188

Тази година е трета поред, в която присъствам на събитието и втора поред като доброволец. Да бъдеш доброволец на Нощ на литературата е изключително удоволствие! Особено когато виждам как хората идват, подтичвайки, за да успеят да влязат за началото на откъса, който се чете, и така да чуят любимия си автор. Тази година имаше много такива подтичващи, още повече че валеше доволно почти през цялото време. Подтичваха и от нетърпение, защото в нашето гнездо в Народно читалище „Цанко Церковски 1946”, се чете Тери Пратчет с два от разказите му от „Дракони в Порутения замък„.

IMG_20160511_181917
Хората и историите, които разказаха или сътвориха чрез разговорите си с нас, ще останат най-забележителните спомени от тазгодишната Нощ на литературата.

Началото постави една баба (а аз много обичам бабите, заради техните истории!), която поне 3 пъти ми се представи, (по)каза ми къде живее: „ей там оня етаж с чадъра виждаш ли го, не него, той не е мой, а горния с цветята на балкона, ама и те не са мои, над тях съм аз, да не си помислиш нещо, че…“. Извини се, че е забравила зъбите си, но това не й пречеше да се шегува и да се усмихва, разказвайки с трепет за годините, в които е била „страшна българка“ (по думите й), работила много, изръшкала 14 държави, знаела много езици, които вече забравила, но „това е животът„! Възпитана, със завиден речник и притеснителна. Пита ме дали да влезе отново да слуша, защото и без това нямала какво да прави. Като истинско слънце влизаше и излизаше, благодареше за всяка секунда внимание и така май успя да задържи дъжда около час след началото на събитието. Най-впечатляващото беше, че бабата се обръщаше към мен с „майка„.
„Хубава вечер, майка“ беше поздравът й преди да си тръгне и адски много ме усмихна. Мислех, че само един наш рапър говори на „майка“, но явно патентът е на слънчевата баба и думата звучеше по на място.

Вторият герой от историята, която пишехме вчера, беше един чичо/батко, който просто ни наричаше „гълъби“. И по някаква случайност също използваше „майка“ в края на изреченията си. Дали е слушал бабата или рапъра, не знам. Но пък в рамките на няколко минути се запознахме с богатството на езика ни по отношение на интонацията и емоцията, с която може да се употреби една и съща дума.

Най-радващият читател за мен беше онзи усмихнат човек, който дойде веднъж, влезе, послуша, излезе. Върна се с думите, че май ще си купи книга. Влезе и пак излезе. Поздрави ни и каза, че вече си е купил книжка и е супер доволен. След малко отново се върна и каза, че „май още една ще си взема“. Пак се поздравихме, пак се усмихна и той и ние, влезе, взе си още една книжка и отново си тръгна. Този път беше двойно по-щастлив и усмихнат и тогава си казах, че има вечно щастие и то е в книгите!

nosht-na-literaturata-2016-sofia

Тъй като нашето гнездо беше за детски книги, освен родители с деца и пораснали деца, имаше и много тийнейджъри. Те идваха на тумби, разпалено обсъждащи всякакви теми и впечатляващи се от всичко. Почти познах в едно от момичетата, с което се заговорих, моето по-младо аз. Спомних си колко неуверени, но емоционални и трогващи бяхме в тази възраст. И на тръгване пожелах на момичето да стане известна, защото към това водеше разговорът ни. Тя така се израдва да чуе пожеланието ми, че го върна като пожелание за мен.

Е, дали и коя от нас ще стане известна, не знам. Но ми стига само това, че успях да разсмея едно все още осъзнаващо се в света човече, носещо много енергия в себе си, но и вече знаещо, че обича да чете.

И се успокоих, че и след нас ще има кой да се вълнува при вида на всяка една книга и ще продължава с разпространението на книжната любов!