За песъчинките в часовника.

Времето е безценно.

Човешките взаимоотношения са важни.

А когато става въпрос за личното време и взаимоотношенията, с които го запълваме, се случва да се изправим пред дилеми, въпроси, колебания големи…

И така докато се опитваме да смажем егоистичното по природа същество в себе си, даряваме времето си, миговете от живота си на някого, независимо дали е в работата, оставайки извън работно време, за да направим услуга, защото искаме да бъдем добри и отзивчиви, или пък посвещаваме почивката си само защото за другия човек ще бъде невероятен жест, а отвътре ни се струва, че можеше и да протече по – добре свободният отрязък от вечността, но не ни е стигнала смелост да откажем.

Та… след дългото обяснение, което почти не е важно, защото то е един от безбройните примери, които са част от нашата практика по време на обучението ни в дисциплината „живот“, се питам дали понякога не е по – добре да съм си егоист, почти натурален и да си спазвам графика, почивката, да се грижа за своите, а не нечии чужди копнежи и пр.

Е, всеки сам избира.

Избирайки животът, сме натоварени с бремето да не знаем как да го живеем, да искаме едно, а да получаваме друго, да губим ценни часове, вместо да ги правим по – приятни за самите нас, защото колкото и добрини да направим, никой няма да ни върне подарените минути, добрините може би, но след 100 години едва ли ще имаме нужда от тях.

P.S. Докато четеш това, изтекоха няколко безценни минути от живота ти. А дали си заслужаваше времето?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s