Есен (н) и мисли

Случва се да усещаш нечия енергия, да се настанява до теб, от другата ти страна, или просто да се сгушва в кътче от омотания ти около врата шал. Остава там. Една малка частица енергия от някого, която носиш със себе си, както и в самия теб. Тя е предадена, приета, пречупена, нова енергия, пътуваща във времето, чрез хората, в сърцата им.

Чудя се обаче какво ли се случва с енергията, която отделяме, мислейки. Горкичката енергия, ако изчезва някъде в пространството, колебаейки се за кой падащ лист, току-що откъснал се от клона, да се закрепи. И… да падне. После да я стъпкат. Да стане част от мръсния, мъртъв есенен лист. Толкова жалко. А може би това е съдбата на голяма част от самотните ни мисли, които летят към някого, но не достигат и се превръщат в падащи красиви жълти, кафяви, червени, безмълвни, безшумни листа.

Или пък това е криещата се тайна зад красотата и магията на есента. Пътуващите и несподелени мисли, които никога не стигат навреме, нито целта си, защото намират очарователните цветове, също толкова невероятни като емоциите, изпитвани при сътворяването им.

Сега есента е по-малко тъжна, повече красива и емоционална.

P.S. Вероятно и в това се крие причината за радостта от това да се намираш сред огромна маса есенни листа, в които да тичаш като мъниче, смеейки се. Това е една бъркотийка от емоции, носейки все още от заряда си, предавайки го на вдетинилия се при вида им.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s