И аз имам една мечта.

Гледали ли сте филма „The Normal Heart“?
С Джулия Робъртс, Марк Ръфало, актьорът, който играе Шелдън в „The Big Bang Theory“ и още много други. Ако някое от имената е на ваш любим актьор, гледайте го! Ако никое не ви говори нищо, гледайте го! Ако мислите, че нищо от това, което ще напиша, няма да ви събуди интереса, гледайте го!

Филмът е история за любовта. Като онази човешка любов в „Still Alice“ например. Любовта към живота, към хората, познати или не. История за борбата. Ежедневната такава.
Във филма е разказана една от най-силните любовни истории, поне за мен. От онези, в които наистина се бориш, а всеки миг отчаяние, е година по-малко щастие, споделено с любимия.
the-normal-heart-750x600
Чудя се защо никой не разказва, не пише, не говори за появата на ХИВ/СПИН с човешки истории. Тепърва го виждам в този филм и в Pride, за който вече писах. Защо хората неглижират факта, че гаснат човешки животи и се късат човешки съдби. В тази история хората, носещи етикет „различен“, „хомосексуален“ не заслужават да бъдат спасени. Дори не заслужават да се търсят начини за лечението им. Тези хора не заслужават дори да бъдат чути.
Защото е по-лесно да продължаваме да ги изолираме в лабиринта на стереотипа за тях. (Тук една малка задачка за всеки четящ текста: Какъв е вашият стереотип за ЛГБТ хората? Обсъдете го със себе си. Поне.)
Стереотипът, който така не харесвам за ЛГБТ хората, който понякога изглежда много по-удобен и лесен и за тях самите и за останалите. Ще видите как изглежда в една от сцените на първата среща между лекарката и момчетата.

И ако си мислим, че днес сме с толкова отворени умове и сме широко скроени, защо сбръчкваме чело или извръщаме очи, когато видим човек, показващ своята принадлежност? Защо се забавляваме със същността на хората, различни от „нормалното“? И всеки от нас си носи в джоба по едно тесте с лепящи се бележки, които слага на всеки: „шишко“, „гей„, „боклук“ и много други. Всеки има богат и цветен речник за различните.
human-label-11
Споменах за любовната история. Не е ли за всеки любовта причината за щастието, а щастието – смисълът на живота ни? Поне за мен е така. А колко често съдим различните, оправдавайки се с децата, които не би трябвало да виждат мъж и мъж или жена и жена, хванати за ръце? Имаме самочувствието да осъждаме другите за това, че са щастливи, в мир със себе си, и желаещи да го изразят по стандартен начин. Но стандартите за различните са други. Те нямат право да са щастливи, да се наслаждават на малките радости в любовта. Спомнете си или се замислете как ви препуска сърчицето, когато любимият човек ви хване за ръката. И с каква гордост държите всеки път тази ръка, а?! Любимо чувство, знам. Любимо на всеки. Защото е човешко.

Днес има лечения, някакви. За диагнозите, които лекарите поставят. Но си мечтая все повече хора да бъдат излекувани от предразсъдъците си. В списъка на архаизмите да бъде думата хомофобия. И всякакви фобии. Без омраза. А все повече любов. Любов към живота, защото животът е за любов. Обичайте!
И оставете вкъщи тестето с листчета и етикети. Не са ви нужни, ако носите усмивка! 

Advertisements

3 thoughts on “И аз имам една мечта.

  1. Изключително любим филм. Адски разочарована останах, когато го подминаха на Емитата. Този филм е просто брилянтен от сценарии до актьорска игра.

    Liked by 1 person

  2. Харесвам как мислиш…. и ми става тъжно,че хората като теб ..сме малко. Тъжно е ,че за да приемеш нещата такива ,каквито са – нормални – трябва да бъдеш широкоскроен според другите,а всъщност просто човек,прекалено толерантен за обществото и приемащ различните човек пред самия себе си. .

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s