#100HappyDays = 100 пъти по – пристрастен към социалките

Преди дни завърших т. нар. „предизвикателство“ #100HappyDays. Исках да пиша още тогава, но сякаш нямах мотивация или ключе, което да предизвика словоизлиянието. Е, след като гледах видеото по -долу , всичко се подреди, знам какво имам да кажа.
Нито едно предизвикателство, което е свързано със социалните мрежи, не би произвело истинско щастие, защото социалките са просто отражение. Единствено, ако предизвикателството не е да спреш да ги ползваш за 100 дни и пр.
Причината да започна беше по – скоро любопитство дали ще издържа 100 дни да измислям неща, хем малки, хем радостни, а и най – вече наградата, която все още си чакам.

През всички 100 дни имаше такива, в които имах поне 5 причини да съм наистина щастлива и изпадах в колебание кое да избера. А, както знаем, близнаците трудно взимат решения.

Но адът е тогава, когато денят е супер скучен, бавен и празен, или просто 20 неща са се сгъбили, и по дяволите всички хепи дейс, няма да бъда щастлива и няма да снимам и качвам нищо!
Е, и тогава измислях някаква глупост и настройвах емоциите си на щастие.

Тогава се замислих, че това са просто някакъв хаштаг и някакъв кадър, някакво описание. Нищо повече. На никого не му пука дали съм гледала як филм или не, на мен също не ми пука дали съм щастлива от факта. Крайната цел е да бъде харесано. Това е зависимостта, за която цял ден сякаш всички пишат и споделят. Парадоксът е, че се оплакваме от facebook във facebook!

На всеки, който се чуди, дали да започне „предизвикателството“, ще дам съвет: DON’T DO IT! JUST DON’T!

След изминалите 100 дни не се чувствам по – сигурно в постоянството си, нито по – щастлива. Почувствах се по – зависима от това всеки ден да качвам, да споделям, да правя личния си живот достояние на всички, защото естествено в условието на предизвикателството пише, че снимките трябва да бъдат споделени публично.

А и човек не може и не бива да бъде всеки ден щастлив. Колкото и голям оптимист да си (а аз съм вече 2 десетилетия+), онези моменти, в които преживяваш някаква вътрешна криза, когато не искаш да говориш, и всичко сякаш се разпада, са моментите, след които се съживяваш и се радваш, че нещо около теб грее и го има!

*В условието на предизвикателството пише, че може просто да изпратим снимките на мейла им, което би ограничило публичността на цялото събитие, но едва ли някой го е направил, нито аз бих, заради именно тези вдигнати палци, към които сме пристрастени.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s