Символите на града на Мира (и любовта)

Когато съм човек, живял поне 18 години в малък град, няма как да не ми липсва нещо. На мен ми липсваше в повече. Културни събития, театър, цветни и артистични хора, подходящи барове и като цяло барове, а не дискотеки. Липси на едно се запълват временно с други неща. Повече книги, повече чат, училищни дейности, пътувания. Докато един ден заявявам пред себе си и приятелите си, че това задушно място ми е тясно.

Клишетата в малкия град са преобладаващи качествено и количествено.
В големия град също има клишета, но те могат да се избегнат. В София деградацията е само за тези, които носят в себе си непоносим от предишните местообитания товар. Тук хората – клишета са по – лесно различими, защото има много, които не са. Да, тук е място, събиращо всякакви, всички, достатъчно, понякога повече (особено в градския и на опашката в магазина). Тук бързо свършват билетите за театър. В Нощ на театрите почти няма места. Но пък има не само Нощ на театрите, а Нощ на музеите, Нощ на литературата. Тук нощите са различни. Определям ги аз. Аз и моите нови приятели. Не, че старите също не са тук. И те успяха да смелят навалицата, както и тя тях.

София е мястото на новите приятелства и на продължаващите стари  такива.

Тук е мястото, където мога да пробвам бира, ром, ром с кола, мента, мента с мляко, греяно вино, домашно греяно вино, вино в парка, бира в парка. Бира за 10 лв. Мога да опитам Хималайски чай и после да го приготвям вкъщи, канейки приятели в измислен Мир хостел, който всички обичат. А аз обичам тях, защото всички вярваме в нещо въображаемо.

Тук имам много възможности, но не неограничени. Защото все пак съм същият човек, подчиняващ се на морални норми, воден от семейни и не чак толкова ценности.
И все пак пробвам трева, няколко пъти. Не е толкова яко, нито задължително ставам наркоман. Не ставам и по – яка. Защото има и по – яки неща.
Като събитията, които се чудя как да наредя, за да видя възможно най – много. Като концертите, за които рядко плащам, защото съм истинска късметлийка.

Тук е мястото на метаморфозите. И не е задължително да стана пеперуда. Мода да стана  писател, артист, журналист, юрист. Но няма да остана в пашкула, а дори и да съм гъсеница, то ще съм доста по – красива, обогатена житейски и емоционално.

Тук е мястото на странните мечти. На първата или на истинската любов. Тук е мястото, където ще се татуирам и повече от година след това още никой освен аз и приятелите ми няма да знае. Тук е мястото, на което не нося етикет на челото си. Тук съм анонимна, но не и незначителна.

Тук съм значима и имам глас, защото крещя за поредна вечер на протестите. Тук играя с фризби на голям булевард, докато тичат деца и кучета. Песни и танци, игри. Големият град, какъвто никой не си представя. Тук се разграждат предразсъдъците, както кока – кола разгражда. Това все още не съм го порбвала.
Има джънк фууд в повече. И се радвам, че съм живяла почти на село с еко храна. И тогава оценявам и какво имам. Осъзнавам се сред хората и мястото. И обичам повече, понякога и мразя. Дисонанси, сезони, по – студена зима и идва ред на греяното вино, което допреди София не бях вкусвала.

Защото символът на София са сефтетата. Любима дума и любимо място. Тук се обичам!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s