Компот от емоции на Sofia Rocks 2014

Едно от най – чаканите събития това лято е Sofia Rocks, подобно на миналата, когато за първи път бях на толкова голям концерт с най – любимите си банди. Вече няколко дни чета коментари и впечатления на хора от публиката и хем се радвам, хем се ядосвам.
Успяхме да влезем в стадиона малко преди Skillet. В тийнейджърските ми години това беше една от любимите групи, така че се израдвах още в началото. Бандата е впечатляваща, усети се сплотеност между членовете й, мацките бяха яки и луди, вокалистът с разпознаваемия си и впечатляващо дрезгав глас, белите униформи (смокинги) на музикантите с цигулката и челото, които бяха извадени сякаш от лечебно заведение, и които тотално изтрещяха на сцената, както и другият китарист. Изсвириха любими парчета, публиката скача и пя с тях, а самата банда остана приятно изненадана от заряда ни, въпреки адската жега. Пожелавам си да дойдат за самостоятелен концерт, защото са добри и май се харесахме взаимно!

mando_dia0_sofia-rocks-2014След тях излязоха Mando Diao, за които не бях чувала почти нищо. Обожавам им една песен, която е сравнително нова и е страшно игрива и скоклива, нея чаках до края, защото беше част от биса. „Dance with somebody“ е парчето, на което избухна публиката, която през повечето време от участието на бандата, (която избира името си заради съня на един от членовете), беше доста вяла, а коментарите, че „не ни харесва“, „к’ви са тия“ бяха често чувани. За мен бандата беше много различна за участник на тазгодишния фест, но ми хареса. Изглеждаха странно, по – хубав начин, лудуваха из сцената, и ме пренесоха в публиката на онези яки и големи фестивали като Coachella или Lollapalooza, които съм гледала само на живо през youtube. Абсолютно айляшко, чилващи ритми, ако имаше и моренце и пясък, без мрънкащи хора щеше да е идеално! Но тук се замислих защо е такава агресивна реакцията, все пак отдавна знаехме имената на изпълнителите. С нежелание си помислих, че около мен има доста музикално нетолерантни младежи. И това леко ме натъжи. Всеки сам избира дали да оцени или не това, което му бе предложено. И на мен по някое време ми омръзна да слушам непознати парчета, но вината бе изцяло моя, че не си направих труда да преслушам най – свирените на концерти парчета на бандата.
offspring-sofia-rocks-2014И все пак дойде време за The Offspring! Най – хубавото на тазгодишния фест е, че 3 от бандите харесвам достатъчно, че да знам най – яките им парчета. Поостарелите пънкари ни ошамаросаха здраво с доста парчета, на любимите от тях всички скачаха и крещяха, а през цялото останало време около нас се вихреше пого. Първо по едно от двете ни страни малко зад нас в терен зоната, а след това двете групички се забелязаха и решиха да разчистят още по – голямо пространство и да се размажат и да ни размажат. Това беше вторият ми концерт (след този на Queens Of The Stone Age на rock@exit), на който пропускам половината парчета, за да си пазя костите от ударите на пого маниаците. Очакваше се да се случи, но това не направи изживяването по – приятно. Е, дощя ми се да вляза вътре и да ги размяткам, но с моите размери и трезво състояние, едва ли щях да постигна нещо, освен да отнеса няколко удара повече и да пропусна може би и целия остатък от концерта, реанимирайки в столично лечебно заведение.

Дали заради възрастта или бързината The Offspring свършиха бързо, макар да изкараха доста парчета. Така дойде време и за друга банда от тийнейджърските ми години 30 Seconds To Mars.

30stm-sofia-rocks-14Харесаха ми светлините, музиката ме настръхна няколко пъти. Hurricane ме разплака. Но Джаред с тази роба, която така и не свали, ме нарани дълбоко. И дрънкането на китарката на най – добрите стари парчета, заради които дойдох на концерта, и които исках да чуя в оригинал, забиха още един пирон в нараненото ми сърце. Бандата вече не е онази, която харесвах преди години. Сега е по – скоро Джаред Лето. И това разточителство на време, пропиляно в избиране на фенове от публиката, които да се качат на сцената…  Не отидох, за да гледам как носителят на „Оскар“ работи върху имиджа си на осъществяващ запомнящ се контакт с публиката, нито вживяващ се като новия месия. Исках да видя бандата, която ме кара да настръхвам, гледайки впечатляващите дълги видео клипове, слушайки разпознаваемия глас на вокалиста и всички други елементи, които правят 30STM уникални!
Но както една приятелка коментира след концерта: явно вече не сме в таргета на бандата.
Почувствах се нежелана. Дали ще отида отново на концерт на 30 Seconds To Mars… хммм едва ли, само ако Джаред не се превърне отново в онзи с шарената коса, якия гребен и коженото яке.
jared_leto_punk_30_seconds_to
А до тогава ще очаквам следващите интересни концерти, следващия Sofia Rocks, защото не съм разочарована от организаторите, а към бандите имам леки забележки, за които на никого не му пука. И все тая! Не съжалявам, че отидох и затова ще отида пак и другата и по – другата година!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s