Когато му дойде времето…

Питам се до колко сме способни на търпение. И дали можем да чакаме. Умеем ли да чакаме?

Колко пъти съм искала нещо и колко често съм пришпорвала нещата. Те са се случвали. Но какво щеше да е, ако не бях така настойчива и нетърпелива?

Понякога е по – добре да чакаш. Но често бъркаме чакането с бездействието. Активното чакане е друго нещо. Това е времето, в което сме пасивни по отношение на действия, които пряко да влияят върху събитията, но сме активни откъм чисто емоционално пречистваща дейност. Това е времето, в което трябва да се подготвим за НЕЩОТО, защото, за да се случи, е добре да сме премислили всяка възможна ситуация. Или поне една от възможните такива.

Е, може би звучи прекалено сложно.

Имам предвид генералните промени, които се случват с нас. Когато старото ти АЗ е прекалено изтъркано, употребявано и овехтяло. Когато единствената свежа глътка въздух може да се окаже не нещо или някой друг, а самият ти, променен и изпълнен със съвсем различни надежди и желания.

И най – вече вяра  и обич, които да покажеш първо към себе си, за да се подготвиш за света, който да те приеме в своята прегръдка почти като нов човек, но с уроците на предишния човек и неговите грешки.

Време е…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s