Първи гост-автор с разказ за моя преживяна история. С чорап.

ЧОРАП.

Част първа

„Ода за изгубените души“

Аз съм сив на черни сърца, малко скъсан на петата и от сто процента памук. Мира ме изгуби преди две седмици и от тогава е малко тъжна. Аз съм много много близо, просто съм паднал под леглото, но тя не знае и все още ме търси. Сигурен съм… Вечер виждам как самотно се стъпват краката й по пода и колко меланхолично се свиват пръстенцета й, докато тя обува онези отвратителни  розови ментета, купени във всичко по един лев.

Мра, зя , ги! Мразягимразягимразягимразягимразягимразяги!

Те не разбират че трябва да оставят кожата й да диша, да се страят да са леки и удобни, и никога, никога да не миришат. Глупави позьори с пръсти! Мислят се за много оригинални, а пускат боя, като ги перат. ХА-ХА-ХА. Дано избледнеят и тя ги изхвърли в коша за боклук.

А как ми липсва брат ми оу оу оу… Заедно сме още от рождението ни. Близнаци. Онова, което казват за близнаците е напълно вярно – имаме специална връзка помежду си. Даже сега го усещам как седи самотен и смачкан в чекмеджето с чорапите. Всички си имат другарче, само той не. Ау ау ау… и се чуди : “ О, братко, къде си?“, а аз съм тук и чакам да ме намерят. Но скоро, скоро трябва да е. Потънал съм в прах, значи ще дойде време за чистене. Най -много още месец. Месец и половина в най-лошия случай. А тогава – О, радост, ще бъде – о, веселие! Точно като в деня, когато ни купи. Помня го сякаш беше вчера. Тя дойде в магазина с блуждаещ поглед и празно гледаше рафтовете. Но после видя нас с брат ми, и в миг очите й светнаха. Никога няма за забравя този момент. Почувствахме се толкова желани и обичани. С такава нежност ни докосваше и щом се прибра веднага ни обу. Ние, разбира се, я прегърнахме, колкото можем по-силно, та и тя да усети обичта ни. А после сгрявахме краката й и пазихме от студеното докосване на лошия твърд под. А колко нови приятели си намерихме! Зелените, Виолетовите, Черните, Белите, Онези на котенца, Тези на ромбове, Шарените, двата чифта Дебели Вълнени, изплетени от баба й, и още и още… С маратонките се намразихме веднага и често се карахме. Кецовете също не бяха цвете за мирисане. Такива едни разлигавени и прости. Официалните обувки бяха много възпитани, но брат ми и аз често имахме усещането, че гледат отгоре на нас, а от други чорапи съм чувал, че само с Черните се разбират. Но любими са ми Ботушите. Те са прями и откровени и имат страхотно чувство за хумор. Един път Десният какъв виц ми разказа, щях да се скъсам на палеца от смях! Но вече няма смях. Има самота  и мъка…

О, Мира, намери ме!

Част втора
„Където всички надежди се сбъдват“

ООООООООООООООООООООООООООООООО КОЛКО СЪМ ЩАСТЛИИИИИВ И КОЛКО СЪМ ДОВОЛЕН ОООООО КОЛКО СЪМ ЩАСТЛИВ И КОЛКО СЪМ ДОВОЛЕН…

Намери ме. Само след три месеца – НА – МЕ – РИ МЕ!

Вече бях изгубил надежда и бях потънал в отчаяние, даже си помислях дали няма да дойде някой мишок, за да ме завлече в дупката си и да ме изгризе до смърт само и само, за да се свърши. Но учудващо, не. Явно тук мишки няма. Или може би хлебарките са ги изяли. Но както и да е… Аз спях мъртвешки сън, но вече съм пробуден! Спасението дойде благодарение на една тенис топка, която, подскачайки, влетя в мрачното ми съществувание и накара Мира да погледне под леглото. А дори не знаех, че тя играе тенис! Може да е нещо ново. Хората често се опитват за запълнят празнините в душите си, оставени от липсата на някой важен,  чрез безсмислени игри и забавления.

Но сега съм тук! Тя ме сложи най-отгоре върху купчината в коша за пране и сега ме носи при пералнята. Отново ще вкуся от сладката свежест на праха без фосфати, но с нови подобрени активни съставки за едно дълбоко и лесно изпиране. Нямам търпение!

Част трета
„Къде съм?“

Къде съм? И защо е толкова тъмно? Лежа на плочки, а те са студени и мокри. Долавям слаба миризма на мухъл. Добре, добре, спомни си, спомни си, ти беше в пералнята, плуваше във водовъртежа и се опиваше от вълшебството на живота… После, какво стана после? Програма за сушене. Сигурно съм заспал от топлия  бриз след хубавата баня. Но къде съм сега? И защо имам котешка козина по себе си? Шшшш,ТИХО,мисля,  че не съм сам!

Но това е котка! Донесе още един нещастник като мен и го сложи наблизо.

Хеееей!

Хееееей!

ХЕЙ, Чорап! Знаеш ли къде сме?

Не отговаря. Може да е още в шок, горкият. Ох, защо ли ми стоварва небето толкова страдание? Да не би да съм мъртъв и това да е адът? Или пък съм бил много лош в миналия си живот?! Може да съм бил чорапогащник и да съм пускал бримки! Не,не,не не ми се мисли за това. Искам само да ме намерят и да си ида у дома….

Част четвърта
„there is no place like home“

Ама какво е това?! ААААААА ЗАСЛЕПЕН СЪМ! А, просто някой е светнал лампата.

Лампата! Хораааа хорааааа ето мееее етооооо меееееее! Вижтемевижтемевижтемевижтеме ВИЖ – ТЕ МЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Чорапът до мен се е свестил, хей, Син, крещи с мен, хайде! Знам, че не ни чуват, но може би този път ще успеят.

Добре, забелязаха ме. Нас. Момиче със сърдито лице. Говори си сама нещо за котка на име Мима, майка й, лоши навици и бой. Не разбирам какво тук общо има майка й.

Но момичето изчезва.

Хей!

Върни се!

Хеееееей!

Не ни оставяй тук!

Нееееееееееееее…..

 

 

 

Тя се връща се и води някого. Момче. Той клати глава в отрицание.

След това идват и си отиват още хора и още хора…Боже нима всички те са изгубили чорапите си?! Колко болка, Боже, колко болка!

А ето я и Мира.

Мирааааааааааааааааааааааа!!! Миренце! Миреченце!

Ела и ме вземи и  никога не ме губи отново,чу ли?

НИКОГА!..

КРАЙ

Благодаря на Алексей Честният за страхотния разказ, в който превърна едно мое банално и битово преживяване с чорап. 


И един любим тематичен клип от мен: 

Advertisements

2 thoughts on “Първи гост-автор с разказ за моя преживяна история. С чорап.

  1. Хей, това е много добро и оригинално, поздравления за автора! Всеки има подобни преживявания :D.. Блогът ти е много интересен 🙂 Вече има какво още един, който да следя 🙂

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s