Да си Dubioza(ш) Kolektiv(a)

И в началото на този пост аз не знам какво да пиша. 3 часа от живота ми и може би 3-те най – безгрижни и емоционални часа от него.

images (3)

Официално се постави началото на една по – различна година. Защото вече бях на първия си по – сериозен и мащабен концерт. И сега съм още по – убедена, че не е важно да си фен до мозъка на костите си на някоя банда, за да ги чуеш на живо. Още по – яко е ако „запознаването“ се случи именно докато си в публиката, а не пред монитора. Йеееей!

И защото нещо такова почти не може да се опише с думи, може би крещенето е по – подходящо:

А аз никога няма да забравя Моментът, в който исках да изкрещя колко много обичам целия свят и всички! Тогава на сцената се качиха Dubioza Kolektiv.

P.S. Това е от онези неща, които бих искала пак и пак, и пак… А подгряващите Q-Check щракнаха бутона на щастието!

Когато му дойде времето…

Питам се до колко сме способни на търпение. И дали можем да чакаме. Умеем ли да чакаме?

Колко пъти съм искала нещо и колко често съм пришпорвала нещата. Те са се случвали. Но какво щеше да е, ако не бях така настойчива и нетърпелива?

Понякога е по – добре да чакаш. Но често бъркаме чакането с бездействието. Активното чакане е друго нещо. Това е времето, в което сме пасивни по отношение на действия, които пряко да влияят върху събитията, но сме активни откъм чисто емоционално пречистваща дейност. Това е времето, в което трябва да се подготвим за НЕЩОТО, защото, за да се случи, е добре да сме премислили всяка възможна ситуация. Или поне една от възможните такива.

Е, може би звучи прекалено сложно.

Имам предвид генералните промени, които се случват с нас. Когато старото ти АЗ е прекалено изтъркано, употребявано и овехтяло. Когато единствената свежа глътка въздух може да се окаже не нещо или някой друг, а самият ти, променен и изпълнен със съвсем различни надежди и желания.

И най – вече вяра  и обич, които да покажеш първо към себе си, за да се подготвиш за света, който да те приеме в своята прегръдка почти като нов човек, но с уроците на предишния човек и неговите грешки.

Време е…