Зависимост чрез подарък или подарък чрез зависимост?

Когато е петък. Когато вали. Когато целият ден е обърнат с краката нагоре и няма изглед да се изправи, тогава на помощ идват те: те, които се грижат за зависимостите ни.

Тъй като днес отвори врати възобновения и разширен, и по – лъскав, по – шумен и пр. магазин до нас, реших, че е почти в рамките на нормалното потребителско поведение да хвърля една зеница. Е, шляене, без намерение за покупка, абсолютен кошмар за управителя, но.. все пак станах жертва на идеята. Взех си успокоителни под формата на шоколад и кола и се запътих към касата.

На касата: спирам, плащам, взимам си нещата и… Метър след това една бутилка Coca – Cola се насочва към ръцете ми. Те не я подминават, а я приемат като древните божества жертвоприношение ( май тук сравнението е в повече). И усмивката ми грейва върху все още носещото сърдития отпечатък на сбъркания ми ден лице.

И макар наскоро да преодолях зависимостта си към щастливата напитка, днес ми напомниха, че зависимостта е част от мен, независимо дали в миналото или настоящето, а когато пък става дума за подарък, съществото ми е безсилно!

Днес Coca – Cola ме инжектира с доза от своята щастлива зависимост, а аз съм малко по – щастлива от по – рано днес!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s