Някъде из дебрите на Витоша.

На светлата и може би изключително съдбоносна дата 3-ти август 2013 година с група приятели решихме спонтанно и без план да отидем до Витоша. Уговорката бе за 8:30 на спирката на метрото с име „Г.М. Димитров“.

SAM_6210Снимката е уловила момента, в който Кирил пристигна и ни почерпи с „милинка“, а това бе и моментът, в който се роди изразът, посветен на мен: „хем съм гладна, хем мъй срам“.

Тук пристигнахме успешно до стадион „Васил Левски“, където ни чакаше една огромна група пенсионери. А в последствие установихме, че тълпата чака безплатния превоз, за който обаче е необходимо да си вземем номерца, които разбира се бяха хендмейд и много много арт. В духа на социализЪма.

SAM_6213

SAM_6214

Поизчакахме да стане 9 часа, а междувременно се забавлявахме със заобикалящите ни хора. Понамазахме се и с плажно масло с бронз, което Дени така настойчиво предложи на всички с цвят на кожата тип „сирене“.

И стана 9 часа. Автобусът се задаваше, прекрасен, зелен, много шарен, почти като превоз за деца от първите класове. Ама не. Спря пред опашката, която бързо се превърна в тълпа и шоуто започна. С единствена отворена врата, автобусът изглеждаше като кутийка за обувки пред мощта на застаряващата, но все така жилава тълпа. Бабите и дядовците нададоха вой, чуваше се „не се бутайте“, а хората се мачкаха, може би това е останал от миналите векове ритуал за разширяване на едни пространства за сметка на други. Така и не разбрахме. Вниманието ни бе насочено към случващото се точно пред вратата на автобуса. Блъскане, глъч. Тълпата като подивяла на концерт на Рамщайн понасяше един човек и му помагаше с много тъпкане да влезе, за да се случи по-бързо сдобиването с места. Но това не беше най – поучителният момент, защото сред цялото клокочене се появи тя. Една вълшебна тояга. Това беше кулминацията. Очарователен бастун, издигащ се над тълпата, точно до магическата порта на превозното средство. С метален цвят и отразяващ слънчевите лъчи, бастунът се понесе над тълпата и възпитано цапна няколко непослушни глави. Така се създава ред, да си знаете!

И докато наблюдавахме цялата житейска ситуация с изключително поучителен характер, се щракнахме за всеки случай с автоснимачката:

SAM_6219

Автобусът се понапълни, позапълни, хората се покараха още, продължавайки тактично да се ръгат с лакти. С една дума си направиха сутрешната съботна физзарядка. Но това не беше всичко. В последствие се оказа, че докато се редим на нова опашка, този път сравнително в началото на средата й, бабите не са останали безразлични към случилото се. Как така ще се дават поучителни житейски уроци в отсъствието на родната милиция?!

И чичковците полицаи дойдоха:

SAM_6222

И те не бяха достатъчно пораснали, както и на нас ни обясниха, за да разберат случващото се историческо събитие. На нас ни бе обяснено на няколко пъти с почти еднакви думи, че сме толкова малки и млади, че не сме живели през „онова“ време, когато за да имаш е трябвало да се редиш и чакаш. Това включва и много бутане, а задължително редовното трениране на този спорт те превръща в един истински стейдждайвър. Да не се чуди после някой от къде се е появило това нещо.

И защото в 10 часа автобусът дойде за трети последен курс, а местата изведнъж станаха по – малко от чакащите. И защото само 40% от нашата група успя да влезе, а останалите получиха отказа „няма повече места“, се предадохме пред мощта на възрастните. Е, те явно не са имали нашия житейски експириънс с возене в 280, в който винаги има място за още, но как да спориш с такива авторитети, някакси е невъзпитано. Какво знаем ние младите…

Поехме по посока към трамвай 10, а по пътя късметът ни намигна с безплатна минерална вода в необикновени бутилка от 750 мл. Ей, съдбата знае как да се отплаща!

SAM_6223

Хванахме си трамвая почти минути след последната снимка и се залюшкахме из криволичещите тесни улички, обградени от безмълвни и големи зелени дървета. И един дядо пред една прекрасна сграда, сякаш на спирка на някоя приказка.

SAM_6226

За да стигнем до мястото, което не знаехме кое ще бъде, защото ние обичаме и живеем на ръба, в неизвестност, за да увеличим риска от неочаквани преживявания, досущ като тази сутрин. Чакахме 98 около 30 мин. и се качихме. В автобуса освен лашкането от време на време се чуваше „влизайте навътре… не искам да влизам“, защото мястото пак беше ограничено и трябваше да се понатъпкаме като ориз в пълнено агне, за да се опече работата.

Стигнахме с. Железница и поехме по пътеките, водещи до все още никой неподозирайки на къде. Но неизвестността е нашата движеща сила!

А фауната в селото бе забележителна. Най – вече домашните кокошчици, разхождащи се по пътеката.

SAM_6234

След минути ходене се озовахме пред първото сигурно нещо за деня – табелата, обозначаваща мястото като Природен парк „Витоша“. Е, сутринта тръгнахме с идеята да отидем на Витоша, така че това се приема като осъществяването й.

SAM_6235

И така си се заизкачвахме, поспирахме, разговаряхме, учудвайки се на заобикалящата ни среда, докато не стигнахме „нашето място“ с полянка, дървени пейки и маси и малка речица.

Там похапнахме, попийнахме, поговорихме, после се поплискахме във водата, направихме си и специален освежаващ масаж на краката чрез просто ходене по речните камъни.

SAM_6240 SAM_6260 SAM_6261

След няколкочасово мокрене, снимане, лежане събрахме багажа и отново продължихме по пътя. Нагоре ни очакваше отново мистериозна гора. Стигнахме до някъде, разговаряхме с някого и установихме, че поставените за деня цели са поизпълнени, с което можем да преустановим „возвисяването“ сред иглолистните дървета и да се отдадем на отдъхващо връщане, докато се радваме на прекрасните малинки, къпинки, ягодки и де що има плодове и растения с неизвестен произход за консумиране! Гурметчии сме си (някои от нас).

SAM_6286 SAM_6287 SAM_6288 SAM_6289 SAM_6290 SAM_6291 SAM_6296 SAM_6300

SAM_6301

И последният уловен кадър, зареден с духа на истински пътешественици бе:

SAM_6305

P.S. Витоша, ще се върнем! И този път ще намерим и мостовете ти, и копитата ти, ще ти разкатаем цялата анатомия, да знаеш!

Със специалното участие на: Георги, Дени, Йо, Кирил, Мира, Стела, Яна =)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s