„Whiplash“ или емпиричното познание на критиката

Вдъхновена от най – новия блог за филми в родното блогърско пространство, чийто последен пост е посветен на филма „Whiplash“, си пуснах и въпросната лента.

Какво ме впечатли? 
– Конфликтът. 

Този така познат емпирично конфликт.
Той ни съпътства или по – скоро ни обръща като малко камъче каруцата всеки път, когато сме поели към някоя дестинация.

Конфликтът може да е с родителско тяло, което както знаем не пести критики, и с право.
Конфликтът може да е и с учител в гимназията или преподавател в университета. Когото и да сложите като социална фигура на мястото, все ще се получи.

Критиката, след като съм преминала през няколко, които са срутвали целия мост, по който вървя, кара обектът й да скочи в реката или да си построи нов мост, а в най – добрия случай, той просто се научава да плува.

От ретроспективна гледна точка днес съм благодарна на няколко човека, които не са пестили критика:
1. Учителката, която ме научи как да бъда добър оратор. А от ученето с нея никога не ще забравя следобедите в училище, репетирайки, поправяйки, грешки, връщане отначало за стотен път. И сълзите, които изпълваха и преливаха веднъж или два пъти очите ми.

2. Учителката по философия, с която се виждаме толкова кратко и за малко, но пълноценно, че не й остава време да размаха показалец.

3. Майка ми, която продължава да ме напътства и мъмри как да стана човек.

Дали този метод на критика, тактично мачкане, провокация, е успешен, все още спорим с приятели.
При мен действа.
Подейства и когато бях скъсана при небезизвестния Бондиков във ФЖМК. Толкова ме мотивира да докажа на себе си, че мога да назубря всички излишни неща за прословутия изпит по статистика, че рисувах цици с и без зърна, за да запомня визуално иначе скучните понятия.

Е, поправяйки 2-ката на 6-ца (не се хваля), си доказах, че мога да запомням и скучни неща, че мога да се пречупя и най – важното, че това са моментите от живота ни, които ще се открояват в морето от розовост и спокойствие, но които ще ни превърнат в борещи се, можещи и най – вече познаващи своите възможности хора.
А те по – скоро са толкова големи, колкото ние им позволим да бъдат.
Нещо като sky is the limit!

Advertisements

One thought on “„Whiplash“ или емпиричното познание на критиката

  1. Pingback: От Аналгин глава не боли | Светът на Мира

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s