Зависимост чрез подарък или подарък чрез зависимост?

Когато е петък. Когато вали. Когато целият ден е обърнат с краката нагоре и няма изглед да се изправи, тогава на помощ идват те: те, които се грижат за зависимостите ни.

Тъй като днес отвори врати възобновения и разширен, и по – лъскав, по – шумен и пр. магазин до нас, реших, че е почти в рамките на нормалното потребителско поведение да хвърля една зеница. Е, шляене, без намерение за покупка, абсолютен кошмар за управителя, но.. все пак станах жертва на идеята. Взех си успокоителни под формата на шоколад и кола и се запътих към касата.

На касата: спирам, плащам, взимам си нещата и… Метър след това една бутилка Coca – Cola се насочва към ръцете ми. Те не я подминават, а я приемат като древните божества жертвоприношение ( май тук сравнението е в повече). И усмивката ми грейва върху все още носещото сърдития отпечатък на сбъркания ми ден лице.

И макар наскоро да преодолях зависимостта си към щастливата напитка, днес ми напомниха, че зависимостта е част от мен, независимо дали в миналото или настоящето, а когато пък става дума за подарък, съществото ми е безсилно!

Днес Coca – Cola ме инжектира с доза от своята щастлива зависимост, а аз съм малко по – щастлива от по – рано днес!

Добре дошли в моя свят

Винаги се случва така!

Когато усетя, че блогът ми тъжи за мен, нещо се задвижва.

Дали е заради него или заради мен, или просто такъв е животът, не зная, но и не искам да знам.

Знам обаче колко много може да каже една прегръдка. Толкова силна, неочаквано, че се изненадваш от човека, от себе си, от всичко. Най – вече изумен от отношенията между хората и едно от най – приятните и почти несравними отношения: приятелството. 

Толкова много думи, без слова, неизречени, събрани в един жест, няколко свити мускула и предадена енергия, сякаш усещаш нечий друг свят, сблъсквайки се с твоя. Като пукащото чувство, когато се окажеш частицата, която предизвиква друга частица, в момента на възникване на електричен заряд. Или нещо подобно… Няма аналог. Не и в моя свят: светът на чистото приятелство, радостното по детски подскачане, усмивките до уши и смеха… 

Радвам се, че днес е хубав ден, благодарение на приятелите, които срещам отново. И както някой някога беше казал: Подобни периоди (лято, ваканция, разпръскване из краищата на света) имат своето значение, защото именно те са времето за преосмисляне, времето, през което като през сито се отсяват приятелите, важните за нас хора.

Хубаво е да чуеш като отговор на въпроса „Какво става с теб?“ едно просто и искрено: „Ами аз просто съм щастлива!“ 

Благодаря, че имам такива вдъхновяващи същества около себе си 🙂

P.S. Просто бъдете щастливи!