Строежа е моят храм. Не просто бар, а религия

Съвсем по първосептемврийски, съвсем по понеделнишки, нещо трябваше да се сгомнИ (без извинение!)!

Както не веднъж съм казвала, повтаряла и потретвала, още преди да стана първи курс и да се преместя в Студентски град, бях чувала истории за Строежа. Това беше мястото, което изглеждаше най – приветливо за неоформената ми представа за квартала, студентстването, пиянстването, празнуването, концертването, а, бе, всичко, което прави един млад човек, разбирайте и студент тук. 

И защото на страницата на бара преди дни питаха за първия челен сблъсък с бара, спомням си моя:
Бях с двете ми Марии, както и супер много непознат народ: младолики, старолики, бледолики, кой каквото е пил и резултата, отразяващ се на лицето и движенията. И хубаво си танцуваме, радваме се на новото място, което се оказа доста по – яко от разказите и виртуалната разходка, извървявана на няколко пъти, за да се подготвя ментално за срещата. По някое време се лепва леко размазан образ, да зарибява едната Марийка. Една дума, две думи. Пичът не се отказва и даже си позволи да ми каже: Я ела отвън да се разберем. А тогава съвсем не бях подготвена за ръкопашен бой, а за словесен той беше абсолютно дърво, че и пиян. Повъртя се още няколко минути около Марийка, ядосах се и леко запристъпвах към човека охрана (за когото се носят митове и легенди, защото беше най – прекрасният як дългокос чичко – охрана не само в Строежа, но и навсякъде). Посочих с пръст притесняващия ни субект и за две мигвания време видях как въпросният е повлечен за някаква част от тялото си през вратата и изведен навън. Нека му е! Ще ми притеснява Марийка! Така де. Тогава наистина се изкефих на мястото и хората, които се грижат за сигурността и спокойното пиене и танцуване на посетителите. 

Строежа е мястото на сефтетата. И защото за мен е не просто бар, както не веднъж съм се опитвала да обясня на мои приятели, това е храм. Само в Строежа се чувствам религиозна, особено след мента с мляко или ром с чай, или бира. 

Там сме изкарали 3 празника по случай Хелоуин. Най – първото ми истинско отбелязване на 31 октомври беше там. И тогава бях наистина най – якото зомби. И не само това беше яко в цялата вечер. 

В Строежа участвах случайно в Студентските куизове и съвсем случайно спечелихме и то няколко пъти първото място. По – важното е, че се запознах с хора, които и до ден днешен се радвам да видя, където и да било, а и се почувствах част от нещо истинско и много хубаво! 

В Строежа за първи път бях на среща с непознати, беше малко странно и едва ли ще го направя някога пак, но все пак си е житейски опит, а и една – две бири в повече добро за бъбреците ми 🙂 

В Строежа бях и за първи път на концерт, не само клубен, но и като цяло. А колко пъти сме гледали ПИФ на живо там, нямам никаква идея вече. 

В Строежа научих толкова много нови банди и музиканти, че даже не ми се мисли какво щях да слушам сега, ако не бях попила от богатия плейлист на бара. 

В Строежа не посрещнах Нова година и това е пропуск. И други неща не правих там, за което тепърва ще съжалявам. 

Приказката продължава, но заСТРОЯването е вече в историята. 

*STROEJA EST MORT, VIVE STROEJA*

Advertisements

One thought on “Строежа е моят храм. Не просто бар, а религия

  1. Pingback: Как да (пре)живееш на общежитие в Студентски град | Светът на Мира

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s