Святсепшън: „Светът на Софи“ в „Светът на Мира“

Удоволствието от препрочитането.
Едва последните 2 седмици го усетих. Макар да имах откъслечни спомени за любимата си книга „Светът на Софи“, преживях всичко отново.

Разликата беше като да се живеят два различни живота.
Различни приоритети.
Различни гледни точки. 

Първият ми досег с книгата бе преди 4 години, подготвяйки се усилено за матурата по философия. Това бе най – добрият материал за теоретична подготовка, който се възприема лесно, подправен с приятни примери. А художествената част улеснява четенето и запомнянето.
Е, тогава явно не съм обърнала никакво внимание на историята за живота на Софи. Или по – скоро за света й. (Нищо няма да издавам, може да продължавате с четенето по – надолу!)
Тогава изчетох книгата за 3 дни, часове наред четене, водене на записки. А резултатите по – късно: почти изписана тетрадка с история на философията, взета почти отлично матура по философия и любима книга.

Ако някак случайно сте пропуснали заглавието, поправете се!
„Светът на Софи“ е за историята на философията, историята на човечеството, на планетата, на разума, поставяща безброй въпроси за настоящето и бъдещето.

Едва ли има нещо случайно в това, че избрах блогът ми да се казва „Светът на Мира“. Но това се случи несъзнателно, а едва 2 години след създаването му осъзнах как подсъзнанието ми е сътворило най – доброто име, аналогично на най – добрата книга за мен.

Книгата е за всеки от нас. В нея може да се намери съкровище или просто огледало за света около нас. А историята на героите в нея е вълнуващата част, с която очарова талантливият норвежки автор Юстайн Гордер.

Реклами

Stand-up Comedy with Sabaton \m/

Буба лази. Некадърник. 
И още много други приятни думички на български, произнесени с шведски акцент.

Озовах се почти непланирано на концерта. Само ще кажа, че трябваше с този билет да съм на Skrillex, НО благодарение на организаторския талант, концертът бе отменен за неопределено време и място, а аз не дочаках повече побутване, за да го сменя за билет за Sabaton.

Знам им точно 2 песни, които съм слушала по Z-Rock.
Сега им знам 4-5, но най-вече знам, че са в списъка с любимите банди. И единствената любима пауър метъл такава.

Въпреки че не харесвам пауър метъл. Но Sabaton са различни. Няма ги досадните високи тонове, врещенето, което и мъже и жени вокалисти в пауър бандите правят.
Има и нещо повече –  историческите текстове.
Контактът с публиката. Това е единствената банда, която има такъв истински, лесен, забавен контакт. И така трябва да бъде. Искрено. Така се печелят фенове и се пълнят с любов и щастие сърчицата. Залите също.

И не слушайте какво говорят хората, нито се доверявайте повече на предразсъдъците и стеротипите. Хеви метълът е за всички и е за да усмихва хората. Който е бил и чул думите на Йоаким, знае.

Искам, искам, искам пак да отида на техен концерт. Без подгряващи, които да бавят удоволствието от най-якото изпълнение на живо и най-добрите стендъп комеди паузи между парчетата.

Благодарности на организаторите от BGTSC, които се справиха успешно с мисията концертът да протече по разписание, да няма проблеми и въобще нещата да се случват естествено, с лекота, за да бъдат доволни всички! Браво!

За умните зъбки и въпросите

За пореден път днес на публично място ме попитаха дали ще ходя на зъболекар. Не спира да ме учудва, че този въпрос ми се задава винаги, когато нося със себе си четка и паста, или докато си мия зъбите в обществена тоалетна или в офиса.

Честно казано ме дразни. Един и същи въпрос. Една и съща представа за миенето на зъбите.
Погрешна. Зъбите не се мият само сутрин за свеж дъх или само вечер, или и двете. Както и само преди зъболекар.

Когато преди месец бях на посещение при моята зъболекарка, я запитах:
Как така зъбите различават сладкото и шоколада и започват да болят!?
Отговорът беше, че всичко, съдържащо захар – плодова или не, съдържа киселина, която при попадане върху зъбите, започва да разгражда. А и не само захарта.

Разбрах още, че напитките оцветяват зъбите. Такива като чая, виното, кафето, какаото.

Е, има и решение, много лесно, а даже вече и изключително приятно за мен самата:
Миене на зъбите след всяко хранене. А след консумация на плод, изплакване с вода.

Това е резолюцията ми за цял живот, която започнах тази година.

И не задавайте подобни въпроси, а променете представата си и най – вече навиците.

Ще си спестите посещението при зъболекаря по здравословни причини.
Аз бих навестявала моята, защото е добър, усмихнат и изключително мил човек.

П.С. Марш да си измиете зъбките! За да се усмихвате още повече!

Класацията за барове каца на „Терминал 1“

Най – яката класация за барове се завърна, директно кацайки на „Терминал 1„:

ДОСТЪПНОСТ  -> 5/5
Барът е на пъпа на София, даже барът е пъпът на София, ако питате почитателите на качествена музика, добро обслужване и креативна клубна атмосфера.

ОБСТАНОВКА  – > 5/5
Достатъчно голямо, завъртяно, интересно с тематичен интериор.

БИРОРАЗНООБРАЗИЕ – > 4/5

ХРАНА – > 2/5
Хрус-хруски.

ПЕРСОНАЛ – > 5/5
Шарени, татуирани, усмихнати, какво да иска повече човек!

ЦЕНИ – > 5/5

ИГРИ – > 3/3
Аркадни игри и джаги в достъпно, широко пространство.

ПУШИ ЛИ СЕ – > 1/1
Поредният бар за пример без тютюнев дим!

ГАРДЕРОБ – > 1/1
Има, има, има. С прекрасни момичета, а брандираните гривни с номерца си заслужават да си зарежа якето, стига да не беше зима и под нулата. ( Не го правете, моля, защото ще ме подведат под отговорност за агиитация към кражба 😀 )

ТОАЛЕТНИ – >5/5

СУМА: 36/40

Барът – отличник е „Терминал 1“ не само заради високите оценки, а и защото е мястото, което подкрепя и развива българската сцена за алтернативен рок и не само. Това е най – добрият бар за клубни концерти!

Благодарности на Найден Върбанов и Златан Деков за събиропреживяването.

„Whiplash“ или емпиричното познание на критиката

Вдъхновена от най – новия блог за филми в родното блогърско пространство, чийто последен пост е посветен на филма „Whiplash“, си пуснах и въпросната лента.

Какво ме впечатли? 
– Конфликтът. 

Този така познат емпирично конфликт.
Той ни съпътства или по – скоро ни обръща като малко камъче каруцата всеки път, когато сме поели към някоя дестинация.

Конфликтът може да е с родителско тяло, което както знаем не пести критики, и с право.
Конфликтът може да е и с учител в гимназията или преподавател в университета. Когото и да сложите като социална фигура на мястото, все ще се получи.

Критиката, след като съм преминала през няколко, които са срутвали целия мост, по който вървя, кара обектът й да скочи в реката или да си построи нов мост, а в най – добрия случай, той просто се научава да плува.

От ретроспективна гледна точка днес съм благодарна на няколко човека, които не са пестили критика:
1. Учителката, която ме научи как да бъда добър оратор. А от ученето с нея никога не ще забравя следобедите в училище, репетирайки, поправяйки, грешки, връщане отначало за стотен път. И сълзите, които изпълваха и преливаха веднъж или два пъти очите ми.

2. Учителката по философия, с която се виждаме толкова кратко и за малко, но пълноценно, че не й остава време да размаха показалец.

3. Майка ми, която продължава да ме напътства и мъмри как да стана човек.

Дали този метод на критика, тактично мачкане, провокация, е успешен, все още спорим с приятели.
При мен действа.
Подейства и когато бях скъсана при небезизвестния Бондиков във ФЖМК. Толкова ме мотивира да докажа на себе си, че мога да назубря всички излишни неща за прословутия изпит по статистика, че рисувах цици с и без зърна, за да запомня визуално иначе скучните понятия.

Е, поправяйки 2-ката на 6-ца (не се хваля), си доказах, че мога да запомням и скучни неща, че мога да се пречупя и най – важното, че това са моментите от живота ни, които ще се открояват в морето от розовост и спокойствие, но които ще ни превърнат в борещи се, можещи и най – вече познаващи своите възможности хора.
А те по – скоро са толкова големи, колкото ние им позволим да бъдат.
Нещо като sky is the limit!

Нов блог за кино, благодарение на г-н Здравчев!

Изключително щастлива съм, че в приятелския ми кръг се излюпи още един чуруликащ блог! Блогът е на Симеон Здравчев а.к.а Мони. В него ще можем да четем за филми, които си заслужават гледането и обсъждането, представени през критичния поглед на г – н Здравчев! Успех и много вдъхновение, Мони!

Пушенето е полезно за твоето здраве

Истории в снимки

Ако досега не сте разбрали пушенето е полезно за здравето ви. Полезно е, както за децата, защото отваря нови места в детските градини, така и за възрастните, защото чрез пушенето внасяте своите осигуровки за пенсии. Пушенето ще реши всички ваши проблеми и няма нужда да мислите за НОИ или за сигурността на частните пенсионни фондове, защото вероятно няма да доживеете до тогава.

Именно това ви казват новите реклами на Булгартабак. И ако това беше рекламна кампания на една частна компания нямаше да има чак такъв проблем. Проблем обаче е участието на държавни институции в лицето на „Министерство на финансите“ и „Агенция Митници“. Според маркетинговите хора, създали тези реклами, кампанията ще имат успех, защото се говори за проблема, наречен контрабанда. Според мен обаче, това са поредните пари дадени на вятъра от държавните институции, за да подкрепят един вреден за всеки от нас бизнес.

Вместо парите, дадени за тези реклами, да отидат за отваряне на нови детски градини…

View original post 258 more words

Да счупим лошото

Гледали ли сте Breaking Bad?
Ако да, и аз.
Ако не сте, имате зелена светлина да го направите.

Добре, това преди малко прозвуча като не много добра реклама на банка или нещо за кредити.
И все пак филмът е наистина добър.

От нещата, които много хора около мен гледат и точно затова не проявявам желание да последвам примера им. Сякаш не искам да загубя своето време за нещо дълго например 5 или 10 сезона или 1500 страници, защото много хора са решили да го направят. Искам да направя избор, чийто наклон не е повлиян от нечие мнение. Но това е почти невъзможно.

Когато изгледах и последния епизод на филма бях обичайно за такъв момент тъжна. Разделях се със забавни, откачени, зли и добри герои, гениални образи, интересни научни факти, запомнящи се реплики, култови кадри и пр.

Минута по – късно си казах, че:
Аз съм щастлива, задето живея точно тук и сега, в това време, в което се раждат  гениални истории и поредици, и в страна, в която все още можем да се радваме на торентите.

Ако бях гледала нещо подобно преди години, докато бях в гимназията, щях да се запаля и по химията и физиката, или поне щяха да бъдат доста по – интересни от практическа гледна точка като науки. Това им липсва на часовете по скучните за повечето точни науки, а именно теорията, простичко и гениално употребена на практика. 

*** Да счупим лошото се роди като един от многото варианти, които видяхме в българските субтитри за превод на името. „Опасно лош“ и „В обувките на сатаната“ са част от тях, но „Да счупим лошото“ звучи универсално. Ако искате да забиете някоя мацка, като я поканите на епизод от филма, пробвайте фразата: Искаш ли да счупим лошото? / Да чупим лошото, а?

Пишете ми за резултати и ГЛЕДАЙТЕ филма! А тук може да гледате филма на VICE за истинския Уолтър Уайт.

Хубава 2014, която смятам да продължа и да напиша още по – добре през 2015

The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2014 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

A New York City subway train holds 1,200 people. This blog was viewed about 3,700 times in 2014. If it were a NYC subway train, it would take about 3 trips to carry that many people.

Click here to see the complete report.