f!R3w0rKs

йкх (3)

Толкова да било хубаво…

Да, било е… Беше… Както някога…

Когато без причина просто се усмихваш и искаш да скачаш, да крещиш, да избухнеш, като бомба, да се разхвърчат навсякъде цветове, парченца щастие…

Ей така… почти без причина…

Защото онова откаченото, неконтролируемото същество се пробужда.

Готово е да чувства, да чувства, да дава, да получава, да живее, както иска и както винаги е искало.

И осъзнаваш колко малко са думите, с които да обясниш чувството…

Като водата секунди преди да кипне…

Като мълнията преди първия гръм…

 

Същинска буря, торнадо…

Помита, побърква…

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s