Стопаджийски урок по човечност

След първа част следва втора.
Чакайки заветното такси, на десетата минута се появи автомобил. Дойде от мястото, от което и ние се бяхме отървали. Намали, спря, прозорецът бе свален и един приветлив глас попита за къде сме. След отговора ни „за София“, човекът ни предложи да се качим и ние с големи усмивки до уши, се настанихме. Бяхме мокри, гнуснички, въобще ако бях не мястото на шофьора, едва ли щях да ни кача.
В течение на разговора се оказа, че пичът е от операторите, но част то техниката отказала и той си тръгнал. Разпитвах го за стопаджийски истории. И той едно време пътувал така, а сега просто качвал понякога хора.
Попитах дали може да се брои и този случай за качване на стоп и то в много екстремни условия. Той потвърди с усмивка. А моята не слизаше от лицето. Сигурно приличах  на мръднала, но добротата, която непознатият ни дари, беше най – великодушната постъпка, която виждам от много време насам. Човекът оправи деня на всички, че даже и животът!
Вярата ми в добротата и човечността бе подхранена, а рекордьорският ми стоп в екстремни условия (по тъмно и в пороен дъжд) сега е с дата 15.09.14.
Защото всеки ден е Първи учебен ден!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s