Народни танци с „Оксижен“

От месец искам да пиша за читалището, което толкова ме впечатли. Днес обаче надхвърли всички мои очаквания. 
Говоря за читалище „Добри Чинтулов“ в ж.к. Дианабад. За поредна сряда отидох на събиранията, на които се танцуват български народни хора. А участниците са от всички възрасти. Предимно баби, които, ако щете вярвайте, са толкова бодри, свежи, подвижни и усмихнати, че само като вляза в залата и усмивката ми грейва, а сърцето удря в ритъма на музиката.
„Дръж се, земльо, шоп те гази!“ е кулминационният момент, за който дядо Венци смело ни напомня в началото на всяко хоро.
Няма и да забравя младата майка с 9-месечния си малчуган, която в продължение на час танцува с детето си в ръце. Ако това не е обич и отдаденост…! А и научих още нещо: Дунавското хоро е най – важното българско хоро! А за тези, които ще ходят на своята или чужда сватба всички хора са абсолютно задължителни!

А защо „Оксижен“ ли?
Защото докато учехме поредното хоро, дочух звук от барабани, по – скоро трещене. Излязох в почивката и какво да видя: стая, в нея няколко младежи репетират.
Така се запознах с група „Оксижен“. Няма да пропускам да ги навестявам всеки удобен път, а дори след турнето им, което вече тече, са ми обещали даже да ме научат как се свири на барабани!
A, и защото днес в една от най – добрите лекции говорих за любимите си сефтета, тъкмо докато присъствах на част от репетицията на бандата, чух „Primo Victoria“, „Whole Lotta Love“ и „Master Of Puppets“ за първи път на живо и отблизо! Защото момчетата са много добри!

P.S.
Това е читалището, което събира под покрива си толкова различни хора и интереси, и е добре да се грижим за това, което са оставили прародителите ни, за да има какво да оставим и на своите деца! 

Advertisements

По стъпките на Стивън Кинг и малкия ми бунт, БЛАГОДАРЯ!

От много време искам да разкажа една история.
Това е историята за първата ми работа.

Всичко започна като един малък бунт в началото на втори курс, когато исках по всякакъв начин да стана независима от родителското тяло. По това време четях и Стивън Кинг и ровейки биографията му, ми попадна фактът, че той някога работил в пералня. Имах и приятелка, която се подвизаваше в подобен обект, та реших, че много искам да видя какво е да си Стивън Кинг в първите му професионални години. Случайно, на пръв поглед, попаднах на обява, обадих се, среща уговорена, среща проведена и започнах да работя в пералнята. 

„Бунтът“ ми продължи точно 2 години. Научих много практични неща, запознах се с доста хора, разширих си музикалните познания, защото… ще обоснова извода си ред по – надолу.

И други хубави неща ми се случваха през тези две години, които съм сигурна, че по нищо не приличат на професионалния опит в сферата на Стивън Кинг, но някакси се почувствах по – специална, а и когато ме питаха защо работя точно това, имах много оригинален отговор!

***

Днес, 2 години и месец – два по – късно, получих най – трогателните пожелания и подарък, срещайки се с вече бившия ми шеф. Той е човекът, който винаги питаше как съм, разказваше истории за концерти, пътувания, палатки. Кефеше се на музиката, която слушах (естествено Z-Rock винаги!), изпитваше ме дали знам кой свири, като ме дообразоваше, когато отговорът беше отрицателен. Въобще шеф, който е толкова добър и истински човек, че няма шанс да не е също толкова добър и като работодател. SAM_1157И днес вярвам, че случайните неща са само за тези, които не могат да свържат точките, за които Стив Джобс говори в една известна реч, произнесена на дипломиране в Stanford University.

Накратко, ако не бях отделила това време и енергия за тази си първа работа, нямаше да науча колко е отговорно да работиш с хора, колко е важно да бъдеш добър с колегите и шефа си, колко необходимо е да бъдеш честен със себе си, колко добре е да оценяваш това, което си получил, макар понякога нещата да не са чисто бели, а по – скоро мръсно бели.

Вече знам какви, кои дрехи, как, на колко градуса и защо да пера. Химическото чистене си е сложен процес. Почти научих и всички знаци върху етикетите на дрехите.
Научих и какви са интересните навици на студентите.

Но най – важното е, че научих какъв трябва да си, за да бъдеш наистина добър шеф.
Благодаря, Веско!

P.S. Пералнята е най – нетрадиционното място, на което можете да срещнете любовта си, но може да бъдете сигурни, че имате поне едно общо нещо, а именно любовта към чистото пране!

Z-Rock, да ‘илядите!

Юхууу, сякаш аз имам рожден ден!
Но не, най – якото радио има рожден ден за 8-ми път!
Преди около година по това време получих най-  случайното обаждане, което ми донесе няколкомесечно щастие. Това щастие е същото, което изпитвам и сега. Но вече мога да кажа, че съм и влюбена в радиото, защото то е Радиото с главна буква.

Институция, общество, медия, цял жив организъм, който ме образова музикално, ментално. Понякога се грижи и за черния ми дроб и бъбреците.

Преди година имах честта да черпя опит и знания от самото място, на което, ако щете ми вярвайте, работят най – прекрасните професионалисти (и биролюби)!

Ще се върна малко назад, към миналогодишното предизвикателство за слушателите, от което станах част и аз самата. А именно 7-те истини за рока.

Е, не помня кои споделих тогава, но зная, че има една и това е:
Рокът у нас нямаше да е това, което е, ако го нямаше Z – Rock!

Още 8 века желая на най – рокаджийското радио!

Пожелай си щастие (с Parov Stelar)

След всичките концерти през последните 2 години, откакто активно започнах да посещавам такива, все по – често я няма онази емоция, която ме придружаваше на първите няколко. Дали е претръпване, пренасищане или нещо друго в повече, не зная. Но вчера нещо се промени. 

Случайно се сдобих с билет за концерта на Parov Stelar и без колебание отидох.
Свириха 2 часа без малко. А на всяка песен настръхване.

Чудесна сцена, екрани, анимации, ярки и контрастиращи светлини.
Страхотни музиканти.
Чаровна и откачена вокалистка.
Барабаните в началото, които пулсираха във вените ми.
Max The Sax, който на косъм се размина от нападение от 2 фенки (Защото е супер секси!).
И най – впечатляващото беше енергията. Публиката танцуваше. Усмихнати и щастливи хора. Много много овации.
И два биса.

Повече няма какво да желая, защото това беше условието, което бях поставила на себе си, за да бъда щастлива.
И съм!