Как изглежда моят 8-ми декември в ретроспекция?

Преживях и последният си 8-ми декември. По план е последният от бакалавърския ми живот на студент, а и се надявам да си взема медийното право и да съм завършила успешно, защитила дипломна работа, че и записала магистратура, когато преживявам следващия 8-ми декември, година по – късно!

Изживях е по – точната дума. Не съм фен на преживяването. Нито на препиването. На нищо прекалено. Защото после боли глава, стомах, сърце или други крайници и началници.

Ретроспективно погледнато, отбелязването на този ненужен и неадекватен на сегашната студентска общност празник, е било отчасти куриозно и от повече части скучновато, но и разумно пестеливо. Да видим:

Първият такъв празник завърши в спешното. (Ех, че актуално!). Не само в спешното, но и цялата вечер си беше една такава нетрадиционна. Отбелязах я с напълно непознати, на място, на което за първи път ходя. А, бе, ако има баща на сефтетата, ей тоя 8-ми е бил! Май диагнозата бе пукната или цицинеста глава, не помня, но не беше моята. Доста възпитателно събитие: не вдигай и не върти някакви други хора, докато сте пили, защото подът винаги е по – твърд от главата ти, а и него не го боли!

Вторият 8-ми започна с план за посещение на поне 2 места, но започна, продължи и завърши просто в бар „4 стаи“ в камерен състав. Доволно и скромно.

Предпоследният празник се проведе в така познатия и обичан Мир Хостел. Домакинствах аз, а гостите бяха събрани от около 3 компании. Това си бе голямо предизвикателство, защото навлизането в личното пространство, бързото опиване и споровете лесно стават причина за изненади и бързи опознавания между участниците, виновни или не. Чистенето и миенето е другото удоволствие, съпътстващо махмурлийската сутрин.

Та-да-да-дам:

Дойде ред и на така чаканото осмодекемврийско застрояване! Даже и малко заскрежаване, защото снеговалеше : )
За щастие Строежа отвори отново малко преди този, паметен за историята и безпаметен за днешните студенти, ден. В изключително съкратен, но борбен състав, заехме стартова позиция в новия бар. Бири, шотове, музика, джаги, обичайните забавления, тук – там някой познат. Почти като в доброто старо време, само дето този път сравнявахме „преди“ със „сега“. А разговорите за това, че вече сме стари, бяха в повече.
От мен да знаете:
тези разговори може да заглуши само и единствено Негово градусово величие Алкохолът!

По повод зловината, че и бар Петък затваря след 2014-та година, решихме да го уважим с присъствието си. Там обичайната уютност. Който не се е разписал, да тича, че с 2014 си отива още едно прекрасно място. Където между другото имах най – нелюбовния и биреносен 14-ти февруари преди 2-3 години.

И тъй!
8-ми декември нямаше да е толкова як, ако не беше празникът на Св. Анна на следващия ден, която ни почерпи доволно с присъствие и шотове : )

Единственото хубаво на тази дата е, че се помни, за да мога да помня и къде съм прекарала малка част от студентските си вечери с приятели : )

За пропусналите: Бъдете така добри да се явите за по наздравица в удобно време за Вас и при първа възможност в Мир Хостел!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s