В търсене на рая: Bulgaria Tattoo Expo 2015

Никога не съм вярвала в рая. Само че пулсирането на краката ми и щастието от днес ми крещят, че има рай и той е на земята! А, и яките кецове Vans, за които ще разкажа по-късно : )

За първи път посещавам Bulgaria Tattoo Expo, макар да бях чувала за него, да го бях пропускала вече, докато покрай нова година не го включих в списъка със 100 неща, които да направя през 2015 година.
Днес, 19 април 2015 година, успях да отметна още една мечта, посещавайки събитието. Съжалявам, че този уикенд беше от най-пълните със събития в София и нямаше как да отделя и двата почивни дни за изложението на татуировки. Тук държа да отбележа, че бях приятно изненадана от достъпната цена на билетите. За един ден тя е символична, в размер на 5 лв, за което поздравявам организаторите, защото това са едни от най-смислените 5 левчета, които давам в последните седмици! Ама наистина!
pin-up-bulgaria-tattoo-expo-2015

Най-накрая се почувствах част от общността на хората харесващи, правещи, носещи, снимащи и пр. татуси! И макар да се чувствах почти незначителна с моята единствена татуировка на фона на всички изрисувани, ходещи красиви мастилени картини с човешка форма и размери, си беше най-запомнящото се чувство! Още при влизането бях готова да изкрещя и да се разплача едновременно, заради приличната вълна от емоции.
bulgaria-tattoo-expo-2015

Щандовете бяха пълни, полуголи лежаха, присвивайки очи и устни от щастие и болка под грациозните бързи удари на иглите с мастило. Цветни коси, дрехи, очи, лица, хора, емоции. И няма да забравя звука, който остана като фон, докато имаше кратка пауза между парчетата, които якият диджей пускаше – звукът на поне десет машинки, разположени най-близо до мен, и едно звучно и задружно БзЗзЗзЗз… Звукът, от който настръхваш, а кожата добива цвят. Звукът на Bulgaria Tattoo Expo и на деня ми! 
bulgari_tattoo_expo_2015Няма как да пропусна да споделя приятната изненада, която ме ухили до уши, когато чух познатия и най-любим глас на моя най-най-най-най-любим водещ и колега Буги Барабата. Предвид клюкарчестата ми природа по отношение на по-известните хора и тези от тях, които познавам лично, някак си бях успяла да пропусна, че той ще бъде там. Но не като посетител или татуист, а като водещ! Няма как иначе този глас и това чувство за хумор да не подхождат на събитието. Организаторите, разбирате си от работата!
bulgaria_tattoo_expo_2015Като на всяко прекрасно събитие и тук имаше игра с награди. И докато стисках палци да си спечеля поне нещичко, късметът се завъртя, някакви хора липсваха, теглиха имена, пак не идваха хората, пак теглиха, накрая оставиха третата тениска от Харли Дейвидсън за втората томбола и вълшебната ръка на асистентката на страшния водещ изтегли моето име. И детската радост вече удари тавана при все, че таванът на залата  си беше доста висок, качих се, взех си кутията, отидох на щанда на Vans и с размяна на благодарности и комплименти ми записаха името, за да отида по-късно да си взема наградата от най-яките магазини за кецове Contrabanda.

Бих казала още суперлативи за всички артисти, за диджея, който пускаше от Dubioza Kolektiv през The Offspring до Черно фередже и това:

И за хората, които предизвикват и разчупват всеки ден представите, предразсъдъците и стереотипите и всичко, което може да се случи, пробивайки и рисувайки тялото си. Или казано иначе освободените и изразяващите себе си. 
И за хора като момичето от Попово, от което си взех страшно пръстенче, и получих много слънчева енергия, разговаряйки за събитието, малките градове, чужденците и колко е важно да няма граници, физически и ментални такива.
bulgaria-tattoo-axpo-2015
И защото в 100-те неща имам точка, която гласи, че е добре през тази година (а и не само) да бъда доброволец поне няколко пъти:
ОРГАНИЗАТОРИТЕ, имате един кандидат в мое лице!
+ Бонус: Ако вземете мен, получавате един юнак доброволец допълнително! 

И аз имам една мечта.

Гледали ли сте филма „The Normal Heart“?
С Джулия Робъртс, Марк Ръфало, актьорът, който играе Шелдън в „The Big Bang Theory“ и още много други. Ако някое от имената е на ваш любим актьор, гледайте го! Ако никое не ви говори нищо, гледайте го! Ако мислите, че нищо от това, което ще напиша, няма да ви събуди интереса, гледайте го!

Филмът е история за любовта. Като онази човешка любов в „Still Alice“ например. Любовта към живота, към хората, познати или не. История за борбата. Ежедневната такава.
Във филма е разказана една от най-силните любовни истории, поне за мен. От онези, в които наистина се бориш, а всеки миг отчаяние, е година по-малко щастие, споделено с любимия.
the-normal-heart-750x600
Чудя се защо никой не разказва, не пише, не говори за появата на ХИВ/СПИН с човешки истории. Тепърва го виждам в този филм и в Pride, за който вече писах. Защо хората неглижират факта, че гаснат човешки животи и се късат човешки съдби. В тази история хората, носещи етикет „различен“, „хомосексуален“ не заслужават да бъдат спасени. Дори не заслужават да се търсят начини за лечението им. Тези хора не заслужават дори да бъдат чути.
Защото е по-лесно да продължаваме да ги изолираме в лабиринта на стереотипа за тях. (Тук една малка задачка за всеки четящ текста: Какъв е вашият стереотип за ЛГБТ хората? Обсъдете го със себе си. Поне.)
Стереотипът, който така не харесвам за ЛГБТ хората, който понякога изглежда много по-удобен и лесен и за тях самите и за останалите. Ще видите как изглежда в една от сцените на първата среща между лекарката и момчетата.

И ако си мислим, че днес сме с толкова отворени умове и сме широко скроени, защо сбръчкваме чело или извръщаме очи, когато видим човек, показващ своята принадлежност? Защо се забавляваме със същността на хората, различни от „нормалното“? И всеки от нас си носи в джоба по едно тесте с лепящи се бележки, които слага на всеки: „шишко“, „гей„, „боклук“ и много други. Всеки има богат и цветен речник за различните.
human-label-11
Споменах за любовната история. Не е ли за всеки любовта причината за щастието, а щастието – смисълът на живота ни? Поне за мен е така. А колко често съдим различните, оправдавайки се с децата, които не би трябвало да виждат мъж и мъж или жена и жена, хванати за ръце? Имаме самочувствието да осъждаме другите за това, че са щастливи, в мир със себе си, и желаещи да го изразят по стандартен начин. Но стандартите за различните са други. Те нямат право да са щастливи, да се наслаждават на малките радости в любовта. Спомнете си или се замислете как ви препуска сърчицето, когато любимият човек ви хване за ръката. И с каква гордост държите всеки път тази ръка, а?! Любимо чувство, знам. Любимо на всеки. Защото е човешко.

Днес има лечения, някакви. За диагнозите, които лекарите поставят. Но си мечтая все повече хора да бъдат излекувани от предразсъдъците си. В списъка на архаизмите да бъде думата хомофобия. И всякакви фобии. Без омраза. А все повече любов. Любов към живота, защото животът е за любов. Обичайте!
И оставете вкъщи тестето с листчета и етикети. Не са ви нужни, ако носите усмивка!