От Аналгин глава не боли

Макар още да усещам кънтене в главата си, бързам да пиша, за да успея да предам оптималното количество от кънтенето и в душата ми.
Дългоочакваният концерт на Аналгин. Промо на дългоочаквания им нов албум и още по-дългоочакваната среща със страшни музиканти.

Толкова емоционално събитие не съм преживявала отдавна и се чудя от къде да започна. Хронологично първата приятна емоция беше залата. За първи път влизам във Военния клуб в София и вътре си е доста приятно. Обстановката предразполага към нещо леко по – изискано. И то беше такова. Сякаш несъвместимо, но така хубаво и добре се получи посрещането в точно такава среда. Не беше претъпкано, нито имаше прекалено глъч. Възпитана публика, макар на няколко пъти, особено по време на подгряващата банда, да си беше баш моментът за яко пого.

А, да, подгряващата. За първи път чувам и виждам Fyeld, но израдваха доволно с прилична палитра от парчета, авторски и кавъри, и луд вокалист със зелена брада.
И като на всеки концерт, времето си препускаше, и час след началото сцената беше префасонирана и засияха много лъчи цветна светлина, а тържественото посрещане на Аналгин се случи под звуците на мелодията от „Карибски пирати“. Парчетата бяха предимно от новия албум, разнообразени от най-известните отпреди години такива, както и кавъри.

И ако някой все още се съмнява, ще го кажа, за да се знае: Звезди има най – страхотният глас у нас. Че и не само. Особено си пролича, докато пееше парчета на Дио и Ози. Китаристите си имаха забавна игра на сцената, а барабанистът така ме изуми. Направи страшно соло, сякаш бях сред публиката на последната сцена във филма „Whiplash“. Да, беше толкова добро! И знам, че вече съжалявате, че не сте присъствали на концерта.
Имаше и не малко забавни моменти: фотографът – пластелин, който в опитите си да запечата всеки як кадър, се разтичаше, разтягаше, катереше и всичко възможно във всички възможни пози. И любимият колега Буги Барабата, който изникна някъде отзад, за да се поклони на своите колеги. Абсолютен мачовски жест, признавам!
О, освен всички нови и стари парчета и кавъри, тази вечер пяхме и „Happy Birthday“ на един чуждестранен младеж на балкона, който бе избрал да отпразнува личния си празник с Аналгин и с нас.
Това е най – добрият начин за празнуване и на други годишнини, защото само човек, който е чакал месеци или години, за да чуе една-единствена песен и да преживее такава емоция, знае как се разтяга лицето му в огромна усмивка, а сърцето му… то тупти от обич!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s