Защо е важен часовникът.

Хората се срещат.

Срещайки се, обменят информация, опит, емоции.

Емоциите са много важни!

И емоциите, които остават след това.

Защото срещайки се, често хората се разделят.

Или ще бързат за някъде или защото виждат в далечината някого, който ги чака или те самите са търсели, или пък мислят, че са.

Всякакви разминавания се случват.

Един обърка вагона, друг влака, трети дестинацията ,четвърти планетата…

А четвъртъците… те са кофти. Вечерите също. За някои хора е така.  🙂

А колко щеше да е хубаво, хората да се срещаха в подходящото време.

Както като погледнеш в огледалото и видиш, че твоето отражение е там. Винаги в подходящото време!

Не бърза, не изчезва без да ти помаха за сбогом, най – верният приятел. Макар понякога да е тъжен или пък да е ухилен без причина. Но… зная, причината ще да е човек със същото време, място, желание, посока… Сигурно отражението на другия сега също се усмихва… Така си е!

Когато луната се усмихва.

Минути преди 2013 да настъпи бяхме на един балкон.

Малко по – високо от останалите сгради в града.

Небето беше почти без облаци.

И една луна.

В горния си край бе закрита с облачна шапчица, а кратерите й този път ми приличаха на нещо о ще по – прекрасно.

Луната се усмихваше.

Е, другите ми се изсмяха, когато аз „ах“-нах при вида й.

Беше наистина приказно.

Усмихната луна, усмихната Мира и идваща нова година.

И тя май се усмихна.

Верижна реакция.

Така завърши една и започна друга за мен, и надявам се за много хора.

Истински, неподправено, в хармония с небесните тела и цялата природа.

2013 ще бъде прекрасна!

Защото всеки от нас ще я направи такава. И не само нея!