Куклен театър, „Хъшове“ и аплодисменти за Чочо

Вчера, петък 28.11.2014, беше най – шантавият и пълнознателен ден от доста месеци насам.

Една част прекарах в любимия си факултет, за да науча какви презентационни умения са необходими, за да се справя блестящо при представянето на предстоящата ми дипломна защита например. Благодарностите и поздравленията са за инициаторите от Българското дружество за връзките с общствеността, а лекторът, който зае почетно място в списъка с хората, които ме вдъхновяват, е Росен Бъчваров.

Последва неочакван куклен театър на Коледния немски базар. Не бях присъствала на подобно нещо от детските си години и се забавлявах от сърце. И съвсем като дете. „Трите прасенца“ бе представена от млади мъж и жена, изключително талантливи. Препоръчвам!

Последните часове на вечерта преминаха в Народен театър „Иван Вазов“. „Хъшове“ с адаптацията на Александър Морфов. Спомням си, че речта на Странджата ми се падна на кандидатгимназиалния изпит. И е имало защо. Години по – късно щях да гледам неповторимото произведение и щях да скърбя за Македонски, за актьора, който допреди година играеше Македонски. Това е нещо, за което ще съжалявам  доживот. Не успях да видя любимия си актьор, вдъхновител и най – талантливияч герой от детството ми.

Извод: Никога не отлагайте да видите, чуете, направите нещо любимо, нещо скъпо за вас, оправдавайки се, че сега нямате време или друг ресурс не ви достига. Никога не се знае дали утре няма да е твърдо късно. Защото има неща, които се случват и то безвъзвратно.

Тъгувайки за Чочо, се опитвах да си представя как той се движи в дрехите на Македонски, как говори и се смее. Почти невъзможно да заместиш тленното пространство с фикция. Липсва ми. Повече от човек, когото съм познавала и много повече от всички хора, които никога не съм познавала. Необяснима привързаност, която обаче не държи да бъде обяснена. След постановката всички ръкопляскахме и някои плакахме. Ръкопляскаха и актьорите. За Чочо.

За човека, чиято енергия е толкова силна, че не е необходимо да го познаваш, за да го чувстваш близък и да ти липсва! 

Advertisements

6-ца от тотото с бар №6 „Родерик“

Класацията на баровете е като тото 6 от 49 или 6 от #колкотобаращеможемдапосетим. Шести поред, но не и случайно, бе посетен бар „Родерик“.

ДОСТЪПНОСТ  -> 3/5
На любимата улица „Шишман“, номер 27.

ОБСТАНОВКА  – > 5/5
Шестица от тотото, защото има и втори етаж, на който често свирят талантливи музиканти. Създава усещането за място, което може да ти е втори дом и ти е хубаво, че цяла вечер може да се забавляваш с музика, бира и весели разговори!

БИРОРАЗНООБРАЗИЕ – > 3/5

ХРАНА – > 2/5
Не сме опитвали, но слуховете разказват за приятни хапки и деликатесни плата към изтънчените питиета.

ПЕРСОНАЛ – > 4/5
Когато има смях около и зад бара, няма начин хората да са без чувство за хумор => готин персонал.

ЦЕНИ – > 3/5

ИГРИ – > 0/3

ПУШИ ЛИ СЕ – > 1/1
Не!

ГАРДЕРОБ – > 0.5/1
Закачало-окачалки.

ТОАЛЕТНИ – >1/5
Обща и неприятна, дано е било временно.

СУМА: 22.5/40

Бар Родерик е от малкото места, на които сме били, които създават усещането, че си пием бирата не за първи път там, а от ‘гат се помним. Сиреч харесва ни!

Благодаря на г – н Върбанов и г – н Петров за събиролюбенето и съ…всичко! 

Татуисти разказват вицове на ден 3 от „Week And Festival“

Ако се чудите, какво изпуснахте на третия ден от Week And Festival 2 в,  ще ви кажа:

1. Впечатляваща и леко страшничка изложба „Skull Art“ на Велко Векилски и Александър Демирев от The Ink Files Tattoo;
weekandfestival2 2. Прожекциите на автентичните версии от 20-те години на „Кабинетът на Доктор Калигари“ и „Носферату“
3. Късометражният дипломен филм на Борис Николов „Услугата“;
weekandfestival424. Татуисти, които разказват вицове (и не само!).
weekandfestivalИ, защото събитието ме превърна във верен фен, заради лекотата, с която всичко се случва и духът на айляка, ще издам една малка тайна, в която бяхме посветени само присъстващите, ОЧАКВАМЕ СКОРО  прожекции на филми, които няма къде другаде да се видят.
Препоръчвам моята тактика:
СЛЕДЕТЕ СТРАНИЦАТА  : )

Сефтета на Week And Festival 2

Днес беше първият от трите дни на второто издание на Week and festival и нямам търпение за оставащите!

По – рано днес се порадвахме на забележителни кадри от 1997 година в култовия и любим бар „Строежа“, новината, за чието затваряне, ни съкруши, но за всеобща радост барът ще отвори врати след точно 3-4 дни!

X-energy Crew представиха своето разбиране за света чрез танците си, докато пийвахме по бира и сангрия. След това се озовахме в студиото на Боян Бочев и предаването му Shuffle, докато той разговаряше с момчетата от Bears and Hunters. И за да ви хване още повече яд, че сте пропуснали първия ден (имате 2 дни да се поправите!), публиката чу парче на бандата, което съвсем скоро ще зазвучи и по нашите най – добри радиа.

Утре в събота предстоят танцов театър и група за импровизирана музика. И защото представено по този начин звучи малко абстрактно, то присъствието на събитието ще поизясни и материализира очакванията : )

В неделя, за тогава се вълнувам най – много, програмата се състои от изложба под надслов „Skull Art“от The Ink Files Tattoo, а за да бъде завършекът на вечерта наистина страшен, ще има и 2 хорър филма от 20-те и 30-те години!

И защото в заглавието става въпрос за сефтета: 
За първи път пих сангрия.
И за първи път бях на такова яко място като по филмите!

Right choice = Wrong bar

Бар №5 е най – грешният бар. И дори и случайно и погрешка да се окажете там, то на втората минута ще се окаже, че сте се объркали. Освен ако не е толкова тъпкано, че няма място за една бира и една жадна душа.
The Wrong bar определено е от любимите не само защото има прекрасно име, не само защото съдържателите на заведението организират всяко лято фестивал, но и защото само там съм виждала как входната врата бива откъртена от пантите. И то няколко пъти за една вечер!

Ето и критериите с оценките:

ДОСТЪПНОСТ  -> 4/5
Намира се до Орлов мост. Най – лесно ще го намерите, ако сте тръгнали да раждате в Шейново, и междувременно наминете за по бира : )

ОБСТАНОВКА  – > 4/5
Няколко помещения, камина, бар, дървени чудеса. И лятна градина!

БИРОРАЗНООБРАЗИЕ – > 4/5
Жива бира за безсмъртие!

ХРАНА – > 5/5
Има обяд и то впечатляващ!

ПЕРСОНАЛ – > 5/5
Правилните хора на грешното място оценяваме с ПЕТИЦА!

КЛИЕНТИ – > 5/5
Всякакви хора сме срещали, но любим си остава човекът, който събори вратата няколко пъти : )

ЦЕНИ – > 4/5

ИГРИ – > 1/3
Джаги.

ПУШИ ЛИ СЕ – > 0/1
Да.

ГАРДЕРОБ – > 0/1

ТОАЛЕТНИ – >3/5

СУМА: 35/45

Заслужено The Wrong bar получава много добър резултат!

Благодаря на г – н Върбанов и г – н Петров за събиролюбенето и съ…всичко! 

В търсене на любимия бар IV

Един, че два, че три. Идва ред за номер 4! 

Барът в любимата ми класация, който ще представя е Ink.BAR, за който бях чувала много. Има литературни четения, предстоят и настолни игри. 

ДОСТЪПНОСТ  -> 5/5

До бул. Васил Левски, в тясна уличка „Славянска“, погрешка или нарочно, все там се стига.

ОБСТАНОВКА  – > 4/5
Просторно, интересно, без излишни елементи и разсейващи орнаменти. С хубави възглавнички.

АЛКОХОЛНО РАЗНООБРАЗИЕ – > 2/5
Според менюто, в което пишеше БИРА – 3 ЛВ, май няма много избор или го крият : ) За другия вид алкохол – следващия път.

ХРАНА – > 1/5
Предполагаеми хруски – да, за друго не знаем. Ние само пием.

ПЕРСОНАЛ – > 3/5

КЛИЕНТИ – > 3/5

ЦЕНИ – > 3/5

ИГРИ – > 2/3
Очакват се дни с настолни игри, които дават добри шансове барът да ни стане любим.

ПУШИ ЛИ СЕ – > 1/1
В добрите барове не се пуши!

ГАРДЕРОБ – > 0/1

ТОАЛЕТНИ – > 4/5

СУМА: 28/45

Барът е приятно място за разговори, защото музиката не е прекалено силна и шумна, а възглавничките са повече от удобни!

Благодаря на г – н Върбанов и г – н Петров за събиролюбенето и съ…всичко! 

Вълнения в „Нощ на театрите“

Вчера беше „Нощ на театрите“ и бързам да запиша нещата, на които ме научи този ден/вечер.

Добре е предварително да закупите билети за представленията, на които желаете да присъствате. Ще кажете, че то се знае, но има и такива есенни листа (отвеяни) като мен, които се сещат в последните часове, правят маршрута в последните минути и остават почти с пръст в уста.

„Мизантроп“ на Сдружение „КЛАС“ беше първата локация във „Фабрика 126“, но всички места бяха предварително запазени и не успяхме да се доредим. Лично за мен това бе сякаш най – желаната постановка, защото съм присъствала на впечатляващия „Кавказкият тебеширен кръг“ в НАТФИЗ, играна от класа на доц. Ивайло Христов, част от който участва и във въпросната „Мизантроп“.
Е, обещах си, че ще дойда след няколко седмици със закупени предварително билети.

Пътешествието продължи през Народен театър „Иван Вазов“, „Българска армия“, Театър 199, „Сълза и смях“. Последните надежди, че ще се вредим за места в публиката, на което и да е представление, се оказаха последните места в учебния театър на НАТФИЗ и в Сатиричния „Алеко Константинов“.

Двете думи, с които бих описала постановката „Код: Сазонов“ в НАТФИЗ, е когнитивен дисонанс. Почувствах се неприятно. Омерзена и не на място.
За мен театърът е последно останало чисто изкуство, имащо за мисия да съхранява и предава изконните ценности. Изкуство, което не бива и не се комерсиализира. И тази моя вяра и представа изключват едночасово+ разголване, показване на гърди в цяла светлина, съприкосновения между телата на актьорите и т.н. ( не ме разбирайте погрешно, нямаше сношения и подобни неща, но и да имаше, върхът на погнусата бе достигнат).
За мен театърът е като книга, но тази в „Код: Сазонов“ беше от онези панорамните детски книжки, но за възрастни. На зрителя не бе оставено и капка шанс да употреби въображението си. Всичко се казваше и показваше. А зрителят бе унизен. Жалко!
Надявам се вината да е в мен и да не съм разбрала просто идеята на авторите и актьорите. Надявам се, че театърът ни не се е профанизирал дотолкова. 

С тъга, омерзение и леко чувство на насилствена употреба, но и с надежда, че следващата постановка ще отмие срама, се насочих към Сатиричния.

Очакваше ме комедията „Волпоне“ с героите на детството ми Георги Мамалев и Антон Радичев. Много смях, истински театър, 10 различни индивидуалности в образите на персонажите и 400 – годишна актуалност на темата. За мен постановката се нарежда сред любимите и истинските. А аз за около 2 часа живях в света на героите, смях се с тях, чувствах с тях и не исках да се разделям.

И нещото, което ми върна надеждата, загубена по  – рано същата вечер, бе когато Георги Мамалев след края на постановката, усмири бурните аплодисменти, за да поздрави рожденика Тодор, който специално по повода бе довел своите около 20 приятели на театър, а не на кръчма, както традицията повелява.

Благодаря!

Един бар и един парадокс

Барове много, но само един не работеше с клиенти последната събота вечер. Представям ви БГ БАР!

ДОСТЪПНОСТ  -> 5/5
Намира се лесно – до Орлов мост : )

ОБСТАНОВКА  – > ?/5
Все още не знаем, защото тъкмо когато влязохме, ни бе заявено, че барът НЕ РАБОТИ С КЛИЕНТИ!

АЛКОХОЛНО РАЗНООБРАЗИЕ – > ?/5
Барът не работи с клиенти. Затова не знаем какво предлага. И най – вече на кого.

ХРАНА – > ?/5
Сигурно има. Но само когато работи с клиенти ще можем да узнаем тайната.

ПЕРСОНАЛ – > 1/5
Даваме 1 точка за персонала, част от който бе барманът тогава, ни уведоми, че барът не работи с клиенти.

КЛИЕНТИ – > 0/5
Не знаем какви са клиентите, когато барът работи с такива. Ние не бяхме допуснати, въпреки че в помещението имаше 4-5 човека, но явно не са били клиенти, а роднини или собственици. Или храната…

ЦЕНИ – > ?/5
И да имате пари, там не може да ги похарчите, защото барът не работи с клиенти.

ИГРИ – > ?/3
Не знаем, защото барът с клиенти не работи.

ПУШИ ЛИ СЕ – > ?/1
И да се пуши, като няма клиенти, нищо няма значение.

ГАРДЕРОБ – > ?/1
Кому е нужен гардероб, когато барът не работи с клиенти.

ТОАЛЕТНИ – > ?/5
Моля, прочетете по – горе. Тук се отнася същото.

СУМА: 6/45

Бих препоръчала бара, когато работи с клиенти, иначе не!

Благодаря на г – н Върбанов и г – н Петров за събиролюбенето и съ…всичко! 

*Срещу пари не пишем положителни материали, но срещу 1-2 каси биричка и безплатно влизане на концерти, може и да си помислим!

От бар на бар и сме в KANAAL

След като в първи епизод на новата рубрика ви представих NEU!BERLIN, дойде ред и на втория бар от поредицата, които сме и предстои да обиколим. Представям ви бар KANAAL:

ДОСТЪПНОСТ  -> 5/5
Намира се лесно – на бул. Мадрид №2 : )

ОБСТАНОВКА  – > 4/5
Интериорът е с изчистен дизайн, напълно в хармония със самодостатъчността на бирата в чашата, която държим.  Барът разполага с лятна градина, което е чудесен повод да посетим KANAAL и през топлите месеци!

АЛКОХОЛНО РАЗНООБРАЗИЕ – > 5/5
За разнообразие на бира бихме дали даже 10, но правилата не ни го позволяват! Там бира има всякаква:  плодова, тъмна, светла, силна, слаба, с всякакви билки и щуротии, които така и не запомних, но си заслужава всяка една да бъде опитана!

ХРАНА – > 1/5
Покрай хубавата бира забравихме да попитаме за хубаво мезе, но сме сигурни, че поне обичайните хруски като фъстъчки и бадеми се предлагат!

ПЕРСОНАЛ – > 5/5
Отлично обслужване, а барманът усеща, когато клиентите са нови там и не са наясно какво да изберат!

КЛИЕНТИ – > 4/5
Клиентите са елегантни и възпитани, допринасят за усещането, че си на коктейл след важно събитие.

ЦЕНИ – > 1/5
За студентския джоб цените са доста високи (1 бира варира между 5 и 10 лв. за 330 мл.), но съм сигурна, че качеството на бирата е такова, че за 20 лв. мога да се отрежа по същия начин (имайте предвид, че не мога да пия).

ИГРИ – > 0/3
Игри нямаше, но пък за сметка на това си харесах списание от целия куп на масата.

ПУШИ ЛИ СЕ – > 1/1
Похвално за собствениците в бара не се пуши.

ГАРДЕРОБ – > 0.5/1
Кому е нужен гардероб на фона на чудните ретро закачалки?!

ТОАЛЕТНИ – > 4/5

СУМА: 30.5/45 

Барът е чудесно място за дегустация на нови видове бира с прекрасно обслужване!
Благодарим!

Благодаря на г – н Върбанов и г – н Петров за събиролюбенето и съ…всичко! 

*Срещу пари не пишем положителни материали, но срещу 1-2 каси биричка и безплатно влизане на концерти, може и да си помислим!

Нов бар, нова бира, нова категория и нови приключения, Neu!Berlin

Приключенският ми/ни дух понякога се изразява в почти (без)целно обикаляне на барове в петъко-събото-неделна вечер. Тогава се ражда и идеята за нещо полезно и за другите черни дробчета и портфейли, а именно класация на баровете, които посещавам аз и моите събиреници.

Първият бар, който ще бъде увековечен от корифеите на бирената култура е NEU!BERLIN

ДОСТЪПНОСТ  -> 3/5
Намира се лесно, когато има кой да те заведе. Недалеч от Орлов мост, покрай канала (бул. Мадрид).

ОБСТАНОВКА  – > 3/5
Името навява мисълта за нещо по – ъндърграунд и алтернативно, но и леко претенциозно. Барът е малък, с висок таван, бар и няколко маси, които не са в синхрон с общия дух. Има малка сцена за музиканти. Мястото е с недоразвит потенциал.

АЛКОХОЛНО РАЗНООБРАЗИЕ – > 3.5/5
Еко ракията си е нещо впечатляващо, което определено носи на бара доста добър резултат. Пробвахме наливна червена Bernard и я препоръчвам!

ХРАНА – > 3/5
Не знаем какво друго хранително освен алкохолни напитки предлага Neu!Berlin, но определено пуканките ни спечелиха! Препоръчваме! Има и ядки : )

ПЕРСОНАЛ – > 5/5
Хубав и дългокос барман, много мил : )

КЛИЕНТИ – > 4/5
Барът прилича по – скоро на квартален, посещаван от по – скоро познати хора.

ЦЕНИ – > 4/5
Разумни цени, най – вече за да се напиеш за 20 лв.

ИГРИ – > 0/3
И да е имало, покрай улисването по бирата и пуканките, не сме ги видели.

ПУШИ ЛИ СЕ – > 0/1
Пушенето в баровете никога не е приятно за мен, още повече, че забраната се спазва на повечето места и пушачите вече са свикнали да излизат с чашка и цигарка пред бара.

ГАРДЕРОБ – > 0/1

ТОАЛЕТНИ – > 4/5

СУМА: 29.5/45 

Барът е достоен да бъде посетен поне още веднъж! 

Благодаря на г – н Върбанов и г – н Петров за събиролюбенето и съ…всичко! 

*Срещу пари не пишем положителни материали, но срещу 1-2 каси биричка и безплатно влизане на концерти, може и да си помислим!