Бягство с книга в ръка

Една от причините да обичам да чета книги е, че те винаги са едно малко бягство от ежедневието и неговата рутинност. Книгата, която тъкмо прочетох, се оказа най-голямото ми бягство досега. Не за друго, а защото самата история е също едно такова бягство, по-осъзнато, по-планирано, и разбира се, съвсем реално и преживяно, отколкото може да бъде четенето за него.

„Между Нирвана и Самсара“ (изд. „Вакон„)
Книгата съвсем не се чете на един дъх, защото би било трудно да ми стигне един дъх за толкова смях и искрена изненада. Нерядко очите се навлажняват, но по-често се събира доволно количество слюнка в устата.
Знаех, че Наско (авторът) е талантлив с фотоапарата, както и вербално (помня го като водещ в студентското радио „Реакция“), но не предполагах, че е супер талантлив и в писането – толкова, че така да ме погълне разказът му.
Увлекателно и динамично повествование, през чийто текст се усещат аромати и звуци, емоции и ритми. И най-вече щастие! 

Книгата е своебразен наръчник за търсенето на щастие. Читателят го намира между страниците, но след прочитането, усещам, че всичко, от което станах част с течението на текста, е всичко, което бих искала да преживея в реалността.
А тези малки подробности, тези малки частички лична история, тази откровеност, са наистина много мил жест към читателя.

В книгата има всичко: от разбиване на митове за Индия, до препоръки как да се пазарим на улицата, като винаги има по някоя изненада за читателя, която го кара да избухне в неудържим смях. Любими са ми разказите за обслужването в хотелите и ресторантите, обслужване на едно съвсем друго ниво! Ще видите, като я прочетете.

И сред забавляващите моменти и факти, си мисля, колко смелост се иска, за да вземеш решението за едно такова пътуване, не само на географски различно място, но и с различни обичаи, ценности, навици, хора. Да го преживееш, се иска много воля и издръжливост.
Героите в книгата са герои в реалността.
И най-важното е, че историята няма „happy end“, защото щастието е неизменна част от нея, а самата тя не свършва. Това е само началото на едно по-щастливо и осъзнато творене на живота.

А изводът от „Между Нирвана и Самсара“ за мен е, че всеки един може да си сътвори сам началото, за да бъде сигурен, че ще го доведе до един истински щастлив живот.

Пожелавам на автора да има още много пътешествия, за които да ни разкаже в следващите си книги и филми!
Искрено благодаря за щастието! 

*И защото през цялото време, докато четях, си мислех, колко яко ще е да гледам книгата на филм, че дори и на пиеса, препоръчвам късометражния „Истинско щастие“ на Атанас Куцев, който се оказа един много добър трейлър за това, което ме очаква в книгата. Може да го гледате като част от програмата на „Sofia MENAR Film Festival

Advertisements

Да преживееш разказ на Едгар Алън По

Случайно попадам преди минути на текст по повод годишнината от рождението на най-великия писател на ужаса (и не само) и се сещам за случката отпреди няколко години, която ще помня и до гроба си. 

Може би беше лятото на 2012 година, когато се бях зарибила да чета негови разкази. Имах подръка сборника „Разкази с неочакван край“. Четейки, съвсем в реда на нещата ме побиваха тръпки, а и бях сама в цялата къща. Това, сочи моят опит, никога не е най-подходящата обстановка за четене на страшни разкази. На всичко отгоре точно по това време имах и домашен любимец с благозвучното име Демон, черен на цвят. Исках да го повикам, за да не съм сама, но не ми се викаха демони точно тази вечер… А той все още не бе достигнал възрастта, в която да осъзнае, че викат точно него с „Мац-мааац-маааац-маааааац“ в продължение на 5 минути.

Последният разказ, който прочетох за тази вечер беше „Черният котарак„, написан през 1843г. (Препоръчвам първо да го прочетете, за да добиете по-ясна представа  и за моята случка.)

Прочетох разказа и затворих книгата, отбелязвайки си старателно къде точно съм стигнала. Бях втрещено-погнусена и доста уплашена от историята за черния котарак, на който стопанинът му изважда окото. Побързах да се завия презглава с чаршафа, въпреки лятната горещина, и да заспя.

Дотук всичко беше наред. Или поне аз така си мислех, докато съм си сънувала ужасии.

На сутринта се събудих, облекчена, че съм жива и че вече е светло и НЕ МЕ Е СТРАХ! (До следващата вечер, де.)
Ритуално излязох на балкона, за да повикам Демон. Разбрах, че ме е чул и идва. Задаваше се от другия край на балкона с бавни стъпки, в началото виждайки само сянката му. Накуцваше и мяучеше леко болнаво.
Като се приближи, установих разликите между моя Демон от вчера и приликите с Плутон (котаракът от разказа):
Демон вече не само куцаше и имаше рани по тялото, но имаше само едно око.

Котката ми ОЧЕВАДНО не беше добре.

И до ден днешен не знам какво се бе случило с нея. Но знам, че вече внимавам какво чета. 

1186981_10200509822777218_817242189_n

 * Заглавната картинка е дело на KlarEm

 

Икономически ефекти от легализирането на марихуаната

Една от темите, която ме вълнува, е защо трябва да има подобни забрани и от къде произтича казусът с марихуаната. Текстът е създаден с цел запознаване с темата по предмет „Единен пазар: четирите свободи“ в магистърска програма Е-Европа.

Съдържание:

  1. Декриминализация или легализация?
  2. Ползи от канабиса.
  3. Положителна статистика.
  4. Съдебна практика на Съда на ЕС.
    • Кой може да потребява?
  5. Изводи.

Марихуаната често се спряга за опасна, вредна, аморална и пр. Всички негативни асоциации са плод на дългогодишна пропаганда от страна на правителствата, едновременно подкрепена от масовата дезинформация по отношение на историята, свойствата и приложението на канабиса. 

Проблемът с марихуаната не е съществувал преди да бъде изкуствено създаден, заради личен интерес през 30-те години в Щатите.Тогава се ражда една нова гигантска индустрия: тази за борба с марихуаната, включваща фирмите за тестове за употреба, специалистите за превенция и лечение, отговорните власти и т.н. Според някои именно техният интерес, както и този на нелегалните разпространители, в момента е единствената причина забраната все още да стои.[1]

  1. Декриминализация или легализация?

В Европа настроенията клонят към декриминализация на канабиса, което означава да се отмени преследването на притежателите на канабис, но така проблемът остава и то в една много неясна зона, нерегулирана от закона.
Легализацията от своя страна е уредена с правила за притежание и отглеждане на растението. САЩ например върви към легализацията на канабиса, като това вече е факт в няколко щата.
По думите на адвокат Калин Ангелов (член на „Промена“)
легализацията е за предпочитане и е по-щедра към икономиката на страната”.
Така положителна статистика като тази от Колорадо, където лицензът за отглеждане на канабис е около 2700 долара годишно, е възможна и в Европа, стига легализацията да стане реалност.
Легализацията е по-доброто решение, защото то води със себе си и законовите промени, необходими за регулирането на отглеждането, притежанието, разпространението и употребата на растението.

  1. Ползи от канабиса.

Аргументите „против” винаги са емоционални и най-вече морални, но аргументите „за” са най-вече практически доказуеми.

Индустриалният коноп може да се използва за направа на над 50 000 продукта. Той представлява плевел, който преди е виреел свободно, а днес може да се отглежда след специално разрешение. От семената му се правят щадящи природата бои и лакове, гориво, прилагат се и в производството на храни и на козметични продукти. От корените му се правят дерматологични кремове. От стеблото: дрехи, въжета, мрежи, обувки, чанти, килими, калчища. Същите влакна, примесени със строителни материали, могат да се използват в строителството и да заместят дървесината, а от един хектар засаден коноп се получава четири пъти повече суха маса отколкото от един хектар изсечени гори. Положителното е, че технология за обработка и оформяне на тухлите от коноп вече съществува и се популяризира.

Лидерът в отглеждането на коноп и производството на конопени продукти в Европа в момента е Франция, като тя държи около 90% от този пазар. Малък дял имат и Великобритания, където отглеждането на плевела се субсидира от държавата, също Полша, Унгария и Румъния. В България понастоящем има само двама човека, лицензирани да произвеждат индустриален коноп (у нас обаче има несъобразени с характера на растението законови изисквания, което прави отглеждането му доста трудно).

Канабисът се използва и в медицината, особено при тежки хронични заболявания, които трудно се повлияват на лечение (напр. Болестта на Крон). Все още обаче няма международен стандарт за медицинската марихуана.

  1. Положителна статистика.

Позитивите от легализирането на марихуаната са не само икономически, но имат и социална измеримост. В Колорадо след легализирането на марихуаната през 2014г. са открити над 10 хиляди работни места: за отглеждане и добиване на посеви, работа в лаборатории, създаване и продажба на екипировка. В столицата Денвър за първото тримесечие престъпността е намаляла с 14.6%, а тежката такава с 2.4%. Нападенията са 3.7% по-малко.[2]
Легализирането и регулацията на марихуаната са от полза за икономиката, осигурявайки повишаване тежестта на наказателното правосъдие, стимулирайки здравното образование, както и улеснявайки потребителите на канабис да използват чист и безопасен продукт, без да се налага да имат контакт с нелегални групировки и неясни по произход вещества.

Засега няма уеднаквено законодателство спрямо употребата, притежанието, разпространението и отглеждането на канабис.Само 26 са държавите, в които потребителите на марихуана нямат ограничения, без значение дали потребяват наркотика, поради налични здравословни проблеми или просто за удоволствие.

В Колумбия (една от основните производителки на наркотици) притежанието под 20 гр. марихуана е напълно декриминализирано. В Естония се налага глоба и арест, но без да се стига до съд или затвор. В Германия наказанието е конфискация на забраненото вещество, но е позволено на сериозно болните да отглеждат, купуват и консумират канабис чрез специален лиценз. Напълно легална е употребата на марихуана за лична употреба в Италия, Испания, Чехия, Северна Корея, Ямайка, Уригвай. В Холандия употребата на марихуана е напълно легална само в Амстердам. В останалата част от страната притежанието за лична употреба не се наказва, но полицията, е в правото си да го конфискува, ако прецени, че лицето я разпространява.[3]

От 2001г. насам Португалия е декриминализирала всички наркотици, а през 2013 г. Румъния ставадесетата държава в ЕС, легализирала медицинската й употреба.

В САЩ 22 щата и Федералният окръг Колумбия позволяват медицинската употреба на марихуаната, а в 4 щата растението е законно да се употребява и за развлечение. Само в 4 щата употребата все още е криминално престъпление.[4]

Канабисът всъщност не е проблемът, а действащите в момента закони. Легализацията е начинът, по който това може да се промени и то към по-добро както за икономиката, така и за хората.

  1. Съдебна практика на Съда на ЕС.

Съдебната практика на Съда на ЕС не е особено богата, но водените дела са показателни за възможните казуси, които биха възникнали при евентуално легализиране на марихуаната, както и биха били ценен източник на опит при взимането на решения относно регулацията.

  • Кой може да потребява?

Съгласно холандската правна уредба кофишоповете са обществено достъпни заведения, в които могат да се консумират храни, но е забранена продажбата на алкохолни напитки. Местните органи: кметът, прокуратурата или началникът на полицията, могат да разрешат откриването на такива кофишопове при определени условия. Продажбата на канабис в кофишоповете изисква спазването на няколко условия, като да не се рекламира дейността (освен чрез кратка информация в самото заведение), да не се предлагат или продават твърди наркотици, да не се нарушава общественото спокойствие, да не се позволяват достъпът и продажбата на наркотици на непълнолетни, както и да не се продават повече от 5 грама канабис на ден на едно лице.

Дело C-137/09 MarcMichelJosemans/BurgemeestervanMaastricht от 2010 година.[5]
Според съществуващата постоянно съдебна практика едно предприятие може да предлага свободно услуги на получатели, представители на други държави членки. Това свободно предоставяне на услуги може да бъде ограничено единствено, поради съображение за нарушаване на обществените ред, сигурност и здраве (Договора за функциониране на ЕС).

Случаят:
Съдържател на кофишоп получава забрана за упражняване на дейност, защото са констатирани нарушения на забраната, приета на 20 декември 2005г., за допускане на лица до кофишоповете, които в действителност не пребивават в Холандия.
Според решението по делото забраната на достъп на чуждестранни лица до холандските кофишопове е в съответствие с правото на Съюза. Това ограничение е обосновано от целта за борба с наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие (поддържането на обществения ред и опазването на здравето на гражданите). Кофишопът на г-н Josemans е затворен през септември 2006 г. Според него е налице необосновано неравно третиране между гражданите на Съюза, което по-конкретно не дава възможност на лицата, които не пребивават в Холандия, да купуват безалкохолни напитки и храни в кофишоповете, като така се нарушава правото на Съюза.

Съдът постановява, че е налице ограничение при упражняването на тази свобода, но то е обосновано от целта за борба с наркотуризма и свързаното с него нарушаване на общественото спокойствие.

5. Изводи.

Това е пример за една неефективна легализация. При наличието на условие за продажба на максимално 5 грама на човек на ден, то тогава не могат да се третират различните потребители при различни условия.От друга страна спазването на това правило също е неясно (дори и според Съда) по какъв начин би могло да се наблюдава и контролира.
При налагането на дискриминиращи (макар и отхвърлени като такива от Съда) забрани, е неизбежно да спадне или посещаемостта на града от туристи или да се засили купуването от местни и препродаването на туристи, или по-евтиният и лесен вариант – нелегално. От друга страна, когато говорим за повишаване на престъпността – кой е източникът? Туристите, които идват и си отиват, или местните дилъри, които виждат в забраната източник на лесни и бързи пари срещу нелегалната си стока?

Да се налагат частични забрани на нещо, което доскоро е било забранено, има почти същият ефект, като да се забрани отново. Особено когато става въпрос за Холандия, чийто туризъм процъфтява откакто марихуаната е легализирана.
Подобни ограничения имат за цел да заличат не източника, а последиците от даден проблем, което ги прави необосновани и неефективни. Те са в основата за повишаване на престъпността и влошаване на обществения ред. Имайки предвид, че в Холандия притежанието на марихуана не се наказва, стига да не се разпространява, то туристите са в правото си да получават подобен тип „услуга“, която често е и мотивът им за посещение на подобна дестинация.
Подобни казуси биха възниквали често, ако не бъде преосмислен човешкият фактор във всяка една сфера: туризъм, икономика, забавление.
Могат да се въведат разумни ограничения, които едновременно да позволяват свобода, но и да осъществяват контролирана консумация. Тогава биха възникнали още въпроси:
Дали легалната употреба да бъде за всички и с каква цел? Какви са необходимите законови рамки, чрез които легализирането да не застрашава общественото здраве?

Това е гледната точка, когато става въпрос за лична употреба за удоволствие. Но когато говорим за нечии здраве и живот, тогава нещата са по-сериозни, защото хора, които имат нужда от лечение, са поставени в ситуация на избор между смърт или затвор, заради купуване на нелегална марихуана.
Законите сега не са за хората, нито за икономиката, нито за туризма.
Все още сме по средата, но златната такава, а онази при която се колебаем дали да позволим или да забраним. И колебанието отнема повече, отколкото ни дава финалното решение след това.

Статистиките говорят много и в тях се крият и нечутите истории, които може да се променят, ако марихуаната бъде легализирана. Поне за медицинска употреба, а след това и за лична такава.

[1] Генова, Ангелина. „Хиляди причини да се легализира марихуаната“. Дневник. 24 юни 2015.
http://www.dnevnik.bg/zelen/2014/06/24/2329447_hiliadi_prichini_da_se_legalizira_marihuanata/

[2]Birch, Paul. „The economic case for legalizing cannabis“. The Telegraph.04 март 2015
http://www.telegraph.co.uk/news/health/11446882/The-economic-case-for-legalising-cannabis.html

[3]Спасов, Теодор. „В кои страни е легална марихуаната?“. Актуално. 22 юли 2015 http://europe.actualno.com/v-koi-strani-e-legalna-marihuanata-news_485943.html#ixzz3uVGaHey0

[4]„Прогноза: В Европа няма да има легализация на марихуаната както в САЩ“. Клуб Z. 7 юни 2015

http://clubz.bg/20731-prognoza_v_evropa_nqma_da_ima_legalizaciq_na_marihuanata_kakto_v_sasht

[5]Съдебна практика на ЕС. http://curia.europa.eu/jcms/jcms/j_6/