Когато луната се усмихва.

Минути преди 2013 да настъпи бяхме на един балкон.

Малко по – високо от останалите сгради в града.

Небето беше почти без облаци.

И една луна.

В горния си край бе закрита с облачна шапчица, а кратерите й този път ми приличаха на нещо о ще по – прекрасно.

Луната се усмихваше.

Е, другите ми се изсмяха, когато аз „ах“-нах при вида й.

Беше наистина приказно.

Усмихната луна, усмихната Мира и идваща нова година.

И тя май се усмихна.

Верижна реакция.

Така завърши една и започна друга за мен, и надявам се за много хора.

Истински, неподправено, в хармония с небесните тела и цялата природа.

2013 ще бъде прекрасна!

Защото всеки от нас ще я направи такава. И не само нея!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s