„Гняв“ в „Клас“ по действителен случай

Тъкмо завърших с гледането на препоръчан от приятел филм и съм гневна.
Това е от малкото филми, които са по истински случай, и докосват онази затворена в килера, заключен с ключ, захвърлен някъде, част от душата. 
Често чуваме за подобни събития по новините, четем във вестници. Просто статистика. Малко цъкане с език. И отваряме следващата страница или сменяме канала.
Подобна бе емоцията и когато прочетох „Гняв“ на Стивън Кинг. (Горещо препоръчвам и двете творби!)
1254.max
Филмът изглежда леко аматьорски, поне според оскъдните познания, които имам. Камерата се движи, управлявана от неопитна ръка. Липсват думи, изречения. Няма никакъв диалог.  Но ситуацията е част от живота на всеки един от нас. Част и от моя. Няма диалог, но има апосиопеза. Многоточие и много емоции. Много гняв. Ако бях там, сигурно щях да ги убия вместо главните герои да си цапат ръцете. След това щях да затрия и себе си.

Същият гняв изпитах, когато веднъж случайно видях през прозореца на градския автобус как някакви хлапета, с главен тартор дундьо, се нахвърлят върху по – слабичко от него, без никой да му помогне. Дали ще е подобна на тази ситуация или някой ще малтретира животно, негово или ничие, гневът се вихри. Друг път предизвикват същите емоции и вербалните удари на майки към деца, на деца към родители и пр. Насилие, което се нагнетява, докато целта не оправдае средствата.
Къде са родителите, учителите, директорите? Каква е ролята им? Защо пасивните съучастници са такива?
Кои са жертви и кой е виновен? 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s