If I was your vampire.

Ако бях вампир, щях да съм твой вампир.

Да, твоят.

Най – страшният от всички и най – противоречащ на природата на вампирите.

Щях да прогоня всички останали от теб, за да си само мой.

Ако бях твой вампир, щях  да се вселя в теб, докато пушиш цигарата си, за да усещам дима в дробовете ти и вкуса на катран.

Докато пиеш и усещаш главата си, или започваш да не я усещаш съвсем. И тялото също.

Ако бях твой вампир, щях да съм в теб, когато се гледаш в огледалото, за да те гледам и аз. За да съм толкова красив вампир, колкото красив човек си и ти.

Ако бях твой вампир, бих пил от кръвта ти, докато спиш, за да ме сънуваш. Мен. Най – прекрасният вампир, пиещ от теб.

Ако бях твой вампир, щях да оставям много леки следи от зъбите си, но никакъв спомен в главата ти. И щях да съм в тялото ти, докато разглеждаш следите в огледалото с недоумяващ поглед.

Ако бях твой вампир, всички щяха да желаят да са на мое място. Може би и на твое. Нека бъде наше. И вечността.

f!R3w0rKs

йкх (3)

Толкова да било хубаво…

Да, било е… Беше… Както някога…

Когато без причина просто се усмихваш и искаш да скачаш, да крещиш, да избухнеш, като бомба, да се разхвърчат навсякъде цветове, парченца щастие…

Ей така… почти без причина…

Защото онова откаченото, неконтролируемото същество се пробужда.

Готово е да чувства, да чувства, да дава, да получава, да живее, както иска и както винаги е искало.

И осъзнаваш колко малко са думите, с които да обясниш чувството…

Като водата секунди преди да кипне…

Като мълнията преди първия гръм…

 

Същинска буря, торнадо…

Помита, побърква…