Защо „Благодаря“?

Напоследък често ми се налага да кандидатствам за стажове, а доскоро често се налагаше  да пращам курсови работи по електронен път на преподавателите, защото бях в сесия.
Е, всичко минава бързо и не чак толкова трудно, но има нещо, което стои като въпрос в главата ми и крещи всеки път: Защо никой не си прави труда да благодари?

Един от забележителните ми преподаватели ни каза, че държи, когато й пращаме курсовите си проекти, да й пишем кои сме, да я поздравим и т.н., в противен случай въобще няма да си прави труда да чете работите.
И се оказа права.
Тя бе човекът, който пръв ме накара да се замисля колко е важно да бъдеш учтив и възпитан винаги, особено когато става въпрос за подобен тип комуникация, в който няма личен контакт, а се осъществява посредством неодушевен предмет.

Така и до днес, всеки път, когато пиша на някого за стаж, работа, курсова и пр. поздравявам, благодаря, моля – всичко, което изисква ситуацията.
Но как и защо са едва двама – трима хората, които отвръщат със същото отношение на моя труд?
Защо повечето не връщат мейл, че са получили файла, че са го отворили, или че не се интересуват от моите търсения?
Демотивиращо е всеки път, когато не получа потвърждение за получената курсова работа.
След това как да бъда респектирана от преподавателя или човека от дадена институция, когато той не уважава моя труд?
В утопичния за мен свят всеки път бих получавала поне едно „Благодаря“, а когато не съм одобрена за изпит / стаж / работа, то бих получила и онзи така мечтан фийдбек, за да мога следващия път да съм по – добра и за да познавам своите силни и слаби страни.

Вярвам, че един ден хората около мен ще бъдат като този в представите ми!

Благодаря, читателю, че стигна до края на това не чак толкова позитивно писание днес!

„Гняв“ в „Клас“ по действителен случай

Тъкмо завърших с гледането на препоръчан от приятел филм и съм гневна.
Това е от малкото филми, които са по истински случай, и докосват онази затворена в килера, заключен с ключ, захвърлен някъде, част от душата. 
Често чуваме за подобни събития по новините, четем във вестници. Просто статистика. Малко цъкане с език. И отваряме следващата страница или сменяме канала.
Подобна бе емоцията и когато прочетох „Гняв“ на Стивън Кинг. (Горещо препоръчвам и двете творби!)
1254.max
Филмът изглежда леко аматьорски, поне според оскъдните познания, които имам. Камерата се движи, управлявана от неопитна ръка. Липсват думи, изречения. Няма никакъв диалог.  Но ситуацията е част от живота на всеки един от нас. Част и от моя. Няма диалог, но има апосиопеза. Многоточие и много емоции. Много гняв. Ако бях там, сигурно щях да ги убия вместо главните герои да си цапат ръцете. След това щях да затрия и себе си.

Същият гняв изпитах, когато веднъж случайно видях през прозореца на градския автобус как някакви хлапета, с главен тартор дундьо, се нахвърлят върху по – слабичко от него, без никой да му помогне. Дали ще е подобна на тази ситуация или някой ще малтретира животно, негово или ничие, гневът се вихри. Друг път предизвикват същите емоции и вербалните удари на майки към деца, на деца към родители и пр. Насилие, което се нагнетява, докато целта не оправдае средствата.
Къде са родителите, учителите, директорите? Каква е ролята им? Защо пасивните съучастници са такива?
Кои са жертви и кой е виновен? 

Компот от емоции на Sofia Rocks 2014

Едно от най – чаканите събития това лято е Sofia Rocks, подобно на миналата, когато за първи път бях на толкова голям концерт с най – любимите си банди. Вече няколко дни чета коментари и впечатления на хора от публиката и хем се радвам, хем се ядосвам.
Успяхме да влезем в стадиона малко преди Skillet. В тийнейджърските ми години това беше една от любимите групи, така че се израдвах още в началото. Бандата е впечатляваща, усети се сплотеност между членовете й, мацките бяха яки и луди, вокалистът с разпознаваемия си и впечатляващо дрезгав глас, белите униформи (смокинги) на музикантите с цигулката и челото, които бяха извадени сякаш от лечебно заведение, и които тотално изтрещяха на сцената, както и другият китарист. Изсвириха любими парчета, публиката скача и пя с тях, а самата банда остана приятно изненадана от заряда ни, въпреки адската жега. Пожелавам си да дойдат за самостоятелен концерт, защото са добри и май се харесахме взаимно!

mando_dia0_sofia-rocks-2014След тях излязоха Mando Diao, за които не бях чувала почти нищо. Обожавам им една песен, която е сравнително нова и е страшно игрива и скоклива, нея чаках до края, защото беше част от биса. „Dance with somebody“ е парчето, на което избухна публиката, която през повечето време от участието на бандата, (която избира името си заради съня на един от членовете), беше доста вяла, а коментарите, че „не ни харесва“, „к’ви са тия“ бяха често чувани. За мен бандата беше много различна за участник на тазгодишния фест, но ми хареса. Изглеждаха странно, по – хубав начин, лудуваха из сцената, и ме пренесоха в публиката на онези яки и големи фестивали като Coachella или Lollapalooza, които съм гледала само на живо през youtube. Абсолютно айляшко, чилващи ритми, ако имаше и моренце и пясък, без мрънкащи хора щеше да е идеално! Но тук се замислих защо е такава агресивна реакцията, все пак отдавна знаехме имената на изпълнителите. С нежелание си помислих, че около мен има доста музикално нетолерантни младежи. И това леко ме натъжи. Всеки сам избира дали да оцени или не това, което му бе предложено. И на мен по някое време ми омръзна да слушам непознати парчета, но вината бе изцяло моя, че не си направих труда да преслушам най – свирените на концерти парчета на бандата.
offspring-sofia-rocks-2014И все пак дойде време за The Offspring! Най – хубавото на тазгодишния фест е, че 3 от бандите харесвам достатъчно, че да знам най – яките им парчета. Поостарелите пънкари ни ошамаросаха здраво с доста парчета, на любимите от тях всички скачаха и крещяха, а през цялото останало време около нас се вихреше пого. Първо по едно от двете ни страни малко зад нас в терен зоната, а след това двете групички се забелязаха и решиха да разчистят още по – голямо пространство и да се размажат и да ни размажат. Това беше вторият ми концерт (след този на Queens Of The Stone Age на rock@exit), на който пропускам половината парчета, за да си пазя костите от ударите на пого маниаците. Очакваше се да се случи, но това не направи изживяването по – приятно. Е, дощя ми се да вляза вътре и да ги размяткам, но с моите размери и трезво състояние, едва ли щях да постигна нещо, освен да отнеса няколко удара повече и да пропусна може би и целия остатък от концерта, реанимирайки в столично лечебно заведение.

Дали заради възрастта или бързината The Offspring свършиха бързо, макар да изкараха доста парчета. Така дойде време и за друга банда от тийнейджърските ми години 30 Seconds To Mars.

30stm-sofia-rocks-14Харесаха ми светлините, музиката ме настръхна няколко пъти. Hurricane ме разплака. Но Джаред с тази роба, която така и не свали, ме нарани дълбоко. И дрънкането на китарката на най – добрите стари парчета, заради които дойдох на концерта, и които исках да чуя в оригинал, забиха още един пирон в нараненото ми сърце. Бандата вече не е онази, която харесвах преди години. Сега е по – скоро Джаред Лето. И това разточителство на време, пропиляно в избиране на фенове от публиката, които да се качат на сцената…  Не отидох, за да гледам как носителят на „Оскар“ работи върху имиджа си на осъществяващ запомнящ се контакт с публиката, нито вживяващ се като новия месия. Исках да видя бандата, която ме кара да настръхвам, гледайки впечатляващите дълги видео клипове, слушайки разпознаваемия глас на вокалиста и всички други елементи, които правят 30STM уникални!
Но както една приятелка коментира след концерта: явно вече не сме в таргета на бандата.
Почувствах се нежелана. Дали ще отида отново на концерт на 30 Seconds To Mars… хммм едва ли, само ако Джаред не се превърне отново в онзи с шарената коса, якия гребен и коженото яке.
jared_leto_punk_30_seconds_to
А до тогава ще очаквам следващите интересни концерти, следващия Sofia Rocks, защото не съм разочарована от организаторите, а към бандите имам леки забележки, за които на никого не му пука. И все тая! Не съжалявам, че отидох и затова ще отида пак и другата и по – другата година!