Преди сто години и след тях

Един век ни дели от деня, в който е писана статията „Значението на пресата“ във в-к „Искрица“ (V. Iskriza1).
100 години, които в икономическо, технологично и културно отношение са изстреляли човечеството напред и нагоре, превръщайки живота ни в нещо, непонятно и дори невъзможно за фантазията на живелите век преди нас хора. 100 години обаче за пресата са нищо. Нищо градивно и нищо хубаво. Сякаш пресата и журналистиката са в черна дупка.

И днес силно вярваме и празнословим, че журналистиката в частност пресата е четвъртата власт. Уж назначава и сваля правителства. Но не е ли купена именно от опозицията, целяща да свали настоящите управляващи? Тя е била инструмент за разискване на културни, социални, икономически и политически въпроси. Но днес е нищо повече от инструмент, един от най – лесните за употреба и рекетиране, било то ползван от „елита“ ни, от  будното само през тъмната част от денонощието духовенство или от народа ни най – често използващ го като инструмент, заменящ тоалетната хартия при спешна нужда. Днес пресата ни е купена, а ние я купуваме за жълти стотинки. Употребяваме я вече употребена, за да бъдем и ние грубо употребени. Тя е инструмент за мамини синчета, които не разполагат със свой такъв или се страхуват, че ще им се присмеят, затова се крият зад заглавията и страниците и мълчат, или по – скоро не знаят четмо и писмо.

А когато говорим за мълчанието, народът също мълчи. Най – активни са злобарите  а.к.а. хейтърите из форумите и под статиите, най – вече тези, които не изискват регистрация, за да коментират. Пенсионираната част от населението също намира отдушник в избуяващата ни преса, редовно пращайки вицове и куп лично творчество, осмиващо управляващите. Редакторите имат свой стил, но и те мълчат предимно. И тях ги е срам. Срамежливци до доказване на противното. Те и стила си крият, особено ако печатното издание е за жълти стотинки. Все пак личният стил не се разкрива за толкова евтино, особено когато са ти платили да пишеш не както на теб ти харесва, а както на човека с многоцифрената сума в банковата сметка му е угодно.

Загубените младини, отминалите времена, винаги запечатани в кадър щастливи усмивки, развяващи се коси и една честна, безкористна, интелектуална преса. И днес говорим за миналото с топлина в сърцето и усмивка на устата, преди 100 години са говорили същото. Тогавашното днес е като сегашното днес, когато редакторът не е онзи учен човек, а ние отново се сравняваме със страната на сбъдващите се мечти Америка.

Пресата тогава трябва да формира обществено мнение, да буди, да критикува, да бичува, да хвали без да се интересува от последствията. Тя и днес предлага мнение на обществото, но е по – постна, едно – две най – често полярни мнения, за да разделят хората. Обединен народ трудно се управлява, но ако платиш достатъчно, срещу 45 стотинки ще скараш съседите и изборите са опечени, буквално и преносно. И почват да миришат на скара – бира и да звучат повече на чалга, а синоптиците предупреждават за усилени валежи от салфетки.

Авторът тогава предрича, че ако на пресата се гледа от финансовата страна, то тя ще загуби значение си, ще упадне. Тя вече е. Дали е в упадък или е в позиция нисък старт ще решим ние, а не някой друг вместо нас. Ако не ни платят преди да сме отворили уста и написали номера на банковата си сметка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s