По стъпките на Стивън Кинг и малкия ми бунт, БЛАГОДАРЯ!

От много време искам да разкажа една история.
Това е историята за първата ми работа.

Всичко започна като един малък бунт в началото на втори курс, когато исках по всякакъв начин да стана независима от родителското тяло. По това време четях и Стивън Кинг и ровейки биографията му, ми попадна фактът, че той някога работил в пералня. Имах и приятелка, която се подвизаваше в подобен обект, та реших, че много искам да видя какво е да си Стивън Кинг в първите му професионални години. Случайно, на пръв поглед, попаднах на обява, обадих се, среща уговорена, среща проведена и започнах да работя в пералнята. 

„Бунтът“ ми продължи точно 2 години. Научих много практични неща, запознах се с доста хора, разширих си музикалните познания, защото… ще обоснова извода си ред по – надолу.

И други хубави неща ми се случваха през тези две години, които съм сигурна, че по нищо не приличат на професионалния опит в сферата на Стивън Кинг, но някакси се почувствах по – специална, а и когато ме питаха защо работя точно това, имах много оригинален отговор!

***

Днес, 2 години и месец – два по – късно, получих най – трогателните пожелания и подарък, срещайки се с вече бившия ми шеф. Той е човекът, който винаги питаше как съм, разказваше истории за концерти, пътувания, палатки. Кефеше се на музиката, която слушах (естествено Z-Rock винаги!), изпитваше ме дали знам кой свири, като ме дообразоваше, когато отговорът беше отрицателен. Въобще шеф, който е толкова добър и истински човек, че няма шанс да не е също толкова добър и като работодател. SAM_1157И днес вярвам, че случайните неща са само за тези, които не могат да свържат точките, за които Стив Джобс говори в една известна реч, произнесена на дипломиране в Stanford University.

Накратко, ако не бях отделила това време и енергия за тази си първа работа, нямаше да науча колко е отговорно да работиш с хора, колко е важно да бъдеш добър с колегите и шефа си, колко необходимо е да бъдеш честен със себе си, колко добре е да оценяваш това, което си получил, макар понякога нещата да не са чисто бели, а по – скоро мръсно бели.

Вече знам какви, кои дрехи, как, на колко градуса и защо да пера. Химическото чистене си е сложен процес. Почти научих и всички знаци върху етикетите на дрехите.
Научих и какви са интересните навици на студентите.

Но най – важното е, че научих какъв трябва да си, за да бъдеш наистина добър шеф.
Благодаря, Веско!

P.S. Пералнята е най – нетрадиционното място, на което можете да срещнете любовта си, но може да бъдете сигурни, че имате поне едно общо нещо, а именно любовта към чистото пране!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s