Моето поколение

Градският транспорт в София е интересно място, което всеки път предлага на любопитника да разбере нещо повече за хора, с които дели една територия, един език, обща история или просто тясно пространство в поостарял автобус.

Днес в 94, малко преди да сляза на спирката си, станах пасивен участник в неприятна случка, по – скоро диалог, защото освен думи не се размениха (за щастие!) никакви други инструменти за комуникация. Възрастна жена с дамска чанта и еко-торба за многократна употреба, понапълнена, седеше до предната врата, по – скоро се опитваше да стигне до нея, като междувременно си сложи багажа на седалката. В същото време млади левенти, шумно коментиращи някаква интересна случка, многократно (през 2 думи) повтарящи „брат“, за да бъде по – експресивна речта им, стояха пред жената. Единият от тях се обърна към нея с думи, които далеч не отговарят на човек, добре възпитан, и знаещ как трябва да се държи с по – възрастните, а и като цялото с хората. Стана спор за седалка, за място, а младежът си послужи с „бабушкера“, за да покаже, че най – малкото е истински мъжкар. Имиджът му бе доизграден със заканата да я свали от автобуса и да я набие (изненада предизвика неговият приятел, който му направи забележка да се държи по – културно). Възрастната жена изравни резултата с „ти си ми проблемът“ и „недорасъл пубер“…  

И на мен ми стана едно такова обидено, засрамено, защото младежът е от моето поколение. Да, ние знаем всичко останало, но не и как да се държим с възрастните. На нея сигурно не й е за първи път и предполагам какво мисли за нас, младите…

Когато бях малка, помня, как дядо ми обясни, че възрастните е добре да се поздравяват, когато ги срещаш по улицата, независимо дали са близки, роднини или просто непознати. И, да, правя го, най – вече на село и винаги поздравът ми буди у тях едно пламъче, една надежда, радост. И усмивката им грейва.

Е, трудно ли бе, на родителите на онзи младеж и на всички останали като него и мен, да посеят семето на уважението към по – възрастните, на взаимопомощта и пр. Сигурно е трудно, когато ценностната ти система е заменена от материални придобивки.

Това е разликата, която наистина не ми харесва у връстниците ми, макар не всички да са такива.

Е, пожелавам във всяко семейство да има поне един такъв дядо, съхранил и предаващ човеколюбието и уважението! 

изтеглен файл

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s